Особено мнение на съдията Живан Белчев
Не споделям решаващия извод и съпътстващите го мотиви в тълкувателната част относно отпадането на конституционната забрана за придобиване на вещно право на собственост върху земеделска земя от чужди граждани и чужди юридически лица.
Считам, че отпадането на забраната за закупуване на земя от чужденци и чуждестранни юридически лица (чл. 22, ал. 1 от Конституцията), предмет на т. 2 от искането, попада в хипотезите на чл. 158, т. 3 от Конституцията, поради което отмяната на тази разпоредба може да се извърши само от Великото народно събрание, а не от Народното събрание.
Наивно и твърде опасно е мисленето, че в конкретния случай става дума само за действия, свързани с придобиване правото на собственост, които имат гражданскоправна същност, т.е. че вещноправният характер на проблема за придобиване на земя от чужди граждани и чуждестранни юридически лица няма отношение към формата на държавно устройство.
Трябва да се отбележи, че в случая се касае за най-голямото богатство на държавата, а именно за благословената, свещена българска земя, завещана ни от предците преди повече от 13 века.
Не напразно конституционният законодател я определя като “основно национално богатство” и я поставя в глава първа на Конституцията “Основни начала” – чл. 21, ал. 1. Това богатство е със стратегическо значение за българската държава.
Разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от Конституцията до голяма степен е в защита на това богатство. Макар и непряко, тази разпоредба е свързана и със защитата на териториалната цялост на Република България, която характеризира формата на нейното държавно устройство, а именно – унитарния характер на държавата – чл. 2, ал. 1 от Конституцията.
Включването на земеделската земя в гражданския оборот ще бъде предпоставка за накърняване териториалната цялост на държавата като един от белезите на формата на държавно устройство.
Под формата на гражданскоправни сделки ще бъдат разпродадени големи части от нашата обработваема земеделска земя, която е най-плодородната в цяла Европа. Поради спецификата на земеделското производство купувачите на земеделска земя ще бъдат изключително и само от съседните ни държави. Купувачите от Централна и Западна Европа имат апетити към друг вид земя, а именно земя в т. нар. индустриални и туристически зони.
Държавна политика ще стане на икономически по-силните и по числеността на населението по-големи наши съседи, настоящи и бъдещи членове на ЕС, да изпращат в нашата страна богати купувачи, които да закупуват големи площи земеделска земя.
Постепенно и методично българският етнос ще бъде изтласкван от закупените и прилежащите към тях земи, а настанилите се там етноси в недалечно бъдеще ще поискат обособяването на автономни териториални образувания.
Никакви гратисни периоди, дирижирани от ЕС и никакви последващи законови ограничения на свободния режим за закупуване на земя от граждани и юридически лица от други страни – членки на ЕС, няма да спрат ерозията на единната българска държава.
Едва ли България ще получи помощ и от ЕС, защото тогава “други” европейски принципи ще бъдат в защита на големите собственици на земеделски земи, респ. в защита на новопоявилите се етноси, за чиито права Европа е твърде чувствителна.
Трябва да се спрат внушенията към обеднелите българи колко богати ще станат, ако продават своите земеделски земи и се прояви мъжество при отстояването на държавните интереси, като се внуши на ЕС, че отпадането на забраната за закупуване на земеделска земя от граждани и юридически лица от ЕС поставя в опасност териториалната цялост на държавата. (Пример за отстояване на своите интереси са държави като Дания и Швеция, които все още не са въвели еврото и Норвегия, която отказва да влезе в ЕС.)
Нашата държава се намира в центъра на Балканския полуостров и изведнъж тя би се поставила в положение на кръгова отбрана. Затова не трябва да се създава огнище на напрежение между нея и съседните й държави.
Не може прокламираният от ЕС принцип за свободно движение на стоки, лица, услуги и капитали да бъде по-висш принцип от принципа за националния суверенитет.
Отпадането на конституционната забрана за придобиване право на собственост върху земя от граждани и юридически лица от ЕС ще доведе най-напред и до две много тежки негативни явления в живота на държавата – спекулата и корупцията.
Големите (богати) инвеститори от Централна и Западна Европа, които имат други интереси, ще искат промяна на предназначението на обработваемата земеделска земя. Те ще търсят земя в индустриалните зони на населените места или край туристическите обекти. А когато се предлагат много пари, предназначението на земеделска земя лесно може да се промени.
Освен това купувачите на земеделска земя (новопоявилите се чифликчии) като бъдещи производители на земеделска продукция ще бъдат перманентно в конфликт с нашата агрономическа мисъл и традициите в нашето земеделие. Изведнъж държавата сама ще се постави в положение да бъде изхранвана от чужденци.
А какво бъдеще има тази държава, която няма собствена земя и не може да изхрани собствения си народ.
Следвайки логиката на разсъжденията, считам, че отмяната на чл. 22, ал. 1 от Конституцията не е в интерес на българската държава, защото се поставя в опасност нейната териториална цялост, а тя, както се посочи и по-горе, е елемент от формата на държавно устройство, затова отмяната на тази разпоредба не трябва да се допуска не само от Народното събрание, но и от Великото народно събрание.