Становище на съдията Васил Гоцев
Относно включване на договора за държавен заем за изграждане на нова педиатрична университетска болница в списъка на заемите за утвърждаване през бюджетната година - § 16, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2005 г. (ПЗРЗДБРБ - 2005)
Съгласен съм, че § 16, ал. 1 ПЗРЗДБРБ - 2005, в частта относно приложение № 7 не противоречи на Конституцията. Съображенията за това са изложени в мотивите на решението.
1. Не споделям обаче тази част от тях, в която се казва, че "само международни договори, регулирани от публичното право, подлежат на конституционна проверка при упражняване правомощието на Конституционния съд по чл. 149, ал. 1, т. 4, изр. 1 от Конституцията". Член 149, ал. 1, т. 4, изр. 1 от Конституцията оправомощава Конституционния съд да се произнася "за съответствието за сключените от Република България международни договори с Конституцията..." Конституционният текст не ограничава това само до международните договори на публичното право. На конституционен контрол подлежат всички международни договори. Законът за международните договори на Република България (ЗМДРБ), (ДВ, бр. 97 от 2001 г.) в чл. 2, ал. 1 казва кои договори са международни. Това са двустранните и многостранните договори, сключени в писмена форма между Република България и между други държави или международни организации. Съгласно ал. 2 от същия член разпоредбите на закона се прилагат съответно и към договорите на Република България с чуждестранни лица, когато тя участва като публичноправен субект, и договорите подлежат на ратифициране от Народното събрание съгласно чл. 85, ал. 1 от Конституцията. Като сочи правомощията на Народното събрание да ратифицира и денонсира със закон международни договори, чл. 85, ал. 1 от Конституцията също така не казва, че това се отнася само за международните договори на публичното право. Параграф 1 от допълнителните разпоредби от Закона за международните договори на Република България пояснява, че "чуждестранно лице" по смисъла на закона е юридическо лице със седалище извън територията на Република България и дружество, което не е юридическо лице и е регистрирано в чужбина. Вярно е, че Виенската конвенция, по която България е страна, в своята дефиниция за международен договор не включва хипотезата на чл. 2, ал. 2 ЗМДРБ. Дефиниция за международни договори, която да е различна от Виенската конвенция, не дават и двете алинеи на чл. 2 ЗМДРБ. Член 2, ал. 2 ЗМДРБ само разпростира правилата на международните договори по ал. 1 и към случаите, посочени в ал. 2. За да има приложение тази разпоредба, следва обаче сключилият международен договор от името на Република България да е участвал като публичноправен субект. Поради изложеното смятам, че е погрешно да се каже, както това е направено в мотивите на решението, че само международни договори на публичното право подлежат на конституционна проверка по реда на чл. 149, ал. 1, т. 4, изр. 1 от Конституцията.
2. Не съм склонен да приема, че чл. 6, ал. 2 от Конституцията във връзка с равенството на всички граждани пред закона се отнася само за физическите лица. Вярно е, че чл. 19, ал. 2 от Конституцията прогласява изрично, че на всички граждани и юридически лица са гарантирани еднакви правни условия за стопанска дейност. От това обаче мисля, че не може да се направи изводът, че прогласеното в основните начала на Конституцията (чл. 6, ал. 2) равенство на всички граждани пред закона не е принципът, на който се основава и чл. 19, ал. 2 относно стопанската дейност. Едно такова по-тясно интерпретиране на чл. 6, ал. 2 от Конституцията би оставило без защита юридическите лица с нестопанска цел, които също така според духа на Конституцията трябва да се ползват и според мен се ползват с правото на равенство пред закона. Толкова повече, че граждани, физически лица, са реалният субстрат на юридическото лице. Нарушаване равенството между отделните юридически лица в последна сметка нарушава равенството на гражданите, които съставят юридическото лице.