ОПРЕДЕЛЕНИЕ
София, 9 октомври 2018 г.
Конституционният съд в състав: председател - Борис Велчев, членове: Стефка Стоева, Румен Ненков, Кети Маркова, Георги Ангелов, Анастас Анастасов, Гроздан Илиев, Мариана Карагьозова-Финкова, Константин Пенчев, Филип Димитров, при участието на секретар-протоколиста Полина Пешева разгледа в закрито заседание на 9 октомври 2018 г. конституционно дело № 13/2018г., докладвано от съдията Стефка Стоева.
Производството е по чл. 148, ал. 1, т. 2 и т. 4, предложение второ от Конституцията, във фазата за произнасяне по допустимостта на искането по реда на чл. 19, ал. 1 от Закона за Конституционен съд (ЗКС).
Съдът е сезиран на 18.09.2018 г. с искане на 53-ма народни представители от 44-тото Народно събрание за установяване на противоконституционност и за произнасяне за съответствие с общопризнатите норми на международното право и с международните договори, по които България е страна на следните законови разпоредби:
1.чл. 217, ал. 2, 3 и 4 ( погрешно в цялото искане вместо изменената със сочения § 55 ал. 4 на чл. 217 АПК е посочен чл. 4 АПК, който не е предмет на изменение и урежда принципа на законност в административния процес) от Административнопроцесуалния кодекс (обн., ДВ, бр. 30 от 11.04.2006 г., последно изм. и доп. бр. 77 от 18.09.2018 г.) (АПК), изменен с § 55 от Закона за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс (обн., ДВ, бр. 77 от 18.09.2018 г.) (ЗИДАПК) и § 149, ал. 2, изр. 1 в частта "в закрито заседание" от преходните и заключителни разпоредби на ЗИДАПК (обн. ДВ, бр. 77 от 18.09.2018 г.) (ПЗРЗИДАПК), като противоречащи на чл. 4, ал. 1, чл. 41, ал. 1 и чл. 121, ал. 3 от Конституцията и несъответни на чл. 10 от Всеобщата декларация на ООН за правата на човека, и с чл. 6, ал. 1 и чл. 10 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС);
2.чл. 227а, ал. 1, 3 и 4 АПК, създадени с § 57 ЗИДАПК; чл. 161, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 105 от 29.12.2005 г., последно изм. и доп. бр. 77 от 18.09.2018 г.) (ДОПК), създаден с § 79, т. 4, б. "б" ПЗРЗИДАПК; чл. 99, ал. 12 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), създаден с § 111 ПЗРЗИДАПК, като противоречащи на чл. 4, ал. 1, чл. 19, ал. 2, чл. 56, чл. 60, ал. 1, чл. 121, ал. 1 и чл. 122, ал. 1 от Конституцията и несъответни на чл. 6, ал. 1 КЗПЧОС, а само чл. 99, ал. 12 ЗООС и на чл. 9 от Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда;
3. чл. 235а, изр. 1 АПК, създаден с § 61 ЗИДАПК и чл. 242а, изр. 1 АПК, създаден с § 67 ЗИДАПК (съдът приема по подразбиране, че се касае за разпоредби от АПК, макар че в цялото искане тези две разпоредби не са конкретизирани от кой закон са), като противоречащи на чл. 4, ал. 1, чл. 56, чл. 60, ал. 1 и чл. 122, ал. 1 от Конституцията и несъответни на чл. 6, ал. 1 КЗПЧОС;
4. чл. 160, ал. 6, изр. 2 ДОПК, създаден с § 79, т. 3 ПЗРЗИДАПК; чл. 20а, ал. 3, изр. 2 от Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ) , създаден с § 109, т. 1 ПЗРЗИДАПК; чл. 24а, изр. 2 ЗОЗЗ, създаден с § 109, т. 2 ПЗРЗИДАПК; чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗОЗЗ, създаден с § 109, т. 3 ПЗРЗИДАПК; чл. 75, ал. 9, изр. 3 от Закона за подземните богатства, изменен с § 113, т. 5, б. "б" ПЗРЗИДАПК; чл. 44, ал. 6, изр. 2 от Закона за правната помощ, създаден с § 114, т. 3 ПЗРЗИДАПК; чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване в частта "с изключение на постановените по жалби срещу актовете по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "е", изменен с § 124, т. 2 ПЗРЗИДАПК; чл. 40, ал. 3 от Закона за достъп до обществена информация, създаден с § 125, т. 3 ПЗРЗИДАПК; чл. 13, ал. 6, изр. 2 и ал. 7, изр. 2, от Закона за социално подпомагане, създадени с § 130 ПЗРЗИДАПК; чл. 10, ал. 6, изр. 2 от Закона за семейни помощи за деца, създаден с § 133, т. 1, б. "а" ПЗРЗИДАПК и чл. 14а, ал. 1, изр. 3 от Закон за семейни помощи за деца, създаден с § 133, т. 2 ПЗРЗИДАПК, като противоречащи на абзац 5 от преамбюла на Конституцията; на чл. 4, ал. 1, чл. 14; чл. 15; чл. 17, ал. 1 и 3; чл. 21, ал. 1 и 2; чл. 41, ал. 1 и 2; чл. 47, ал. 1 и 2, чл. 51, ал. 1 и 2; чл. 55; чл. 56 и чл. 122, ал. 1 от Конституцията и несъответни на чл. 6, ал. 1 и чл. 10 КЗПЧОС; чл. 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз и чл. 19 от Международния пакт за гражданските и политическите права;
5. чл. 192а, изр. 2 АПК, създаден с § 44 ЗИДАПК като противоречащ на чл. 4, ал. 1 от Конституцията.
