Становище на съдията Лазар Груев
Конституционният съд се произнася с решение, “когато прецени, че събраните доказателства са достатъчни ” (чл. 21, ал. 4 ЗКС).
Доказателствата могат да са приложени към искането (чл. 17, ал. 1 ЗКС) или изискани от КС допълнително писмени доказателства (чл. 20, ал. 1 ЗКС).
Установяването по безспорен начин на едно обстоятелство по делото винаги е функция от достатъчността на събраните за него доказателства.
Отказът на съда да се съберат допълнителни доказателства, които са от съществено значение за установяване на едно обстоятелство, би представлявал отказ то да се установи по безспорен начин и би предпоставил и насочил решението в определена посока.
Това е недопустимо в което и да е съдебно производство, включително и в конституционното.
Съвсем отделен – и вече по същество – е въпросът, до какъв извод ще се стигне при преценката на всички събрани и достатъчни доказателства по делото.
Това бяха мотивите ми да се присъединя към онази част от колегите в КС, които прецениха на 03.04.2003 г., че е необходимо изискването на допълнителни доказателства във връзка с конституционно установения принцип, че “ гласуването е лично ” (чл. 81, ал. 3 от Конституцията).