Особено мнение на съдията Емилия Друмева
Не споделям произнесеното решение в частта му, с която се обявява противоконституционност на чл. 5, ал. 2 от Закона за Конституционния съд и чл. 125а, ал. 8, изр. 2 от Закона за съдебната власт. Тези разпоредби регулират рядката хипотеза, когато при изтичане мандата на конституционен съдия или на административен ръководител в съдебната власт (председател на окръжен съд, ръководител на апелативна прокуратура и др.) няма избран, респ. назначен по установения ред титуляр на новия мандат, и предвиждат докато това се реализира досегашният титуляр да изпълнява функциите.
1. Както поддържах в подобната хипотеза – предмет на к.д. № 11/2004 г. - там относно мандатите на главния прокурор и на председателите на ВКС и на ВАС, така и в настоящото дело считам, че оспорената законова уредба (чл. 5, ал. 2 от ЗКС и чл. 125а, ал. 8, изр. 2 от ЗСВ) не представлява удължаване на фиксирани от Конституцията мандати, защото не засяга конституционно установения 9 - , респ. 5 - годишен мандат, нито засяга установения ред за заемането/освобождаването на тези длъжности, а регулира изключителната ситуация при изтекъл мандат кой да изпълнява функциите до встъпването в длъжност на титуляра на новия мандат.
2. Конституцията не съдържа уредба на тази хипотеза, като в двата оспорени случая оставя на закона да създаде уредба. И това е нормалното състояние на конституционното право, защото то поначало е рамково и регулира само най-важното от държавния живот, а Конституцията - само онези основни въпроси, най-вече държавната организация и правата на гражданите, които са достатъчно важни, за да бъдат снабдени с особен ранг и особени гаранции. Всички други въпроси се оставят за уреждане от закона – със или без изрична делегация. Така че Конституцията по принцип е заложила на едно доизграждане на нормативната система чрез законодателството.
В конкретния спор законодателят е предпочел едно от възможните решения на въпросната хипотеза и едновременно с това е направил и едно от защитимите тълкувания на съответните конституционни текстове: според законодателя оспорената законова уредба е конституционно съвместима, след като я е създал. А задача на Конституционния съд е да се прецени дали това разбиране у законодателя е конформно с Конституцията.
3. Впрочем въпросът за мандатите е предмет на зачестили спорове пред Конституционния съд, които по същество засягат установената в Конституцията схема на сроковете на висшите длъжности в демократичната държава: Народното събрание – 4 г., президентът на републиката – 5 г., изборните членове на Висшия съдебен съвет – 5 г., главният прокурор и председателите на ВКС и ВАС – 7 г., Конституционният съд – 9 г., административните ръководители в съдебната власт – 5 г., кмет на община и общински съвет – 4 г. В рамките на тази конституционна схема се разполагат вече на законово равнище и мандати в други конституционно предвидени институции: управител и подуправители на БНБ – 6 г., председател и членове на Сметната палата – 9 г.
Вярно е, че тази схема е разчетена за идеално прилагане – пълният мандат изтича и по установения ред започва нов пълен мандат и т.н. Това е правилото. А изтичането на мандата, когато не е извървяна процедурата за определяне титуляра на новия мандат, представлява едно от възможните изключения. Това изключение в някои случаи има изрична конституционна уредба (чл. 64, ал. 3) , но в останалите няма. Така самата Конституция е предоставила пространство за уреждане на неуредени от нея въпроси - законодателят трябва да създаде уредба, съобразена с предназначението на мандатите, но едновременно с това и осигуряваща изпълнението на публичните функции, възложени от Конституцията на въпросните висши длъжности.
4. Законодателното решение, което е предмет на настоящото дело и в което законодателят е предпочел доскорошния титуляр вместо например някой овластен (от кого ?) служител, всъщност възпроизвежда една практикувана в законодателството правна конструкция: досегашният титуляр изпълнява функциите до встъпване в длъжност на титуляра на новия мандат в случай, че определянето на последния е закъсняло. В този смисъл е дългогодишната уредба на Закона за Сметната палата, Закона за Българската народна банка, Закона за Комисията за финансов надзор и други закони.
Тази уредба е присъща на правовата държава и има резервна функция: задейства се субсидиарно в случай на криза, когато процедурата по определяне титуляра на новия мандат не е приключила към изтичането на заварения. Предназначението й е да обезпечава изпълнението и да гарантира непрекъсваемост в значимите жизненоважни функции на публичната власт, които самата Конституция именно като такива е възложила на висшите органи. Оспорените разпоредби представляват конкретизиране на тази резервна функция, а не удължаване на мандата, поради което не противоречат на Конституцията.
Тази линия на разсъждения, която считам за основна в конкретното конституционно дело, въобще не е докосната в мотивите на обявената противоконституционност. А това не е позволило на съда да извърши съизмерване на оспорената законова уредба и застъпените в нея принципи за грижа и възпроизвеждане функциите на демократичната държава без вакуум с принципите на Конституцията, поради което подписах решението в тази му част с особено мнение.