О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
София, 4 юни 2018 г.
Конституционният съд в състав: Борис Велчев –председател, членове: Цанка Цанкова, Стефка Стоева, Румен Ненков, Кети Маркова, Георги Ангелов, Анастас Анастасов, Гроздан Илиев, Мариана Карагьозова, Константин Пенчев, Филип Димитров, Таня Райковска, при участието на секретар - протоколиста Полина Цачева - Пешева разгледа в закрито заседание на 4 юни 2018 г. конституционно дело № 10/2018 г., докладвано от съдия Борис Велчев.
Производството е по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България (Конституцията) във фазата по допустимостта, съгласно чл. 19, ал. 1 от Закона за Конституционен съд (ЗКС).
Делото е образувано на 26-ти април 2018 г. по искане на тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС). Със свое определение от 23.04.2018 г. съставът на ВКС е спрял съдебното производство по ч. гр. д. № 1371/2018 г. на ВКС, гражданска колегия, трето отделение, след като е установил несъответствие между разпоредбата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) (обн. – ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008 г.; посл. изм. и доп. – ДВ, бр. 102 от 22.12.2017 г., в сила от 22.12.2017 г.) в частта: „...както и при очевидна неправилност.“ с чл. 117, ал. 1, чл. 122, ал. 1, чл. 119, ал. 1 и чл. 8 от Конституцията.
В съответствие с определението за спиране на делото и на основание чл. 150, ал. 2 от Конституцията, съставът на ВКС е внесъл въпроса в Конституционния съд. С писмено допълнение от 26.04.2018 г., вносителите са представили мотивирано изложение на сочените в първоначалното искане основания за противоконституционност на оспорената разпоредба.
В искането се поддържа, че критерият „очевидна неправилност“ на решението не е дефиниран от законодателя, а неговото съдържание не може да бъде изяснено по тълкувателен път по начин, който да предвижда универсално правило за поведение на ВКС при упражняването на неговата дейност по селекция на касационните жалби.
Вносителите излагат, че критерият „очевидна неправилност“ на въззивното решение/определение не съответства на основното правомощие на съдебната власт да дава защита на правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата (чл. 117, ал. 1 от Конституцията). Поддържат, че процесуалните правила, които обезпечават допускането на касационното обжалване по гражданските дела, следва да са с такова съдържание, което прави възможно те да се прилагат по общ, категоричен и лишен от субективна преценка начин за всеки отделен случай.
Съставът на ВКС намира, че оспорената разпоредба нарушава правото на гражданите, юридическите лица и държавата на защита във всички стадии на процеса (чл. 122, ал. 1 от Конституцията) и не съответства на конституционното правомощие на ВКС да правораздава (чл. 119, ал. 1 от Конституцията), тъй като чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК в частта „...както и при очевидна неправилност.“ поставя касационния контрол под „неясен и неизясним законов критерий“.
Вносителите твърдят за наличие на несъответствие и с принципа за разделение на властите (чл. 8 от Конституцията). Излагат, че когато по конкретното гражданско дело ВКС допуска или не допуска касационния контрол, той правораздава без действаща правна норма, която по универсален начин да определи предпоставките на упражненото правомощие и следователно така ВКС създава правна норма по всяко разгледано гражданско дело, по което това основание е заявено, изземвайки компетентността на законодателната власт.
Конституционният съд, за да се произнесе по допустимостта на искането, съобрази следното:
Съдът е сезиран надлежно от оправомощен субект на инициатива в съответствие с трайно установената практика, че правомощието по чл. 150, ал. 2 от Конституцията да сезира Конституционния съд принадлежи на отделните състави на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, разглеждащи конкретен съдебен спор, по който се повдига въпрос за конституционосъобразност на относим към спора закон.
Конституционният съд е сезиран с искане за установяване на противоконституционност на разпоредба, която урежда предпоставките за допускане до касационно обжалване на въззивните решения и определения. В случая евентуалното несъответствие между законовата разпоредба и Конституцията е въпрос на прилагане на процесуалноправната норма, уреждаща допускането до касационно обжалване (въпрос по допустимост). Съдебният състав е достигнал до убеждението за несъответствие на приложимия по делото закон с Конституцията.
Конституционният съд е компетентен да се произнесе по направеното искане, тъй като съгласно чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията негов предмет е установяването на противоконституционност на част от разпоредба на закон.
Връзката между оспорената част от законовата разпоредба и висящото дело е посочена в искането, което обуславя компетентността на тричленния състав на Върховния касационен съд да сезира Конституционния съд.
По този предмет Конституционният съд не се е произнасял с решение или определение, включително и по неговата допустимост, поради което не е налице и отрицателната процесуална предпоставка, която да изключва неговата допустимост (чл. 21, ал. 6 ЗКС).
Искането съдържа необходимите реквизити и отговаря на изискванията на чл. 17 ЗКС и чл. 18 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд (ПОДКС).
При тези данни Конституционният съд намира искането за допустимо, поради което следва да бъде разгледано по същество.
С оглед на предмета на конституционното производство съдът счита, че като заинтересувани институции на основание чл. 20а, ал. 1 ПОДКС следва да конституира: Народното събрание, Министерския съвет, министъра на правосъдието, Висшия съдебен съвет, Върховния касационен съд и Висшия адвокатски съвет.
Съдът намира, че като заинтересувани неправителствени, съсловни, синдикални и други организации на основание чл. 20а, ал. 2 ПОДКС следва да покани да предложат становище: Съюз на съдиите в България и Българска съдийска асоциация.
Съдът намира, че на основание чл. 20а, ал. 3 ПОДКС, следва да бъдат поканени да дадат писмено правно мнение по предмета на делото: проф. д-р Огнян Стамболиев, проф. д-р Анелия Мингова, проф. д-р Валентина Попова, проф. д-р Силви Чернев, доц. д-р Камелия Цолова, доц. д-р Таня Градинарова и Благовест Пунев.
По тези съображения и на основание на чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията и чл. 19, ал. 1 ЗКС, Конституционният съд
ОПРЕДЕЛИ:
Допуска за разглеждане по същество искането на състав на Върховния касационен съд за установяване на противоконституционност на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) (обн. – ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008 г.; посл. изм. и доп. – ДВ, бр. 102 от 22.12.2017 г., в сила от 22.12.2017 г.) в частта: „...както и при очевидна неправилност.“.
Конституира като заинтересовани институции по делото: Народното събрание, Министерския съвет, министъра на правосъдието, Висшия съдебен съвет, Върховния касационен съд и Висшия адвокатски съвет, на които да се изпратят преписи от искането и от определението, като им се дава възможност в 30-дневен срок да представят писмени становища по предмета на делото.
Отправя покана да предложат становище по делото до: Съюз на съдиите в България и Българска съдийска асоциация, на които да се изпратят преписи от искането и от определението, като им се дава възможност в 30-дневен срок да представят писмени становища по предмета на делото.
Отправя покана до: проф. д-р Огнян Стамболиев, проф. д-р Анелия Мингова, проф. д-р Валентина Попова, проф. д-р Силви Чернев, доц. д-р Камелия Цолова, доц. д-р Таня Градинарова и Благовест Пунев, на които да се изпратят преписи от искането и от определението, като им се дава възможност в 30-дневен срок да дадат писмено правно мнение по предмета на делото.
Препис от определението да се изпрати на вносителите на искането, които в 30-дневен срок могат да представят допълнителни съображения и доказателства по искането.
Председател: Борис Велчев