Особено мнение на съдията Румен Янков
Искането не трябва да бъде разгледано от съда.
От съдържанието му се вижда, че се иска тълкуване на чл. 153 във връзка с чл. 158, т. 3 от глава девета на Конституцията. Като негово основание е посочен съществуващият консенсус в страната относно политиката на присъединяване към Европейския съюз и във връзка с това необходимостта да бъде изяснено Обикновено или Велико народно събрание трябва да извърши конституционни промени. Това е единственият изрично упоменат юридически аргумент (като извънправен аргумент е изтъкната способността на Народното събрание да “генерира консенсус” при приемането на важни промени в Конституцията).
I
Описаната от пресата, а и показвана по телевизията пленарна зала, в която част от депутатите с карти на отсъстващите приемат закони, имат лабилно политическо поведение, водят разгорещени спорове по незначими за обществото въпроси, под чуждо давление през 2003 г. вършат спешни промени в Конституцията - действително тази картина навява облика на безпомощния парламентаризъм.
От друга страна, през последните две години сме свидетели на трето поред искане за тълкуване все на чл. 153 и чл. 158, т. 3 от Конституцията: к.д. № 21/2002 г. - от група народни представители; к.д. № 22/2002 г. - от главния прокурор и в началото на тази година к.д. № 3/2004 г. - от президента. Питанията от юридическа гледна точка са недопустими (за което ще стане дума по-долу).
Тези две обстоятелства правят лесно усвоима идеята, че по каква процедура трябва да бъде изменена Конституцията не може да реши действащото Народно събрание, а Конституционният съд - дванадесет души с разнопосочни политически нагласи, но политически неотговорни за решенията си.
ІІ
Азбучна истина е, че за да бъде тълкувана в отделна част Конституцията, тя трябва да бъде неясна или двусмислена. Също толкова безспорно е, че съдът може да тълкува само нейни правни принципи, норми или разпоредби. В искането няма и дума, какво е неясно или двусмислено в съдържанието на двата конституционни текста. И това е лесно обяснимо, защото не се иска тълкуване и не се държи сметка, че намерението да се промени Конституцията по какъвто и да е повод е свързано с постигането на държавни цели и задачи. По този начин напускането на юридическата почва има за последица навлизането в сферата на политиката, а тя е несигурно място, защото зад кадър може да прозира и друго. За илюстрация – сондажът дали да се проведат редовни парламентарни избори, или да се свика Велико народно събрание може да се свърже и с политическата стратегия на определена партия към сегашно време.
ІІІ
Глава девета от Конституцията, в която се намират исканите за тълкуване норми, установява реда за нейната промяна. Те се отличават със своята специфика – не установяват субективни права и задължения, не отговарят на определението за правни норми като система от заповеди, скрепени със санкции. По същината си те са еднозначни, тъй като в съдържанието им не може да се вложи друг смисъл – за всеки са ясни разпоредбите как и по какъв ред може да бъде изменена Конституцията, чия е инициативата за това, как и с какво мнозинство може да се свика Велико народно събрание.
И наистина, какво неясно или двусмислено може да има в чл. 153, в който е посочено кой може да изменя и допълва Конституцията? Член 158, т. 3 от своя страна гласи, че Великото народно събрание “решава въпросите за промените във формата на държавно устройство и на държавно управление”. Изясняването на точния смисъл на израза “форма на държавно устройство и държавно управление”, който не е нормативно пояснен, може отчасти да се свърже с теоретични спорове и да бъде разбиран различно в зависимост от субективна нагласа и идеологически интереси.
Но вместо да се иска тълкуване на поменатите две понятия, които определят основната характеристика на държавното устройство и управление, имат трайна употреба и се свързват с основните отлики на държавата – България е република с парламентарно управление – чл. 1, ал. 1, и Република България е единна държава с местно самоуправление – чл. 2, ал. 1, и се намират в глава първа “Основни начала”, се иска тълкуване на разпоредби от глава девета на Конституцията – “Великото народно събрание решава въпросите за промени ...” Тъкмо тук се върши подмяната не да се изясни какво е неясно или двусмислено в понятията “държавно устройство и държавно управление”, а да бъде посочен процедурен ред, по който да действа Народното събрание.
ІV
Отбелязано бе, че за трети пореден път се иска тълкуване на чл. 153 и чл. 158, т. 3 от Конституцията. Но тълкуването не е нещо друго освен изясняването на принцип, норма, разпоредба сега, към настоящото време. Както и по предните дела, така и сега се поставят въпроси, насочени към бъдещето. Така по к.д. № 22/2002 г. въпросът бе “Ако се премахва или премества установен държавен орган в друга институция, променя ли се формата на държавно устройство и държавно управление”. Сега питането е още по безапелационно - коя от двете процедури за изменение на Конституцията трябва да се приложи “във връзка с внасянето на конституционни промени по следните въпроси ...”
На посочените въпроси не би могло да се отговори от гледище на формалната логика просто защото, както бе казано, разпоредбите на чл. 153 и чл. 158 са процедури, не са правни норми в традиционния смисъл. Между тях и каквито и да е бъдещи норми, които по необходимост ще съдържат субективни права, правила за поведение, скрепени със санкции, не може да се направи логическа връзка, тъй като нямат общи елементи в обемите си.
В заключение, ако съдът тълкува сега, последицата ще е очевидна – да внушава как и в какъв състав да действа Народното събрание, ако реши да извърши промени в Конституцията. Но подобен род тълкуване променя кардинално стойностите – въпросите да се решават не от народните представители, а от конституционна юрисдикция, която да определя правилата им за поведение. Установява се една неконтролирана практика, по силата на която всеки може да получи индулгенция и да запази статукво. Илюстрация е практиката по поменатите две дела – к.д. № 21/2003 г. е прекратено независимо от това, че поставените по делото въпроси се различават от тези по к.д. № 22/2003 г. По последното дело пък е прието, че промяната на мястото на установените в Конституцията органи - съд, прокуратура, следствие - означава промяна на формата на държавно устройство и управление и трябва да се свика Велико народно събрание.
Може би сега ще последва решение, че промени в Конституцията може да извърши Обикновено народно събрание!