Определение

при участието на секретар-протоколиста Росица Симова разгледа в закрито заседание на 22 декември 2011 г. конституционно дело № 12 /2011 г., докладвано от съдията Цанка Цанкова

Делото е образувано на 16.11.2011г. по искане на 58 (съобразно положените подписи) народни представители от 41-то Народно събрание на Република България.

Производството е по чл.149, ал.1, т.2 и 4 от Конституцията на Република България и е във фаза на проверка на допустимостта на искането, съгласно чл.19, ал.1 от Закона за Конституционния съд /ЗКС/.

Искането на вносителите е за установяване на противоконституционност и несъответствие с международни договори, страна по които е България, на чл. 13а, ал.З и чл.54, ал.2 от Закона за управление на отпадъците (обн., ДВ, бр.86 от 30.09.2003г., поел. изм. ДВ, бр. ЗЗ от 26.04.2011г.) и параграфи 17 и 18 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците (обн .ДВ, бр.30 от 12.04.2011 г.). Според разпоредбата на чл. 13а, ал.3 на Закона за управление на отпадъците (ЗУО) дейностите по съхраняване и предварително третиране на отпадъци от метални опаковки, излязло от употреба електрическо и електронно оборудване, негодни за употреба батерии и акумулатори и излезли от употреба моторни превозни средства се извършват само на площадки, разположени на територии, определени с общи устройствени планове за производствени и складови дейности, на пристанища за обществен транспорт с национално и регионално значение и на обекти на железопътната инфраструктура със стопанско предназначение. Такова е изискването и на чл.54, ал.2 ЗУО за площадките за дейност с отпадъци от черни и цветни метали. Според §17 и §18 от ПЗР на ЗИДЗУО съществуващите площадки за дейности с отпадъците трябва да се приведат в 9 месечен срок от влизане в сила на закона в съответствие с изискванията на чл. 13а, ал.3 и чл.54, ал.2 ЗУО. Ако в посочения срок не се изпълнят изискванията, заличава се или се прекратява служебно лицензът за търговска дейност и дейността на съответната площадка се прекратява. Според вносителите на искането прилагането на посочените разпоредби би породило значителни последици от икономически, екологичен и социален характер. Създава се една безпредметна административна бариера за осъществяване на дейност с метални отпадъци. Затова посочените текстове противоречат на Конституцията. Вносителите виждат противоречие с чл.4, ал.1 на Конституцията, която въвежда принципа на правовата държава и производните от него правна сигурност, предвидимост и стабилност, недопустимост на обратното действие на правните норми, недопустимост за понасяне на санкционни последици поради причини извън правния субект и принципите на законоустановеност на нарушението и наказанието. Налице е според тях и противоречие с чл.17 на Конституцията, който прогласява принципа на гарантиране и защита на правото на частна собственост и нейната неприкосновеност, защото произволно и необосновано се засяга частната собственост чрез законова промяна. Противоречие има и с чл.19 на Конституцията, провъзгласяващ принципа на свободната стопанска инициатива, поради директното негативно отражение върху частни инвестиции, направени в съответствие с действащия към момента на извършването им закон. Посочва се, че с атакуваните разпоредби се въвежда неравноправно третиране на икономическите оператори в зависимост от това дали площадките са изградени на територии, които имат общ устройствен план или не и се стига до заличаване на законно направени инвестиции, без да е предвидена възможност за защита или компенсация по какъвто и да е начин. Изразено е и становище, че разпоредбите са в несъответствие с договора за Европейския съюз и Договора за функциониране на Европейския съюз, по специално чл.9, 11, 119 и сл., чл.145 и чл.151 и сл., чл.191 и сл. ДФЕС, и чл.З ДЕС. Посочва се, че те нарушават европейските директиви и регламенти в областта на управление на отпадъците. Според вносителите нарушена е Хартата за основните права на Европейския съюз - чл.16, 17, 37. Чрез ненужна и безпредметна законодателна мярка се извършва фактическо лишаване от собственост, без да са спазени нормативно установените условия за това - наличие на обществена полза, пропорционалност и справедливо и своевременно обезщетяване за причинената вреда. Нарушение, според вносителите има и на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи ( Протокол №1,чл.1), като се допуска лишаване на собствениците на площадки, изградени на територии без общ устройствен план от правото да се ползват от своите притежания, извършва се „фактическа експоприация" и в ЗУО не е предвидено каквото и да било обезщетение за собствениците на заварени площадки, изградени на територии без общи устройствени планове.

За да се произнесе по допускането на искането на групата народни представители на 41-то Народно събрание, Конституционният съд съобрази следното:

Съдът е сезиран съгласно чл.150, ал.1 от Конституцията от повече от една пета от народните представители. Спазена е изискуемата форма по чл. 17,ал.1 на Закона за Конституционен съд. Поискано е произнасяне за установяване на противоконституционност на обнародван закон и установяване несъответствието му с международни договори и актове на Европейския съюз.

С оглед предмета на направеното искане и на основание чл.18, ал.2 на Закона за Конституционния съд, Конституционният съд намира, че следва да бъдат конституирани като заинтересовани страни Народното събрание, Министерският съвет, министърът на икономиката, енергетиката и туризма, министърът на околната среда и водите, министърът на регионалното развитие и благоустройството, омбудсманът, главният прокурор, Върховният административен съд, Българската стопанска камара, Българска търговско-промишлена палата, Националното сдружение на общините в Република България, Сдружение „Гражданска инициатива на търговците на отпадъци от черни и цветни метали и тяхното рециклиране", Българската асоциация на металургичната индустрия, Българската асоциация по рециклиране, Българската браншова камара „Феникс ресурс", Синдикалната федерация „Металици" към КНСБ, Институтът за пазарна икономика и Институтът за модерна политика.

Водим от тези съображения и на основание чл.149, ал.1, т.2 и 4 и чл.150, ал.1 на Конституцията и чл. 18 и 19 от Закона за Конституционен съд, Конституционният съд

ОПРЕДЕЛИ:

Допуска за разглеждане по същество на искането на 58 народни представители от 41-то Народно събрание за установяване на противоконституционност и несъответствие с международни договори и актове на Европейския съюз, страна по които е България, на чл. 13а, ал.З и чл.54, ал.2 на Закона за управление на отпадъците (ДВ, обн. бр.86 от 30.09.2003, поел. изм. ДВ, бр.ЗЗ от 26.04.2011г.) и параграфи 17 и 18 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците (обн .ДВ, бр. 30 от 12.04.2011 г.)

Конституира като заинтересовани страни в производството Народното събрание, Министерския съвет, министъра на икономиката, енергетиката и туризма, министъра на околната среда и водите, министъра на регионалното развитие и благоустройството, омбудсмана, главния прокурор, Върховния административен съд, Българската стопанска камара, Българска търговско-промишлена палата, Националното сдружение на общините в Република България, Сдружение „Гражданска инициатива на търговците на отпадъци от черни и цветни метали и тяхното рециклиране", Българската асоциация на металургичната индустрия, Българската асоциация по рециклиране, Българската браншова камара „Феникс ресурс", Синдикалната федерация „Металици" към КНСБ, Института за пазарна икономика и Института за модерна политика.

Предоставя на заинтересованите страни 20-дневен срок за представяне на писмени становища и доказателства. Такава възможност и за същия срок се предоставя и на вносителите на искането.

Препис от искането и от определението да се изпрати на заинтересованите страни. Препис от определението да се изпрати и на вносителите на искането. 

Председател: Евгени Танчев