Особено мнение на съдията Емилия Друмева
Подписах определението с особено мнение, тъй като не споделям диспозитива и неговите мотиви. С постановеното определение искането на 66 народни представители от различни парламентарни групи на XXXIX народно събрание за задължително тълкуване на част от разпоредбите на чл. 129 във връзка с § 2 от преходните и заключителните разпоредби на Конституцията не е допуснато до разглеждане от Конституционния съд.
В това определение основният за всяко правно тълкуване въпрос, дали е налице неяснота или двусмислие на тълкуваните текстове, въобще не е третиран. Носещият мотив за недопускането на искането е, че казусът “председател на Върховния съд и след това същото лице, избрано за председател на Върховния касационен съд или на Върховния административен съд при действащата Конституция не би могъл да се повтори във времето ”.
Този аргумент за “повторността” обаче е неизползваем във фазата по допустимост по дефиниция; той става използваем едва след проучването и оценяването на фактите, за чието не/повтаряне става дума. А надлежното проучване на фактите по делото се прави в следващата фаза - фазата по същество, до която въпросното конституционно дело въобще не можа да стигне.
Изследването на фактите е неразделен елемент от контрола за конституционност; това е принцип в конституционния процес. Право и факти представляват единство и то не може да бъде разкъсвано. А с недопускането на искането, съдът въобще не приложи специфичното за конституционния процес разбиране за съотнасянето между фактите и правото, което несъмнено предпоставяше настоящият казус.
Определението просто игнорира факта, че Конституционният съд е сезиран с надлежно направено искане от правоимащ субект в съответствие с изискванията на Конституцията и закона. А като се има предвид, че същият съд е правомощен да се произнесе по допустимостта на искането и в по-късна фаза на конституционния процес, недопускането му до разглеждане по същество по своя резултат наподобява отказ от правосъдие и представлява пропусната възможност за изследване на фундаменталния въпрос за правото и фактите, когато се преценява съответствие с Конституцията.