Особено мнение на съдията Евгени Танчев
Принципната ми позиция по определението за допустимост в настоящото дело е продиктувана от няколко съображения.
Намирам за неубедителни мотивите, с които се отклонява като недопустимо искането на главния прокурор на Република България за тълкуване на чл. 126, ал. 2 от Конституцията.
В практически план несъгласието ми е продиктувано от много обстоятелства, по-съществените от които са следните:
Не е достатъчна аргументацията на становището за липса на правен интерес от страна на автора на искането. Едва ли е оправдана позицията, че след като определена конституционна разпоредба съдържа законодателна делегация, то тя дефинитивно изключва тълкуване от страна на Конституционния съд. Конституционно ограниченото управление не създава абсолютна власт на нито един от учредените органи, дори и избран чрез преки, състезателни и демократични избори. В контекста на разделението на властите като основен принцип на конституционната система процедурната легитимност не поражда неограничена законодателна дискреция, която по този начин би могла да създава и неконституционни закони.
Наред с това, задълбочените разисквания, с които се навлезе по същество в решаването на делото, бяха в състояние още по-малко да ме убедят, че искането е недопустимо.
От гледна точка на конституционната теория несъстоятелността на диспозитива на определението се състои преди всичко в обстоятелството, че, отклонявайки искането, Конституционният съд сам се отклонява от упражняването на правомощието си по чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията.
В правовата държава абдикацията от правомощия е недопустима, още повече, че именно Конституционният съд като ограничен посредник между учредителната власт и учредените власти е призван да изяснява смисъла на конституционните разпоредби, доколкото в контекста на разделението на властите върховната учредителна власт, която въплъщава народния суверенитет, не е постоянно действаща и не би могла да се задвижва при всяка неяснота в конституционните предписания. В условията на конституционно ограниченото управление след измененията на действащата или след създаването на нова Конституция учредителната власт се оттегля, като установява правилата за управление, а осъществяването на държавната власт, законотворчеството и ежедневното управление се поверява на учредените органи – Народното събрание, президента и Министерския съвет.
Конституционният съд е именно този учреден орган, който бди за спазването на Конституцията от страна на останалите учредени власти и като изяснява смисъла на конституционните предписания, без да дописва Конституцията, придържа учредените власти в границите и при условията на правилата, създадени от учредителната власт. С допускането на делото и произнасянето по същество Конституционният съд би допринесъл за по-бързото осъществяване на съдебната реформа като предпоставка за успешните усилия на Република България за присъединяване към Европейския съюз.