Вид на акта
особено мнение по решение
Дата
15-11-2011 г.
Към дело
ОСОБЕНО МНЕНИЕ
на съдиите Емилия Друмева, Благовест Пунев, Стефка Стоева и Румен Ненков по к.д. № 6/2011 г.
Подписваме решението с особено мнение в частта относно начина на гласуване на членовете на ВСС при избор на административни ръководители в органите на съдебната власт, защото считаме, че чл. 171, ал. 1 ЗСВ в частта „явно гласуване и” не е противоконституционен.Не споделяме извода на мнозинството, че чл. 171, ал. 1 ЗСВ в оспорената част противоречи на чл. 131 от Конституцията. В решението противоречието само е отбелязано без да е обосновавано, а развитите доводи са за логическа последователност и хипотетични предположения с намесване на заместниците на административните ръководители, без да се отчита достатъчно самостоятелността на новата длъжност „административен ръководител”, както и тази на заместника му. Неслучайно в решението не се цитира текстът на чл. 131 от основния закон, на който мнозинството се позовава при установяване на противоконституционност на оспорената разпоредба, съгласно който решенията на ВСС за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на съдии, прокурори и следователи, както и предложенията, които той прави по чл. 129, ал. 2, се приемат с тайно гласуване. От разпоредбата е видно, че Конституцията не изисква тайно гласуване при назначаване на административните ръководители в органите на съдебната власт, поради което и не приемаме, че явното гласуване по чл. 171, ал. 1 ЗСВ е противоконституционно. Обратното означава Конституционният съд да дописва Конституцията и да й се придава смисъл, какъвто конституционният законодател не й е дал.Административният ръководител в органите на съдебната власт е създаден с чл. 129, ал. 6 с първата поправка на Конституцията от 2003 г., не само, за да въведе мандатност на длъжността, както се твърди от мнозинството. Разпоредбата урежда „назначаването на административните ръководители” по идентичен начин на уредбата относно назначаването на съдии, прокурори и следователи в чл. 129, ал. 1 от Конституцията и на приемането на предложение за назначаване на тримата ръководители по чл. 129, ал. 2 от нея. Следва да се отбележи фактът, че административните ръководители не са включени в кръга от длъжности в съдебната власт, за които чл. 131 от Конституцията изисква тайно гласуване, както при приемането на ал. 6 на чл. 129 през 2003 г., така й с изменението на чл. 131 през 2007 г., което недвусмислено сочи, че конституционният законодател не е имал намерението да уеднакви начина на гласуване с този, предвиден за изчерпателно изброените в чл. 131 лица. Първата поправка на Конституцията от 2003 г. създава и няколко преходни и заключителни разпоредби, които съдържат самостоятелна уредба относно назначаването на административните ръководители, в които също няма нито дума за тайно гласуване.Считаме, че след изменението на Конституцията от 2003 г. съществуват три отделни процедури за приемане на решения от ВСС за назначаване на различните длъжности в органите на съдебната власт. Първата по чл. 129, ал. 1 от основния закон е свързана с назначаването на съдии, прокурори и следователи, което се извършва след конкурс, проведен чрез събеседване и с таен вот, като гаранция за независимост. Не споделяме изразеното становище, че чл. 129, ал. 1 от Конституцията е основна разпоредба, защото от него следва, че ал. 2 и ал. 6 на чл. 129 за назначаването на административните ръководител са второстепенни разпоредби. Не споделяме изразеното мнение, че чл. 129, ал. 1 и чл. 130, ал. 6, т. 1 от Конституцията еднакво изброяват длъжностите съдия, прокурор и следовател като общо понятие без да отделят, посочват или разграничават други длъжностни наименования. Конституцията не съдържа подобно общо понятие „съдия, прокурор и следовател” и изводите на мнозинството в тази част противоречат на Конституцията и на мотивите на настоящето решение в частта, с която е прието, че чл. 129, ал. 1 от Конституцията приравнява по статус съдии, прокурори и следователи, но не ги обединява в едно понятие.