Становище на съдията Емилия Друмева
І. Представям това становище, защото считам,че аргументацията на решението трябваше да включва и въпроса, дали колегия на Върховния касационен съд (ВКС) или на Върховния административен съд (ВАС) като предметно специализирана част от съответния върховен съд може да сезира Конституционния съд за упражняването на всички негови правомощия, за които ВКС или ВАС в пленарен състав могат да го сезират. Споделям извода в направеното тълкуване на чл. 150, ал. 1 от Конституцията, но само досежно хипотезите, когато колегия на ВКС или на ВАС сезира Конституционния съд за упражняване на правомощията му за тълкуване на Конституцията и за оспорване конституционността на закон. За упражняването на останалите правомощия на Конституционния съд считам, че Конституцията изисква сезирането от страна на ВКС или на ВАС да се прави от целия съдийски състав в съответния върховен съд по следните съображения:
В чл. 150 на Конституцията са уредени два възможни начина за сезиране на Конституционния съд от ВКС и от ВАС.
Първият е по ал. 1 в рамките на т.нар. абстрактен нормен контрол, където ВКС и ВАС са посочени наред с другите правоимащи субекти като равнопоставени. В това им качество ВКС и ВАС могат да сезират Конституционния съд за упражняване на правомощията му (с някои изключения –напр. по т. 8 на чл. 149, ал. 1 от Конституцията) , в който смисъл е и Определение № 1 на КС от 1997 г. Това е така, защото в рамките на чл. 150, ал. 1 от Конституцията ВКС и ВАС не правораздават, а сезирайки Конституционния съд, те упражняват предоставено им от Конституцията властническо правомощие; правят го въз основа на информацията, събрана от функционирането на съдебната система, чийто връх са тези съдилища, както и от упражнявания от тях върховен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища.
Вторият начин е по ал. 2, където сезирането на Констуционния съд се вмества в рамките на съдебен процес, протичащ пред ВКС или пред ВАС като правораздаващи органи. И точно във връзка с това им качество сезирането на Конституционния съд е ограничено само до упражняването на едно-единствено правомощие – оспорване конституционността на закон. И пак във връзка с качеството на ВКС и на ВАС като правораздаващи съдебни органи в тази хипотеза сезирането на Конституционния съд се осъществява от съдебния състав на ВКС или ВАС, пред който е висящият спор. В този смисъл е Определение № 1 на КС от 1997 г., както и многогодишната съдебна практика.
Предметът на поисканото тълкуване е може ли общото събрание на колегия от ВКС или ВАС, а не Пленумът или общото събрание на съдиите, да сезира надлежно Конституционния съд по чл. 150, ал.1 от Конституцията, т.е. в рамките на абстрактния контрол за конституционност за упражняване на което и да е от правомощията на Конституционния съд.
Считам, че от съпоставянето на съдържанието и вложения смисъл в двете алинеи на чл. 150 от Конституцията и тяхната съотносимост към функциите и предназначението на двете върховни съдилища - чл. 124 и чл. 125 от Конституцията, с хетерогенното естество на предвидените от Конституцията правомощия на Конституционния съд се налага изводът, че колегия на ВКС или на ВАС, представляваща предметно специализирана част от съда, може от името на съответния върховен съд да сезира Конституционния съд на основание чл. 150, ал. 1 от Конституцията, но само за упражняването на правомощията по даване на задължително тълкуване на Конституцията и оспорване конституционността на закони . Основание за този извод е упражняваният от ВКС и ВАС чрез неговите колегии върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища.
За останалите правомощия на Конституционния съд обаче такова основание не е налице; няма нито смислено, нито конституционно оправдание Конституционният съд да може да бъде свикван от отделна колегия, вместо от ВКС или ВАС в тяхната цялост като държавни органи, като сезиращи субекти, равнопоставени в това им качество на другите субекти по чл. 150, ал. 1 да допринасят за опазване върховенството на Конституцията.
ІІ. Споделям диспозитива на решението относно искането за обявяване противоконституционност на въпросните законови разпоредби, но с условност , произтичаща от изложеното разбиране за обхвата на допустимото сезиране на Конституционния съд от колегия на ВКС или ВАС. Дългогодишната практика на Конституционния съд изисква при оспорване конституционността на дадена законова норма, особено когато тя е част от цяла норма, да бъде разкривано действителното съдържание на разпоредбата, като се анализират отделните й елементи в контекста на систематичното й място в закона, както и от гледище на съпоставката й с други разпоредби (Решение № 4/1992 г. по к.д. № 1/1991 г.). А това “действително съдържание” се разкрива от пълния текст на разпоредбата, където оспореният законов текст е съставна част. В случая оспорените текстове, които са “предложение второ” в чл. 84, ал. 1, т. 2 и в чл. 95, т. 3 от ЗСВ, са поставени на един хоризонтален ред с правомощието на общото събрание на съответната колегия от ВКС или ВАС да произнася тълкувателни решения по приложението на закона при неправилна или противоречива съдебна практика.
А поставянето на тези две правомощия на една хоризонтална плоскост в рамките на общия текст на чл. 84, ал. 1, т. 2 и съответно на чл. 95, т. 3 от ЗСВ дава основание да се приеме, както Конституционният съд е направил в Решение № 4/1992 г., че вторите хипотези, в случая оспорените “предложения втори” в правомощието на общото събрание на колегиите в двете върховни съдилища да сезират Конституционния съд по чл. 150, ал. 1 от Конституцията, имат същото правно основание и същото приложно поле, както и “първите предложения” в пълния текст на въпросните законови разпоредби – приложното поле е очертано от упражнявания върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите от всички съдилища.
Впрочем самата практика на Конституционния съд го потвърждава: при всички негови решения, произнесени по искане от колегия, Конституционният съд е бил сезиран за упражняване само на посочените две негови правомощия - тълкуване на Конституцията и контрол за конституционност на закон.