Определение

при участието на секретар-протоколиста Енита Еникова разгледа в закрито заседание на 12 юли 2004 г. конституционно дело № 5/2004 г., докладвано от съдията Живан Белчев.

Производството е по чл.149, ал.1, т.2, във връзка с чл. 150, ал.2 от Конституцията.

Делото е образувано на 30 юни 2004 г. по искане на състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение за установяване противоконституционността на чл.31, ал.1, т.2 от Закона за закрила и развитие на културата /ЗЗРК/ - обн. ДВ, бр.50/1999г., поради противоречието му с чл.4, ал.1 и чл.60, ал.1 от Конституцията.

Производството е във фазата по допустимостта, по смисъла на чл.19, ал.1 ЗКС.

По повод разглеждане на гр. дело № 189/2004 г. по описа на второ отделение на Търговската колегия при Върховния касационен съд, съдебният състав констатира несъответствие между разпоредбата на чл.31, ал.1, т.2 ЗЗРК и Конституцията, спира производството по делото и внася въпроса за разглеждане от Конституционния съд.

Националният фонд "Култура" е създаден по силата на чл.24, ал.1 ЗЗРК със статут на юридическо лице на извънбюджетна сметка със седалище в София. В чл.31, ал.1 ЗЗРК законодателят изрично е посочил източниците, чрез които постъпват средства по сметката му, като с атакуваната т.2 от тази разпоредба е вменено в задължение на търговските дружества с държавно участие в областта на културата, да участват в набирането на постъпления в бюджета на Националния фонд.

В искането се поддържа, че основният закон не предвижда възможност за едностранно установяване от държавата на задължения за физически и юридически лица да правят отчисления в полза на различни фондове на ведомства и органи на управление от постъпленията им, получени от правомерно осъществяваната от тях дейност.

С оспорената норма се установяват допълнителни финансови утежнения, което според вносителя е в нарушение на разпоредбата на чл.60, ал.1 от Конституцията, тъй като тя предвижда като единствена възможност за налагане на имуществени задължения в полза на държавния и общинските бюджети плащането на данъци и такси.

Конституцията изключва правото на законодателя да установява конкретни финансови тежести под формата на скрити данъчни задължения. Нарушен е конституционно установения принцип на правовата държава - чл.4, ал. 1 от Конституцията.

Посочват се решения на Конституционния съд по идентични казуси, в подкрепа на становището за противоконституционност на посочената разпоредба.

Конституционният съд счита, че искането е допустимо. То е направено по повод прилагането на оспорената разпоредба по конкретно дело от състав на ВКС, т.е. от оправомощен, съгласно чл.150, ал.2 от Конституцията, субект.

Иска се установяване противоконституционността на законова разпоредба, което е в кръга на правомощията на Конституционния съд, установени с чл.149, ал.1, т.2 от Конституцията. В този смисъл е и тълкуванието, което дава Конституционният съд в опр. № 1/97 г. по к.д. № 5/97 г.

Искането отговаря на изискванията на чл. 17, ал.1 ЗКС.

Предвид предмета на искането, респ. материята, която се урежда с атакуваната норма, Конституционният съд счита, че следва да бъдат конституирани като заинтересувани страни по делото Народното събрание, Министерският съвет, министърът на правосъдието, министърът на културата, министърът на финансите, министърът на регионалното развитие и благоустройство и Националният фонд "Култура".

С оглед изложените съображения и на основание чл.149, ал.1, т.2 от Конституцията, Конституционният съд

ОПРЕДЕЛИ:

Допуска за разглеждане по същество искането на състав на второ отделение при Търговската колегия на Върховния касационен съд за установяване противоконституционността на чл.31, ал.1, т.2 от Закона за закрила и развитие на културата – обн. ДВ, бр.50/1999 г.

Конституира като заинтересувани страни по делото Народното събрание, Министерския съвет, министъра на правосъдието, министъра на културата, министъра на финансите, министъра на регионалното развитие и благоустройство и Националния фонд "Култура".

Председател: Неделчо Беронов