ОСОБЕНО МНЕНИЕ
НА СЪДИИТЕ АНАСТАС АНАСТАСОВ, ГРОЗДАН ИЛИЕВ И
ТАНЯ РАЙКОВСКА ПО К.Д.№ 5/2019г.
Подписахме определението с особено мнение, тъй като не споделяме диспозитива и неговите мотиви.
Не приемаме предложението на мнозинството от съдиите от Конституционния съд за допускане до разглеждане по същество на искането на тричленен състав на ГК на ВКС за даване на задължително тълкуване на чл. 151, ал. 2, изр. трето от Конституцията по въпроса: “Какви са правните последици от решенията на Конституционния съд в хипотеза, когато се обявява за противоконституционен закон с еднократно действие?“, по следните съображения:
Конституционният съд е обвързан в своите действия при образуване и разглеждане на конституционните дела от разпоредбите на Закон за Конституционен съд (ЗКС) и Правилник за организацията на дейността на Конституционния съд (ПОДКС), (обн. ДВ, бр. 56/1991г. последни изм. и допълнения ДВ, бр. 9/29.01.2019 г.), приет на основание § 1 от ПЗР на Закон за Конституционен съд. Според чл.19, ал. 1 от ЗКС, по постъпилите искания Съдът се произнася за допустимостта им с определение в закрито заседание. В чл. 20а (нов, ДВ, бр. 14 от 2016 г. в сила от 23.02.2016 г.) ПОДКС е прието, че с определението за допускане на искането Съдът конституира заинтересуваните институции и им дава срок да представят становище, а поканените изтъкнати специалисти от науката и практиката да дадат писмено правно мнение по предмета на делото.
За да бъде валидно сезиран Конституционният съд е необходимо искането да изхожда от органите и лицата, посочени в чл. 150 от Конституцията, и поставеният въпрос за разрешаване да е в неговите компетенции (чл.149, ал.1 от Конституцията).
Следователно, в тази първа фаза от конституционния процес, Конституционния съд следва да направи преценка за редовността на искането и процесуалната легитимация на сезиращия субект за да отговори на въпроса за допустимостта на искането, с което е сезиран, след което да конституира останалите участници в производството и да търси тяхното становище по правния казус.
Според нас искането, с което Конституционният съд е сезиран по настоящото дело от тричленен състав на ВКС, Гражданска колегия, за тълкуване на чл. 151, ал. 2, изр. трето от Конституцията, е недопустимо, поради отсъствие на легитимиран субект по чл. 150, ал.1 от Конституцията.
В тълкувателно решение № 5/05.04.2005 г. по к. д. № 2/2005 г. Конституционният съд е приел, че „Правомощие да сезира Конституционния съд по чл. 150, ал. 1 от Конституцията имат пленумите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, състоящи се от всички съдии и общите събрания на техните колегии.“ В това решение Съдът е разграничил, с оглед субектите на инициатива – ВКС и ВАС, хипотезите на ал. 1 и на ал. 2 на чл. 150 от Конституцията, като по ал.2 посочва, че правото да сезират Конституционния съд е предоставено на отделните съдебни състави на върховните съдилища, които могат да инициират производство пред Съда само в хипотезата, когато установят несъответствие между приложимия по конкретното дело закон и Конституцията.
Изводите относно различията в компетентността на субектите по чл.150,ал.1 и 2 от Конституцията са направени на основата на формирана в предходните години практика на Конституционния съд. По ал. 1 на чл. 150 от Конституцията, в рамките на т. н. абстрактен нормен контрол, ВКС и ВАС са посочени наред с останалите правоимащи субекти, т.е. в общата разпоредба, определяща органите, по чиято инициатива може да бъде сезиран Конституционният съд, за да упражни правомощията си по чл. 149, ал.1 от Конституцията.
Според определение № 6/30.06.1992 г. по к. д. № 12/92 г. правомощието по чл.150, ал. 1 за сезиране на Конституционния съд от Върховния съд е дадено на него като на орган, а не на отделни негови членове или състави.
В определение №1/01.07.1997 г. по к. д. № 5/97 г. Конституционният съд е разграничил начина, по който ВКС и ВАС упражняват компетенциите си като сезиращи субекти по смисъла на чл. 150, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията и е прецизирал практиката си. Приел е, че общото правомощие на върховните съдилища по чл. 150, ал.1 от Основния закон може да бъде осъществено не само от пленума, но и от общото събрание на съответната колегия на съда. Конституционният законодател в чл.150, ал. 2, отново посочва ВКС и ВАС за легитимиран субект, но вече не като висши представителни органи, а като правораздаващи органи по конкретни правни спорове. Според Конституционния съд, правомощието по чл. 150, ал. 1 във вр. с чл.149, ал.1 т.1 от Конституцията не може да се осъществи от състави на върховните съдилища, които решават конкретен съдебен спор. И точно в това им качество сезирането на Съда е ограничено само до упражняване на едно единствено правомощие – това по чл. 149, ал.1, т.2 - установяване противоконституционността на закон.
