Особено мнение на съдията Владислав Славов
Подписах решението по к.д. № 6/2005 г. с особено мнение поради следните съображения:
Конституционният съд не е ограничен с посочените в искането основания за противоречие на атакувания законов текст с Конституцията (чл.22, ал.1 от ЗКС). От съществено значение за решаване на проблема за конституционосъобразността на § 6, т.3 от ПЗРЗРВКУ е категоричното изискване на чл.101, ал.2 от Конституцията Народното събрание да приеме повторно закона с мнозинство повече от половината от общия брой от всички народни представители, т.е. минимум 121 депутати. Върнатият законов текст е “приет” с мнозинство от 117 народни представители.
Важно е да се разбере, че се гласува повторно за приемане на върнатия закон, а не за ветото на президента на Република България, както неправилно е процедирано от Народното събрание (в този смисъл от процедурна страна е и Решение от 20.08.1991 г. на Великото народно събрание).
В самото решение по к.д. № 6/2005 г. на с. 5 изрично е посочено изложеното по-горе разбиране, че съгласно чл.101, ал.2 от Конституцията повторното приемане на закона се извършва с квалифицирано мнозинство. В подкрепа на това тълкуване са посочени и цитираното решение на ВНС и практиката на Конституционния съд - Решение № 5/1995 г. по к.д. № 3/1995 г. По-нататък в решението обаче съдът не е посочил защо счита, че с приемането на § 6, т.3 от ПЗРЗРВКУ не е нарушен чл.101, ал.2 от Конституцията.
Вярно е, че с ПОДНС не може да се обосновава противоконституционност на закон. Същото се отнася и за цитираните процедурни правила по чл.101, ал.2 от Конституцията, приети от ВНС. Конституционният съд обаче не може да игнорира тези правила немотивирано, тъй като са акт на ВНС, което, независимо че при приемането им е функционирало като обикновено, е изпълнявало функциите си в същия състав от 400 народни представители, приели Конституцията, респ. и чл.101, ал.2 от нея и, предполага се, най-добре знаят какъв смисъл и съдържание са вложили в този конституционен текст. В т.2 на това решение от 20.08.1991 г. безусловно е записано, че при всички хипотези върнатият с упражнено президентско вето законов текст се приема повторно с квалифицирано мнозинство!
Конкретният случай и мотивите на решението поставят един особено важен въпрос. Това е възможността с обикновено мнозинство от народните представители да се гласува повторно върнатият от държавния глава текст. Това е един абсурд, с който определено се обезсмислят правомощията по чл.101, ал.1 от Конституцията на президента на Република България.
Разбира се, следва и въпросът, след като Народното събрание не приема върнатия закон с мнозинството, посочено в чл. 101, ал.2 от Конституцията, задължен ли е призидентът да го обнародва съгласно ал.3 от същия член или може да наложи ново вето.