Определение

при участието на секретар-протоколиста Милена Петрова разгледа в закрито заседание на 22.03.2016 г. конституционно дело № 3/2016 г., докладвано от съдията Таня Райковска.

Производството е по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България във фазата по допустимост на искането по реда на чл. 19, ал. 1 от Закона за Конституционен съд (ЗКС).

Делото е образувано на 03.02.2016 г. по искане на омбудсмана на Република България за установяване на противоконституционност на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), (обн., ДВ, бр. 59/2007 г., изм. и доп., ДВ, бр. 50/2015 г., последно доп., ДВ, бр. 15/23.02.2016 г.) и на чл. 161, ал. 1, изр. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), (обн., ДВ, бр. 105/2005 г., изм. и доп., ДВ, бр.94/2015 г., последно изм., ДВ, бр. 13/16.02.2016 г.).

С разпореждане от 24.02.2016 г. е указано на вносителя да уточни искането, в частта, свързана с чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК - последна редакция към датата на завеждането му - ДВ, бр. 94/04.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г. В рамките на предоставения срок недостатъците са отстранени.

В искането се твърди, че оспорените разпоредби на чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК създават привилегирован режим за определени субекти - администрации, юридически лица и еднолични търговци, които са защитавани от юрисконсулти, като ги поставят в по- благоприятно положение в сравнение с други лица - гражданите и юридическите лица, които нямат назначени юрисконсулти, и се позволява на тези привилегировани лица да претендират, и да им бъдат присъдени разноски в съдебните производства, които те не са направили. Според сезиращия орган, оспорените разпоредби противоречат на основни начала на Конституцията - принципа на правовата държава (чл. 4, ал. 1), на принципа за неприкосновеност на частната собственост (чл.17, ал. 3), на принципа за еднакви правни условия на стопанска дейност (чл. 19, ал. 2), и нарушават принципа за равенство на страните в съдебния процес (чл. 121, ал. 1).

Конституционният съд, за да се произнесе по допустимостта на искането, съобрази следното:

Вносител на искането е омбудсманът, който по силата на чл. 150, ал. 3 от Конституцията е компетентен да инициира производство пред Конституционния съд за установяване противоконституционност на закон, с който се нарушават права и свободи на гражданите. Оспорват се разпоредби от ГПК и ДОПК, които регулират обществени отношения, имащи пряка връзка с правата и свободите на гражданите.

Произнасянето по искането е в правомощията на Конституционния

съд.

Искането има изискуемите се от чл. 17, ал. 1 и 2 от ЗКС и чл. 18, ал. 1 и 2 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд (обн., ДВ, бр. 106 от 20.12.1991 г., последно изменение ДВ, бр. 14 от 19.02.2016 г.) форма и реквизити. По него не е постановявано решение или определение за недопустимост.

При тези данни Конституционният съд намира, че искането следва да бъде допуснато за разглеждането по същество.

Като заинтересовани институции с оглед неговия предмет следва да

бъдат конституирани Народното събрание, Министерският съвет, министърът на правосъдието, министърът на финансите, Върховният касационен съд, Върховният административен съд, главният прокурор на Република България, Висшият адвокатски съвет, Национална агенция за приходите.

Следва да се предложи на Съюза на юристите в България, на Арбитражния съд при Българска Търговско-промишлена палата, на Арбитражния съд при Българска стопанска камара и на Националния съюз на юрисконсултите да дадат мнение по направеното искане.

По изложените съображения и на основание чл. 19, ал. 1 от ЗКС,

съдът

                                 ОПРЕДЕЛИ:

Допуска за разглеждане по същество искането на омбудсмана на Република България за установяване на противоконституционност на чл. 78, ал. 8, от Гражданския процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 59/2007 г., изм. и доп., ДВ, бр. 50/2015 г., последно доп., ДВ, бр. 15/23.02.2016 г.) и на чл. 161, ал. 1, изр. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 105/2005 г., изм. и доп., ДВ, бр. 94/2015 г., последно изм., ДВ, бр. 13/16.02.2016 г.).

Конституира като заинтересовани институции Народното събрание, Министерския съвет, министъра на правосъдието, министъра на финансите, Върховния касационен съд, Върховния административен съд, главния прокурор на Република България, Висшия адвокатски съвет, Национална агенция за приходите.

Препис от искането и настоящото определение да се изпратят на заинтересованите институции с указание в 30-дневен срок от получаването да представят писмени становища.

Предлага на Съюза на юристите в България, на Арбитражния съд при Българска Търговско-промишлена палата, на Арбитражния съд при

Българска стопанска камара и на Националния съюз на юрисконсултите да дадат мнение по направеното искане в същия 30-дневен срок.

Препис от определението да се изпрати и на вносителя, който в същия срок може да представи допълнителни съображения по внесеното от него искане.

Председател: Борис Велчев