Втората процедура е по чл. 129, ал. 2 от Конституцията относно приемане на предложение с мнозинство от две трети от членовете ВСС до президента на Републиката за назначаване и освобождаване на председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд и на главния прокурор, която конституционният законодател не е имал намерение да уеднакви с останалите административни ръководители..Третата процедура е по чл. 129, ал. 6 от Конституцията и урежда назначаването на административните ръководители в органите на съдебната власт с мнозинство повече от половината от членовете на ВСС. Процедурата се отнася до ръководните длъжности, които са разграничени ясно от съдийските, прокурорските и следователските длъжности както на конституционно ниво от чл. 129, ал. 1 и 6 от Конституцията, така и от чл. 163 и чл. 167 ЗСВ. За разлика от чл. 129, ал. 1 от Конституцията, тук назначаването става след избор, кандидатите трябва вече да са съдии, прокурори или следователи /чл. 169 ЗСВ/, тоест те вече трябва да се назначени с тайно гласуване от ВСС, назначаването е само за срока на мандата и то само „надстроява” върху първото назначение.За решенията, приемани от ВСС в първата и втора процедура, конституционният законодател е предвидил в чл. 131 тайно гласуване, а за назначаването на административните ръководители не е предвидил този начин на гласуване. След като Конституцията не изисква друго, то следва да се прилага правилото за приемане на решенията от ВСС, приложимо съгласно чл. 34, ал. 2 ЗСВ за всички останали решения – явното гласуване.Не споделяме разбирането за липсата на разлика между назначенията на съдии, прокурори и следователи от една страна и на административни ръководители от друга. Конституцията в чл. 133 е предоставил на законодателя със закон да уреди не само условията и редът за назначаване и освобождаване от длъжност на съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите, както се твърди в решението, а изцяло организацията и дейността на съдилищата, на прокурорските и на следствените органи, в които правомощия попада и назначаването на административни ръководители по чл. 129, ал. 2 и 6 от Конституцията именно като ръководители на отделните звена в органите на съдебната система, на които е възложена организацията им. На основание конституционната делегация законодателят е предвидил в чл. 34, ал. 2 ЗСВ явно гласуване за всички решения на ВСС, извън двата случая по чл. 131 от Конституцията, в които изисква друго.Оспорената разпоредба на чл. 171, ал. 1 ЗСВ не е изменителна. Тя не създава ново правно положение, защото няма предходна разпоредба в Конституцията или в ЗСВ, която да предписва тайно гласуване при назначаване на административен ръководител. Член 171, ал. 1 ЗСВ е само допълнен с думите „явно гласуване”, което допълнение го прави само по-ясен, конкретен и безспорен. По същество допълнението не е ново, а само повтаря какъв е начинът на гласуване, уреден като принципно положение в чл. 34, ал. 2 ЗСВ. Това повторение може да се обясни единствено със стремежа на законодателя да акцентира върху значението и прозрачността в назначенията на административните ръководители в съдебната власт. От този стремеж е продиктувано и предходното допълнение на чл. 171, ал. 1 ЗСВ /ДВ, бр. 33 от 2009 г./, свързано също с повторение на изискването за мотивиране решенията на ВСС.При липса на изискване в чл. 131 за тайно гласуване при назначаването на административните ръководители, законодателят по целесъобразност следва да уреди начина на гласуване и той е преценил гласуването да е явно. Този начин на гласуване е в унисон с принципите на откритост и прозрачност, като осигурява назначенията на административните ръководители да стават с ясно изразен вот. С явното гласуване не се нарушава конституционната рамка, а напротив - дава се отговор на необходимостта от прозрачни назначения в независимата съдебна власт. Не споделяме довода в искането, че явното гласуване ще злепостави свободомислещите членове на ВСС и ще доведе до колегиалното неудобство. Доводът не е юридически, а и личното решение при гласуването на всеки от членовете на съвета, които съгласно чл. 130, ал. 2 от Конституцията и чл. 17, ал. 1 ЗСВ са с високи професионални и нравствени качества, не следва да се определя от начина на упражняване на вота.
Съдии: Емилия Друмева, Благовест Пунев, Стефка Стоева и Румен Ненков