О С О Б Е Н О М Н Е Н И Е
на съдията Владислав Славов по к.д. № 3/2012 г.
Намирам, че искането по к. д. № 3/2012 г. е недопустимо в частта му по подточки (тирета) 2, 3 и 4 на т. 1 от диспозитива на определението от 08.03.2012 г. по следните съображения:
Народните представители сезират Конституционния съд с искане за задължително тълкуване на чл. 98, т. 11 и чл. 104 от Конституцията на Република България. Съдът във фазата на допустимостта на искането следва да разглежда и въпроса за параметрите, в които може да упражнява даденото му от Конституцията тълкувателно правомощие, но без да излиза от предмета на делото. В конкретния случай, за да се отговори на питанията по подточки 2 и 4 на т. 1 от диспозитива на определението е необходимо тълкуването на конституционни текстове, по които депутатите не са поискали задължително тълкуване. Това са чл. 102, ал. 2 и ал. 3 от Конституцията, които регламентират въпросите по приподписването на указите и чл. 149, ал. 1, т. 2 от основния закон, уреждащ конституционния контрол върху актовете на президента на Република България. По отношение на питането по посочената подточка 3, Съдът трябва да се постави в положение на позитивен законодател, за да създаде липсваща конституционна уредба, каквото правомощие няма.