Съдът намира, че искането е допустимо и следва да бъде разгледано по същество. Отправено е от легитимен субект на инициатива по чл. 150, ал. 1 от Конституцията. Съдържа мотиви, изготвено е в изискуемата писмена форма и е предявено в деня на обнародване на оспорените разпоредби (чл. 17, ал. 1 и 2 ЗКС). Не е налице отрицателната предпоставка по чл. 21, ал. 6 ЗКС. Установяването на противоконституционност на законови разпоредби и несъответствието им с общопризнатите норми на международното право и на международните договори, по които България е страна, е сред правомощията на Конституционния съд по чл. 149, ал. 1, т. 2 и 4 от основния закон.
Конституционният съд счита, че искането следва да бъде допуснато с уточняване, тъй като то не е изготвено в съответствие с константната практика на съда, че от момента на обнародването на всеки закон за изменение и допълнение на друг закон до влизането му в сила той все още не се е инкорпорирал в действащия закон, поради което през този период той може да бъде самостоятелен предмет на контрол за конституционосъобразност от съда (в този смисъл вж. Решение № 22 от 31.10.1995 г. по к. д. № 25/1999 г.; Определение от 10.07.2008 г. по к. д. № 5/2008 г.; Определение от 04.06.2009 г. по к. д. № 6/2009 г.; Определение от 29.09.2015 г. по к. д. № 6/2015 г.). В случая съгласно § 156 от преходните и заключителни разпоредби на ЗИДАПК (обн., ДВ, бр. 77 от 2018 г.) законът влиза в сила от 1 януари 2019 г., поради което оспорените разпоредби следва да се допуснат за разглеждане по същество като съответните също посочени в искането параграфи от ЗИДАПК. Изключение прави само оспореният чл. 160, ал. 6, изр. 2 ДОПК, създаден с § 79, т. 3 ПЗРЗИДАПК, тъй като съгласно § 156, т. 3 ПЗРЗИДАПК, той е влязъл в сила от деня на обнародването - 18.09.2018 г.
На основание чл. 20а, ал. 1 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд (ПОДКС) с оглед предмета на делото следва да се конституират като заинтересовани институции: Министерският съвет, президентът, министърът на правосъдието, министърът на финансите, министърът на труда и социалната политика, министърът на околната среда и водите, министърът на земеделието, храните и горите, Върховният касационен съд, Върховният административен съд, главният прокурор, омбусманът, Висшият съдебен съвет, Висшият адвокатски съвет, Националното бюро за правна помощ, Националният осигурителен институт, Агенцията за социално подпомагане и Националната агенция по приходите.
На основание чл. 20а, ал. 2 ПОДКС следва да бъдат отправени покани да предложат становища по предмета на делото следните съсловни и неправителствени организации: Асоциация на българските административни съдии, Асоциация на прокурорите в България, Българска асоциация за Европейското право, Съюз на съдиите в България, Асоциация за европейска интеграция и права на човека, Фондация Български адвокати за правата на човека, Фондация Програма Достъп до Информация, Асоциация на парковете в България, Екологично сдружение "За Земята" и Сдружение на администрацията в органите на съдебната власт.
