ОСОБЕНО МНЕНИЕ
на съдия Константин Пенчев по к. д. № 8/2019 г.
Намирам искането на президента на Република България за установяване на противоконституционност на чл.39б, ал.1, т.1 в частта „или обект с национално значение по смисъла на Закона за устройство на територията“ от Закона за държавната собственост /Обн., ДВ, бр.44 от 04.06.2019 г., посл. изм., ДВ, бр.94 от 29.11.2019 г./ за основателно, макар и по съображения различни от изложените в него.
Съгласно чл.17, ал.5 от Конституцията принудително отчуждаване на собственост на граждани и юридически лица, като изключение от правилото за неприкосновеност на частната собственост, е допустимо при наличието на следните кумулативно дадени изисквания: отчуждаването да се извършва въз основа на закон и то само за държавни или общински нужди; тези нужди да не могат да бъдат задоволени по никакъв друг начин; предварително да е изплатено равностойно на отчуждавания имот обезщетение. Когато размерът на дължимото обезщетение е предмет на съдебен спор, превеждането по сметка на собственика, респ. на областния управител, на определеното в акта за отчуждаване обезщетение не може да се приеме за изпълнение на изискването на чл.17, ал.5 от Основния закон. Равностойно обезщетение е само това, което съдът определи и едва след превеждането му по сметка на собственика, може да се приеме, че са изпълнени изискванията на чл.17, ал.5 от Конституцията. Следователно всяка разпоредба, уреждаща предварително изпълнение на акта за отчуждаване на имот, би била в противоречие с конституционното изискване за предварително изплащане на равностойно обезщетение. Общественият интерес, налагащ спешното задоволяване на държавните или общински нужди от отчуждавания имот, следва да бъде задоволен чрез други законодателни решения /напр. ускоряване на съдебните процедури по делата за оспорване на размера на дължимите обезщетения/, но не и чрез допускане на предварително изпълнение на актовете за отчуждаване.
Подобни са били и мотивите, с които Конституционният съд с решение № 6 от 15.07.2013 г. по к. д. № 5/2013 г. е обявил за противоконституционни тогава действащи разпоредби от Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост, регламентиращи предварителното изпълнение на акта за отчуждаване.
Предмет на искането на президента на Република България е не цялата разпоредба на чл.39б, уреждаща предварителното изпълнение на акта за отчуждаване, а само основанието за предварително изпълнение, посочено в чл.39б, ал.1, т.1 в частта „или обект с национално значение по смисъла на Закона за устройство на територията“, поради което само в тази част Конституционният съд би могъл да установи противоконституционност.
С оглед изложеното приемам, че в тази част искането на президента е основателно.