ОСОБЕНО МНЕНИЕ
НА СЪДИИТЕ ГРОЗДАН ИЛИЕВ И АНАСТАС АНАСТАСОВ
ПО К.Д. № 12/2019 г.
Подписахме с особено мнение определението, защото приемаме, че искането на Пленума на Върховния административен съд (ВАС), за даване на задължително тълкуване на разпоредбата на чл. 151, ал.2, изр, трето от Конституцията на Република България (Конституцията), не трябваше да бъде допуснато до разглеждане по същество.
Във връзка с тълкуването на разпоредбата на чл. 151, ал.2, изр. трето от Конституцията в искането са обособени три групи питания. С първото питане е поставен въпроса за действието на решението на Конституционния съд (КС), с което се обявява противоконституционност на закон, по отношение на заварени правоотношения и висящи съдебни производства, с оглед разпоредбата на чл.151, ал. 2, изр. трето от Конституцията.
Вносителят обосновава искането си в тази част с наличие на формирана противоречива съдебна практика, като предмет на питането е приложимост на закон, който с решение на Конституционния съд е обявен за противоконституционен.
Така отправено питането е недопустимо поради липсата на тълкувателен интерес от неговото поставяне. Необходимостта от задължително тълкуване не е обоснована с неяснотата на конституционна разпоредба, а с противоречията между съставите на ВАС по приложението на закона в съдебните производства, които не са приключили. Конституционният съд обаче не е оправомощен от основния закон да разрешава такива спорове. На задължително тълкуване според разпоредбата на чл.149, ал.1, т.1 подлежи Конституцията като нормативен акт, нейни части като нормен комплекс или отделни конституционни разпоредби. Извън обхвата на задължителното тълкуване са законите. Законът подлежи на тълкуване с оглед разкриване на точния му смисъл само при упражняване от КС на правомощието по чл.149, ал.1, т.2 от Конституцията, каквото основание не е заявено с настоящото искане. Преодоляването на противоречията в съдебната практика по приложение на закона се осъществява съгласно чл.124 и чл. 125, ал. 1 от Конституцията чрез тълкувателната дейност на Върховните съдилища – ВАС и ВКС.
В допълнение към горното трябва да се посочи, че КС вече е упражнил правомощието си по чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията, като се е произнесъл освен с тълкувателно Решение № 22 от 31.10.1995 г. по к.д. № 25/95 г., с тълкувателно Решение по к.д. № 17/2013 г. и Решение по к.д. № 30/1995 г. относно действието на решението му при обявяване на противоконституционност на закон. Във връзка с това следва да се посочи, че в производството по чл.149, ал.1, т.1 от Конституцията предмета на произнасяне може да бъде само абстрактно тълкуване на конституционна разпоредба, но не и разясняване съдържанието на актове на КС постановени от други негови състави. В този смисъл Определение № 5/1993 г. по к. д. № 35/1992 г. на КС и Определение № 3 по к. д. № 7/2015 г.
С второто питане се поставя въпроса за правните последици от решенията на Конституционния съд в случаите, когато се обявява за противоконституционен ненормативен правен акт – решение на Народното събрание (НС) или указ на президента.
Отговорът по това питане също е ясен и не налага тълкуване на разпоредбата на чл. 151, ал.2, изр, трето от Конституцията. Решенията на Народното събрание и указите на президента, като ненормативни актове, са актове с еднократно действие и незабавно изпълнение. Макар да е неограничено във времето оспорването на конституционосъобразността на тези актове пред КС няма конститутивен ефект, защото правоотношенията, породени от оспорения акт вече са приключили. Правните последици от изпълнението на акта (решението на НС или указът на президента) са настъпили, поради което последиците от решението за обявяване на противоконституционност на акта са ограничени до установително действие на решението. Проблемът, който се поставя във връзка с настъпилите правни последици от обявения за противоконституционен акт не се нуждае от тълкуване, защото е решен нормативно с разпоредбата на чл.22, ал.4 от Закона за Конституционен съд, според която това е задължение на органа издал акта.
По същество с искането в тази част също се преследва не абстрактно тълкуване на основния закон, а разясняване на съдържанието на решението на КС по к. д. № 25/1995г., което както вече бе посочено е недопустимо.
Отсъстват предпоставките за тълкувателно питане и по третия въпрос относно условията, при които се проявява възстановителното действие на решение на Конституционния съд, с което се обявява за противоконституционен закон, изменящ или отменящ действащ закон.
Проблемите поставени за разрешаване с третия въпрос са породени от тълкувателното решение, постановено по к. д. № 25 от 1995 г., с което КС прие, че в случаите когато Съдът обяви за противоконституционен закон, с който се отменя или изменя действащ закон, последният възстановява действието си в редакцията преди отмяната или изменението му от влизане в сила на решението на съда. Действайки като позитивен законодател КС „дописа„ конституционната разпоредба предмет на тълкуване по съображение, че е недопустимо съществуването на законова празнота в правовия ред, която възниква с обявяването на закона за противоконституционен и тази празнота трябва да бъде отстранена като се възстанови действието на изменения или отменения предходен закон. Въвеждайки автоматизъм на действието на предходния закон КС не реши проблемите свързани със законовата празнота, които са посочени в искането, а именно условията при които се проявява възстановителното действие на конституционното решение. Във връзка с това вносителят на искането предлага да бъде изоставено разбирането за автоматизъм на възстановителното действие на предходния закон и „по тълкувателен път да се доразвие липсващата конституционна уредба“. Считаме, че искането в тази му част също е недопустимо, защото по същество се предлага чрез задължителното тълкуване по чл.149, ал.1, т.1 от Конституцията КС да се постави в положението на позитивен законодател, за да създаде липсваща конституционна уредба, каквото правомощие няма. Обстоятелството, че КС вече е действал като позитивен законодател при постановяването на тълкувателното Решение по к. д. № 25/1995 г. не е основание да продължи тази си дейност като „допише“ разпоредбата на чл.151, ал.2, изр. 3 и по отношение на условията, при които се проявява възстановителното действие на конституционното решение. При съществуващото разделение на властите (чл.8 от Конституцията) решаването на очертания законодателен проблем, който включва и необходимостта да се действа и при условията на законодателна целесъобразност е от компетентност на законодателната власт. Бездействието на законодателя продължително време да реши проблема също не е основание КС по реда на задължителното тълкуване да действа като позитивен законодател.
В заключение приемаме, че на питанията по които Пленумът на ВАС иска произнасяне с тълкувателно решение, вече е отговорено с предходни тълкувателни решения и основната част от поставените въпроси налагат отговори ,които са извън правомощието на КС по чл.149, ал.1 , т.1 от Конституцията, поради което искането следваше да бъде отклонено като недопустимо, а производството по делото – прекратено.
Съдии:
Гроздан Илиев
Анастас Анастасов