Определение

при участието на секретар-протоколиста Силвия Василева разгледа в закрито заседание на 8 май 2003 г. конституционно дело № 11/2003 г., докладвано от съдията Тодор Тодоров.

Делото е образувано по искане на 49 народни представители от XXXIX Народно събрание. Иска се установяване на противоконституционност и несъответствие с общопризнати норми на международното право и международни договори по които България е страна на § 1 в частта му относно чл. 8, ал. 1, т. 1, § 23, 24, т. 2 и § 27 от Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси (ЗИДЗМДТ), обнародван в ДВ, бр. 119 от 2002 г.

Според вносителите на искането новосъздадената с § 1 ЗИДЗМДТ разпоредба на чл. 8, ал. 1, т. 1 противоречи на чл. 60, ал. 1 от Конституцията, съответно на "принципа за социалната държава" установен в преамбюла на Конституцията. Извършените промени като цяло (всички оспорени разпоредби) според искането противоречат както на преамбюла на Конституцията ("духа на Конституцията"), така и на конкретни конституционни норми, посочени в искането - чл. 14, 47, ал. 1 и 4 и чл. 60, ал. 1 от Конституцията.

Наред с това, според вносителите на искането някои от оспорените разпоредби не съответстват и на общопризнати норми на международното право и на норми на международни договори по които Република България е страна. В искането се поддържа, че разпоредбата на § 23 ЗИДЗМДТ противоречи на:

-         чл. 25 от Всеобщата декларация за правата на човека /резолюция 217А (III) от 10 декември 1948 г./;

-         принцип 2 от Декларацията на Общото събрание на ООН за правата на детето /резолюция 1386 (XIV) от 20 ноември 1959 г./;

-         чл. 3 и 18, ал. 2 от Конвенцията за правата на детето, обн. ДВ, бр. 55 от 1991 г. /ДВ, бр.55/1991 г./;

чл. 10, т. Е от Декларацията Общото събрание на ООН за социалния прогрес и развитие /резолюция 2542 (XXIV) от 11 декември 1969 г./;

-         чл. 17, т.1, б. А от Европейската социална харта, обн. ДВ, бр. 43 от 2001 г.;

разпоредбата на § 24, т. 2 ЗИДЗМДТ противоречи на

-         принцип 7, ал. 3 от Декларацията за правата на детето;

-         чл. 31, ал. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, обн. ДВ, бр. 80 от 1992 г., изм. ДВ, бр. 137 от 1998 г.

разпоредбата на § 27 ЗИДЗМДТ противоречи на

-         чл. 9 и 11, ал. 1 от Международния пакт за икономически, социални и културни права, обн. ДВ, бр. 43 от 1976 г..

Вносителите на искането предлагат като заинтересувани страни по делото да бъдат конституирани Народното събрание, Министерският съвет, президентът, министърът на труда и социалната политика, Националното сдружение на общините и Държавната агенция за закрила на детето.

Съдът като взе предвид, че са налице условията по чл. 150, ал. 1 от конституцията и чл. 17, ал. 1 ЗКС

ОПРЕДЕЛИ:

Допуска за разглеждане по същество искането на 49 народни представители от XXXIX Народно събрание за установяване на противоконституционност на § 1 в частта му относно чл. 8, ал. 1, т. 1, § 23, 24, т. 2 и § 27 от Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси (ЗИДЗМДТ), обнародван в ДВ, бр. 119 от 2002 г., както и за установяване на несъответствие на § 23, 24, т. 2 и § 27 от същия закон с общопризнати норми на международното право и с международни договори по които България е страна.

Конституира като заинтересувани страни Народното събрание, президента, Министерския съвет, министъра на труда и социалната политика, министъра на финансите, Държавната агенция за закрила на детето и Националното сдружение на общините.

Предоставя на страните 14 дневен срок за представяне на писмени становища.