ОПРЕДЕЛЕНИЕ

София, 9 май 2019 г.

Конституционният съд в състав: Борис Велчев - председател, членове: Георги Ангелов, Анастас Анастасов, Гроздан Илиев, Мариана Карагьозова-Финкова, Константин Пенчев, Филип Димитров, Таня Райковска, Надежда Джелепова, Павлина Панова, Атанас Семов, Красимир Влахов при участието на секретар-протоколиста при участието на секретар-протоколиста Росица Симова разгледа в закрито заседание на 9 май 2019 г. конституционно дело № 3 /2019 г., докладвано от съдията Гроздан Илиев.

Производството е с основание по чл.149, ал. 1, т. 2, предл.1 във връзка с чл.150, ал. 3 от Конституцията на Република България (Конституцията) и се намира  във фазата на произнасяне по допустимостта на искането по реда на чл. 19, ал. 1 от Закона за Конституционен съд (ЗКС).

Омбудсманът на Република България е сезирал Конституционния съд с искане да се обяви противоконституционност на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн. ДВ. бр.18 от 25 февруари 2005г., последно изменение и допълнение ДВ. бр. 77 от 18 септември 2018 г.) (ЗРВиКУ), поради противоречие с чл. 4, ал. 1 и чл. 19, ал.  2 от Конституцията на Република България. Предмет на искането е разпоредбата на чл. 14 ал. 2 ЗРВиКУ, според която В и К операторите прилагат принципа на единна цена на В и К услуга на обособената територия. Принципът се спазва задължително за цените на В и К услугите "доставяне на вода на потребителите и/или на други В и К оператори" и "отвеждане на отпадъчните води". Цената за В и К услугата "отвеждане на отпадъчни води и пречистване" може да се определя диференцирано за групи потребители в зависимост от степента на замърсеност по реда на този закон и актовете по неговото прилагане.

Според омбудсмана с въведения с оспорената разпоредба принцип на единна цена на водоснабдителните и канализационни услуги (В и К услуги) за всяка обособена територия се създава вътрешно противоречива правна уредба, с което се нарушава принципът за правовата държава по чл. 4, ал. 1 от Конституцията. Твърди, че принципът на единна цена за обособена територия противоречи на  уреденото в чл. 13, ал. 1, т. 4 ЗРВиКУ правило, според което Комисията за енергийно и водно регулиран (КЕВР) при изпълнение на правомощията си за регулиране на В и К услуги трябва да се ръководи и от съответствието между цените за населените места и действителните разходи за предоставяне на В и К услугите.

Омбудсманът, за да обоснове твърдяното нарушение на чл. 19, ал. 2 от Конституцията, поддържа, че подходът на законодателя при приемане на оспорената разпоредба е „неоправдан социално и небалансиран, не отчита обществения интерес и правата на потребителите на услуги и не задоволява изискването за справедливост“. Във връзка с това се поддържа, че въвеждането на принципа за единна цена на В и К услугите на обособена територия не отчита реално разходите на В и К операторите, които са различни при гравитачна, помпена и смесена система. Според омбудсмана при този подход не се отчита и различието в инвестициите, които правят В и К операторите, поради което „населени места с гравитачно доставяне на вода и без вложени инвестиции заплащали същата цена като населените места с помпажна доставка на вода и с направени инвестиции“. Този подход водел до икономически необоснована цена на услугата, респ. до нарушаване на правото на потребителите за справедливо заплащане на ползваната услуга. Омбудсманът поддържа, че справедливостта изисква цените за В и К услугите да се определят съобразно различията в гравитачната, помпена и смесена системи за доставка на вода. Въведения с оспорената разпоредба принцип за единна цена на В и К услугите на обособена територия не държи сметка за изискването законът да закриля в еднаква степен всички потребители на дадена стока или услуга и да не създава привилегировано положение на отделни потребители. Според омбудсмана очертаното противоречие с чл. 19, ал. 2 от Конституцията, налага обявяването на разпоредбата на чл. 14, ал. 2 ЗРВиКУ за противоконституционна.

Конституционният, съд за да се произнесе по допустимостта на искането, съобрази следното:  

Искането е направено след обнародване на оспорената разпоредба от оправомощен по чл. 150, ал. 2 от Конституцията на Република България субект за сезиране на Конституционния съд.

Подателят на искането излага мотиви за противоречието на чл. 14 ал. 2 ЗРВиКУ с чл. 4, ал. 1 и чл. 19, ал. 2 от Конституцията на Република България.

Произнасянето по искането е в кръга на правомощията на Конституционния съд.

По оспорването на чл. 14 ал. 2 ЗРВиКУ в неговата цялост в тази му редакция не е постановявано решение, нито определение за недопустимост.

Искането има изискуемите се от чл. 17, ал. 1 и 2 от Закона за Конституционен съд и чл. 18, ал. 1 и 2 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд форма и реквизити и следва да се допусне до разглеждане по същество.

Като заинтересувани институции следва да се конституират Народното събрание, Президентът на Република България, Министерският съвет, министърът на регионалното развитие и благоустройството,  Върховният административен съд, главният прокурор, Висшият адвокатски съвет, Комисията за защита на потребителите и Комисията за енергийно и водно регулиране.

За писмено становище следва да се поканят Съюзът на В и К операторите в България,  Българската асоциация по водите, Националното сдружение на общините в Република България, Българската национална асоциация „Активни потребители“, Федерацията на потребителите в България, Българската търговско-промишлена палата, Асоциацията на индустриалния капитал в България, Федерацията „Строителство, индустрия и водоснабдяване” – „Подкрепа“ и Националният браншов синдикат „Водоснабдител“ – КНСБ.

За правни мнения следва да се поканят проф. д-р Пенчо Пенев проф. д-р Пламен Киров и проф. д-р Снежана Начева.

На основание на горното и на основание чл. 19, ал. 1 от Закона за конституционен съд съдът

                                                         О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА за разглеждане по същество искането на омбудсмана на Република България за установяване на противоконституционност на чл.14 ал. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн. ДВ. бр.18 от 25 февруари 2005г., последно изменение и допълнение ДВ. бр.77 от 18 септември 2018 г.)

Препис от определението да се изпрати на омбудсмана на Република България с указание, че в 30-дневен срок може да представи допълнителни съображения по искането си.

Конституира като заинтересувани институции Народното събрание, Президента на Република България, Министерския съвет, министъра на регионалното развитие и благоустройството, Върховния административен съд, главния прокурор, Висшия адвокатски съвет, Комисията за защита на потребителите и Комисията за енергийно и водно регулиране.

Преписи от искането и от определението да се изпратят на заинтересованите институции с указание в 30-дневен срок от получаването им да представят писмени становища.

Отправя покана до Съюза на В и К операторите в България, Българската асоциация по водите, Националното сдружение на общините в Република България, Българската национална асоциация „Активни потребители“, Федерацията на потребителите в България, Българската търговско-промишлена палата, Асоциацията на индустриалния капитал в България, Федерацията „Строителство, индустрия и водоснабдяване” – „Подкрепа“ и Националния браншов синдикат „Водоснабдител“ – КНСБ, които в 30-дневен срок могат да представят писмено становище по делото.

Отправя покана до  проф. д-р Пенчо Пенев,  проф. д-р Пламен Киров и проф. д-р Снежана Начева, които в 30-дневен срок могат да представят писмени правни мнения.

Преписи от искането и определението да се изпратят на поканените.

                                      Председател:   Борис Велчев