При упражняване на правомощията предоставени им от Конституцията по чл. 150, ал. 1, ВКС и ВАС не правораздават, а сезирайки Конституционния съд, упражняват свое властническо правомощие. Основанието за правото на ВАС и ВКС да предизвикат упражняване на абстрактен нормен контрол от КС е свързано с функцията възложена на върховните съдилища от Конституцията – чл.124 и чл.125 да упражняват върховен съдебен надзор за точното и еднакво приложение на законите от всички съдилища, както и обобщената информация, получена от дейността на съдебната система.
Упражняването на правомощията по даване на задължително тълкуване на Конституцията (чл. 150, ал. 1, във вр. с чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията) и оспорване конституционността на закони (чл.150, ал. 1, във вр. с чл. 149, ал. 1, т. 2 ) е от компетентността на ВКС или ВАС, действащи в пленарен състав или колегия. Специфика на законодателството е възможността контролът за съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите от всички съдилища да не се провежда от пленумите на ВКС и ВАС, а от общите събрания на техните колегии, които издават тълкувателни решения. Според структурната обособеност във върховните съдилища колегията, представляваща предметно специализирана част от съда, може от името на съответния върховен съд, да сезира Конституционния съд на основание чл. 150, ал. 1 от Конституцията, с искане за даване на задължително тълкуване, предвид осъществявания от ВКС именно чрез колегиите върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите от всички съдилища.
Ръководен от това последователно разбиране, съдържащо се в отделни актове на Конституционния съд, тричленният състав на ГК на ВКС, за да преодолее опасността от налагащия се извод за недопустимост, е внесъл своето искане в Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС, и в заседание на 03.04.2019 г. този орган е взел решение да не се сезира Конституционният съд (стр. 16 от искането до Конституционния съд). Не е за пренебрегване и факта, изложен в искането на тричленния състав, че по правен казус, сходен с този по конкретното дело, има постановени влезли в сила решения на състави на първо и второ граждански отделения на ВКС и макар след изменението в чл. 290 ГПК – ДВ, бр. 86/2017 г. тези решения да не представляват задължителна практика, то пред ВКС е стоял открит въпроса за приложението на чл. 292 ГПК – при противоречиво разрешавани въпроси, съставът на ВКС да предложи на общото събрание да постанови тълкувателно решение. В рамките на това производство няма пречка колегията да упражни правомощието по чл. 150, ал.1 от Конституцията и да поиска задължително тълкуване на текст от Конституцията, но няма данни подобна процедура да е била инициирана.
Като се разширява кръга на субектите, имащи право да искат тълкуване на Конституцията, се заличават границите между ал. 1 и ал. 2 на чл. 150 от Конституцията по отношение на легитимираните субекти – ВКС и ВАС. Ако чрез допускането на това искане се цели „отваряне“ на КС към разрешаване на повече правни случаи, то върховенството на правото изисква обосноваване наложителността на промените и преминаване към изменение на Конституцията и ЗКС. При положение, че мнозинството от съдиите приема, че тълкувателно решение № 3/2005г. по к. д. № 2/2005г. на Конституционния съд не е отговорило изчерпателно по искането за тълкуване на чл. 150, ал.1 от Конституцията и би могло да се разшири обхвата на субектите (ВКС и ВАС , представени чрез съдебен състав ) на инициатива, свързана с искане по чл.149, ал.1 т.1, или , че разкрития от Конституционния съд смисъл на тълкуваната разпоредба е имал съдържание, вложено (релевантно) към даден исторически момент, то би следвало настоящото определението по допустимост да бъде подробно аргументирано. Чрез постановяване на определение в което отсъства ясно мотивиране на решението на мнозинството за допустимост на искането по отношение на субектите и предмета на тълкувателното питане, не се осигурява стабилност на конституционното правосъдие.
Ако конституционният законодател е имал предвид възможността състав на върховен съд по конкретно дело да разполага и с правомощие по чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията, т. е. да сезира Конституционния съд с искане за тълкуване на Основния закон, то би следвало чл. 150, ал. 2 от Конституцията да включва изрично и тази правна възможност. Възприемайки подобно разбиране, Конституционният съд се превръща в позитивен законодател.
Съдии:
Анастас Анастасов
Гроздан Илиев
Таня Райковска