Определение

при участието на секретар-протоколиста Гергана Иванова разгледа в закрито заседание на 25 март 2003 г. конституционно дело № 6/2003 г.₅ докладвано от съдията Лазар Груев.Производство по чл. 149, ал. 1 т. 1 от Конституцията.Делото е образувано на 06 март 2003 г. по искане на президента на Републиката за даване на задължително тълкуване на чл. 81, ал. 2 и ал. 3 от Конституцията на Република България относно следните питания:

1. "Какво е съдържанието на изискването на чл. 81, ал. 3 от Конституцията, че "гласуването е лично?" 

2. "С оглед на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от Конституцията, допустимо ли е един народен представител да гласува по един и същи въпрос освен със своята карта и с една или повече карти за гласуване на други народни представители?"

3. "С оглед изискванията на чл. 81, ал. 2 и ал. 3 от Конституцията, противоконституционен ли е закон, приет чрез гласуване с чужди карти?".

Производството е във фазата по допустимостта - чл. 19, ал. 1 ЗКС.

В искането е изтъкнато, че след приемане на действащата Конституция многократно - както в Народното събрание, така и в обществото - е бил поставян въпросът дали е допустимо народните представители да гласуват с чужди карти. Посочено е също, че се изразяват различни становища по този въпрос - било че тази практика нарушава конституцията, било че изискването на основния закон за лично гласуване не е пречка депутатите да делегират правото си на глас на други народни представители. Изтъкнато е също, че "в някои случаи на гласуване в Народното събрание се стига до основателни съмнения, дали е било формирано изискваното от конституцията мнозинство за приемане на закони".

Искането е допустимо.

Различните становища сочат на неяснота относно смисъла и съдържанието на посочените конституционни разпоредби, което от своя страна обуславя необходимостта от тълкуването им.

Налице е и обоснована в искането необходимост от решаването на определен правен проблем чрез даване на задължително тълкуване на чл. 81, ал. 2 и ал. 3 от Конституцията.

Целите, които биха се постигнали с тълкуването на визираните разпоредби на Конституцията и посоченият правен проблем са обстоятелствата обосноваващи правния интерес от тълкуване.

Поставените питания са съотносими към конституционните норми, чието тълкуване се иска.

Искането е направено от субект, който е оправомощен да сезира КС съгласно чл. 150, ал. 1 от Конституцията и има за предмет задължително тълкуване на конституционни разпоредби, което е правомощие на КС по чл. 149, ал. 1 т. 1 от Конституцията.

По поставените въпроси е изразено становище в искането. От формална гледна точка то отговаря на изискванията на чл. 17, ал. 1 ЗКС.

Предвид предмета на искането, Конституционният съд счита, че като заинтересовани страни следва да бъдат конституирани Народното събрание и Министерският съвет.

С оглед изложените съображения и на основание чл. 19, ал. 1 ЗКС, Конституционният съд:

                ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА за разглеждане по същество искането на президента на Републиката за даване задължително тълкуване на чл. 81, ал. 2 и ал. 3 от Конституцията на Република България, относно следните питания : 1.Какво е съдържанието на изискването на чл. 81, ал. 3 от Конституцията, че "гласуването е лично"? 2.С оглед на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от Конституцията, допустимо ли е един народен представител да гласува по един и същи въпрос освен със своята карта и с една или повече карти за гласуване на други народни представители? З.С оглед изискванията на чл. 81, ал. 2 и ал. 3 от Конституцията, противоконституционен ли е закон, приет чрез гласуване с чужди карти?

КОНСТИТУИРА като заинтересовани страни по делото Народното събрание и Министерския съвет.