Определение
София, 24 февруари 2011 г.
Конституционният съд в състав:
Председател:
Евгени Танчев
Членове:
при участието на секретар-протоколиста Милена Петрова разгледа в закрито заседание на 24 февруари 2011 г. конституционно дело № 3/2011 г., докладвано от съдията Пламен Киров.
Производството е по чл.149, ал.1, т.2 от Конституцията.
Делото е образувано на 10.02.2011 г. по искане на 51 народни представители в 41-то Народно събрание за установяване противоконституционността на чл.98 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (обн. ДВ, бр. 58 от 27.07.2009 г„ изм. ДВ, бр.60 от 30.07.2009г„ Решение № 11 на Конституционния съд на Република България от 03.12.2009г. - ДВ, бр.98 от 11.12.2009г., доп. ДВ, бр. 100 от 15. 12.2009г., изм. и доп. ДВ, бр.43 от 08.06.2010 г.).
В искането се твърди, че разпоредбата на чл.98 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (обн. ДВ, бр. 58 от 27.07.2009 г„ изм. ДВ, бр.60 от 30.07.2009г„ Решение № 11 на Конституционния съд на Република България от 03.12.2009г. - ДВ, бр.98 от 11.12.2009г., доп. ДВ, бр.100 от 15.12.2009г., изм. и доп. ДВ, бр.43 от 08.06.2010г.) противоречи на преамбюла, чл.4, ал.1, чл.89 и чл.112 от Конституцията на Република България. Според вносителите оспорената разпоредба противоречи на принципа на правовата държава, както и на конституционните норми, които регулират отношенията и баланса между изпълнителната и законодателната власт в контекста на установената в основния закон парламентарна форма на управление.
Народните представители, отправили искането пред Конституционния съд, твърдят, че Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание като специфичен нормативен акт имащ силата на закон трябва да конкретизира и развие конституционните принципи и норми свързани с дейността на Народното събрание и Министерския съвет, но не следва да „дописва" или да влиза в противоречие с основния закон на държавата.
В искането се поддържа, че съдържанието на оспорената норма довежда до недопустимо смесване на два отделни конституционни института - вот на недоверие (чл.89 от Конституцията) и вот на доверие (чл.112 от Конституцията). Според вносителите те имат самостоятелни цели и логика, осъществяват се в независими една от друга процедури, инициират се от различни субекти и независимо от това, че основанията им са идентични водят до различни правни резултати. Посочват се и различните парламентарни мнозинства, които Конституцията изисква за гласуване на недоверие и съответно за гласуване на доверие на Министерския съвет.
Поради това народните представители искат от Конституционния съд да установи противоконституционността на чл.98 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Производството е във фазата по допустимостта на искането.
Конституционният съд намира, че искането е допустимо и следва да се разгледа по същество. То е направено от оправомощен субект на инициатива по чл.150, ал.1 от Конституцията - повече от 1/5 от народните представители на 41-то Народно събрание. Искането е с предмет установяване противоконституционност на разпоредба от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, което е в правомощията на Конституционния съд по чл.149, ал.1, т.2 от Конституцията на Република България.
Като заинтересовани страни по делото с оглед неговия предмет следва да бъдат конституирани Народното събрание, президентът на Републиката, Министерският съвет, министърът на правосъдието и Съюзът на юристите в България, Институтът за модерна политика, Центърът за изследване на демокрацията.
По изложените съображения и на основание чл.149, ал.1, т.2 във връзка с чл.19, ал. 1 от Закона за Конституционния съд, съдът
Допуска за разглеждане по същество искането на 51 народни представители в 41-то Народно събрание за установяване противоконституционността на чл.98 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (обн. ДВ, бр. 58 от 27.07.2009 г., изм. ДВ, бр.60 от 30.07.2009г„ Решение № 11 на Конституционния съд на Република България от 03.12.2009г. - ДВ, бр.98 от 11.12.2009г., доп. ДВ, бр.100 от 15.12.2009г., изм. и доп. ДВ, бр.43 от 08.06.2010 г.).
Конституира като заинтересовани страни по делото Народното събрание, президента на Републиката, Министерския съвет, министъра на правосъдието и Съюза на юристите в България, Института за модерна политика, Центъра за изследване на демокрацията.
Препис от определението да се изпрати на вносителите на искането заинтересованите страни, с възможност в 20-дневен срок да вземат становище по искането.
Председател: Евгени Танчев