Особено мнение на съдията Стефанка Стоянова
С определението е уважена молбата на вносителите за събиране на писмени доказателства, като в обстоятелствената му част е уточнено, че доказателствата са относими към т.1 от искането. Във връзка с това уточнение трябва да се отбележи, че в т. 1 от искането доводите за неконституционност са основани на твърдения за неспазване на изискванията на чл. 82, ал. 2 и 3 от Конституцията, а според тези изисквания Народното събрание приема законите и другите актове с мнозинство повече от половината от присъстващите народни представители, които гласуват лично.
Намирам за недопустимо събирането на доказателствата, допуснати с определението. Съображенията ми за това са следните:
Към делото са приложени и са на разположение на съда стенографските протоколи от съответните заседания на Народното събрание. Същите протоколи са доказателство за отразените в тях обстоятелства и констатации, включително и за наличието на необходимия за провеждане на заседанията брой на присъстващите народни представители, за извършване на гласуването, реда, по който се осъществява, броя на гласувалите, резултата от гласуването. Или във връзка с доводите по т. 1 от искането доказателства вече са събрани и се намират към делото. На тях именно може и трябва да се основе преценката за конституционосъобразност на процедурата по гласуване и приемане на оспорените разпоредби.
Редът за съставяне на стенографските протоколи за заседанията на Народното събрание и за внасянето на поправки в тях е предмет на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Конституционният съд не може да открива производство по оспорването им и да подлага на проверка съдържанието им, като събира други доказателства за броя на присъствалите в пленарната зала и за броя на гласувалите народни представители. В такъв смисъл е и постоянната практика на съда (Решение № 3/1993 г. по к.д. № 2/1993 г., Решение № 18/1995 г. по к.д. № 16/1995 г., Решение № 25/1998 г. по к.д. № 22/1998 г., Решение № 28/1998 г. по к.д. № 26/1998 г., Решение № 1/1999 г. по к.д. № 34/1998 г.). Тъкмо обратното е прието с определението – постановено е събирането на доказателства, чрез които всъщност се подлага на проверка съдържанието на определени протоколи за заседанията на Народното събрание. При това отклонението от становището на съда в тази насока, към което той постоянно се е придържал, е направено, без да се обоснове по какъвто и да е начин отстъпването от установената практика.