На основание чл. 20а, ал. 3 ПОДКС съдът преценява да покани да дадат писмено правно мнение по предмета на делото следните изтъкнати специалисти от теорията и практиката: проф. д-р Анелия Мингова, проф. д-р Димитър Костов, проф. д-р Дончо Хрусанов, проф. д-р Емилия Панайотова, проф. д-р Мария Славова, проф. д-р Сашо Пенов, проф. д.ю.н. Цветан Сивков, Владислав Славов и Благовест Пунев.
Съдът намира, че е налице тясна връзка между предмета на настоящето дело и предмета на к. д. № 12/2018 г., образувано на същата дата по искане на президента на Република България за обявяване за противоконституционни и за несъответни на общопризнатите норми на международното право и с международни договори, по които България е страна на разпоредби от ЗИДАПК (обн., ДВ, бр. 77 от 18.09.2018 г.). Сходството между двете дела е налице, защото се оспорва един и същи закон за изменение и допълнение на действащи кодекси и закони, обоснован от едни и същи мотиви на парламента за реформа на административното правораздаване. Нещо повече - налице е идентичност на предмета на оспорване относно голямата част от разпоредбите, а именно: § 55, § 57; § 61; § 67, § 79, т. 3, § 109, т. 2 и 3; § 111; § 114, т. 3, § 130 и § 133, т. 1 ЗИДАПК (обн. ДВ, бр. 77 от 18.09.2018 г.). Сходни са и изложените доводи в двете искания както по чл. 149, ал. 1, т. 2, така и по чл. 149, ал. 1, т. 4, предложение второ от Конституцията. Поради това настоящето дело следва да бъде присъединено за съвместно разглеждане и решаване към образуваното преди него к. д. № 12/2018 г.
По горните съображения и на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 и 4, предложение второ от Конституцията и чл. 19, ал. 1 ЗКС, съдът
ОПРЕДЕЛИ :
Допуска за разглеждане по същество искането на 53-народни представители от 44-тото Народно събрание за установяване на противоконституционност на § 44 от Закона за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс (обн. ДВ, бр. 77 от 18.09.2018 г.) и за установяване на противоконституционност и несъответствие с общопризнатите норми на международното право и с международните договори, по които България е страна на: § 55; § 57; § 61; § 67; § 79, т. 4, б. "б"; § 109, т. 1, т.2 и т. 3; § 111; § 113, т. 5, б. "б"; § 114, т. 3; § 124, т. 2; § 125, т. 3; § 130; § 133, т. 1, б. "а" и т. 2; § 149, ал. 2, изр. 1 в частта "в закрито заседание", както и на чл. 160, ал. 6, изр. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн. ДВ, бр. 105 от 29.12.2005 г., последно изм. и доп. бр. 77 от 18.09.2018 г.).
Конституира като заинтересовани институции Министерския съвет, президента, министъра на правосъдието, министъра на финансите, министъра на труда и социалната политика, министъра на околната среда и водите, министъра на земеделието, храните и горите, Върховния касационен съд, Върховния административен съд, главния прокурор, омбудсмана, Висшия съдебен съвет, Висшия адвокатски съвет, Националното бюро за правна помощ, Националния осигурителен институт, Агенцията за социално подпомагане и Националната агенция по приходите, на които да се изпратят преписи от искането и от настоящето определение, като им се предостави 30-дневен срок от уведомяването да представят становище по делото.
Отправя покана до Асоциация на българските административни съдии, Асоциация на прокурорите в България, Българска асоциация за Европейското право, Съюз на съдиите в България, Асоциация за европейска интеграция и права на човека, Фондация Български адвокати за правата на човека, Фондация Програма Достъп до Информация, Асоциация на парковете в България, Екологично сдружение "За земята" и Сдружение на администрацията в органите на съдебната власт, които могат в същия срок да предложат становище по делото.
Отправя покана до проф. д-р Анелия Мингова, проф. д-р Димитър Костов, проф. д-р Дончо Хрусанов, проф. д-р Емилия Панайотова, проф. д-р Мария Славова, проф. д-р Сашо Пенов, проф. д.ю.н. Цветан Сивков, Владислав Славов и Благовест Пунев да дадат писмено правно мнение по предмета на делото в същия срок.
Присъединява за съвместно разглеждане и решаване настоящето к. д. № 13/2018 г. към к. д. № 12/2018 г.
Препис от определението да се изпрати на вносителите на искането, които могат в посочения по-горе срок да представят допълнителни съображения по искането.
Председател: Борис Велчев