Особено мнение на съдията Мария Павлова
По т.1 от решението
Подписах решението с особено мнение поради следното:
Трите разпоредби, които се атакуват с искането в настоящото производство, имат някои общи белези. Те се отнасят до висши служители на мандатни длъжности. Във всяка от тях е предвидено, че след изтичане на мандата служителят продължава да изпълнява длъжността до встъпване в длъжност на приемника. Общо между разпоредбите е също това, че сроковете на мандатите са определени с императивни конституционни разпоредби. Мандатът на съдиите от Конституционния съд е 9 години, без възможност за повторен избор – чл.147, ал. 2 от Конституцията. Кметът като орган на изпълнителната власт на общината се избира за срок от 4 години по ред, определен със закон – чл.139, ал. 1 от Конституцията. Административните ръководители с изключение на председателите на ВКС и ВАС и главният прокурор се назначават за срок от 5 години с право на следващ мандат – чл. 129, ал. 5 от Конституцията.
Изброените конституционни норми определят кога изтичат мандатите на конституционните съдии, на кметовете и на административните ръководители в съдебната власт. Те не уреждат нито възможност за удължаване на мандатите, нито определят кой ще упражнява длъжността след изтичане на мандата до встъпване на приемника. Поради липса на конституционни разпоредби по тези въпроси се е наложило законодателят да уреди проблема, който прекратяването на мандата поставя. Опитът показва, че поради обективни или субективни причини изборът или назначаването на приемника може да се забави и между прекратяването на мандата на предшественика и встъпването в длъжност на приемника да изтече определен период от време. С оспорваните разпоредби законодателят е отговорил на конкретните нужди в тези случаи да не се осуети упражняването на мандатната длъжност. Тези разпоредби не удължават мандата и не се отнасят до същия предмет, който уреждат конституционните норми, определящи срока за длъжността. Законовите разпоредби овластяват висшите служители да упражняват длъжността именно заради прекратяването на мандатите им. Законодателят отчита, че мандатът е изтекъл, но е изправен пред необходимостта да не допусне бездействие през периода до поемане на правата и задълженията от приемника. Оспорваните разпоредби не са противоконституционни поради липса на покриване на съдържанието им дори отчасти с конституционните норми на чл. 147, ал. 2, чл. 139, ал. 1 и 129, ал. 5 от Конституцията. Разпоредбите, атакувани от главния прокурор, са издадени въз основа на съдържащи се в Конституцията делегации: чл.152, чл. 146 и чл. 133 за уреждане със закон на дейността на Конституционния съд, органите на местното самоуправление и на съдилищата.
Освен оспорените разпоредби в българското законодателство има още редица други разпоредби, които изрично предвиждат след изтичане на мандата длъжността да се изпълнява от предшественика до встъпване в длъжност на приемника: чл. 23, ал. 6 от ЗМСМА за общинския съвет, чийто мандат е определен също с конституционна разпоредба, чл. 13, ал. 4 от Закона за Сметната палата, чл. 6, ал. 1 от Закона за Комисията за финансов надзор, чл. 24, ал. 4 от Закона за висшето образование.
Поради изложените съображения оспорените разпоредби с искането на главния прокурор не противоречат на Конституцията.