О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
София, 11 февруари 2020 г.
Конституционният съд в състав: председател - Борис Велчев, членове: Анастас Анастасов, Гроздан Илиев, Мариана Карагьозова-Финкова, Константин Пенчев, Филип Димитров, Таня Райковска, Надежда Джелепова, Павлина Панова, Атанас Семов, Красимир Влахов при участието на секретар-протоколиста Гергана Иванова разгледа в закрито заседание на 11 февруари 2020 г. конституционно дело № 14 /2019 г., докладвано от съдията Анастас Анастасов.
Производството е по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България.
Делото е образувано на 20.11.2019 г. по искане на Висшия адвокатски съвет (ВАдвС) за установяване на противоконституционност на чл. 102, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), (обн., ДВ, бр.63 от 4.08.2006г., посл. изм. и доп., ДВ, бр. 102 от 31.12.2019г.).
Подателят на искането излага подробно съображенията си в подкрепа на твърдените противоречия на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС с чл. 4, ал. 1 и ал. 2, чл. 5, ал. 4, чл. 6, ал. 2, чл. 17, ал. 3, чл. 19, ал. 2, чл. 60, ал. 1 от Конституцията.
Според Висшия адвокатски съвет, чрез създадения с разпоредбата на чл. 102, ал.4 от ЗДДС режим неизпълнението на задължението за регистрация в законово определения срок от данъчно задълженото лице, в хипотезата на чл.96, ал.1, изр. 2 от ЗДДС, се третира от законодателя като данъчно събитие, което има за последица „изземване на доход под формата на невъзстановим данък върху добавената стойност“. Искателят твърди, че това законодателно решение, от една страна, нарушава конституционно установените принципи на равенство пред закона и създаването на еднакви правни условия за извършване на стопанска дейност, (уредени съответно в чл.6, ал.2 и чл.19, ал.2 от Конституцията), а от друга, противоречи на принципа на неприкосновеност на частната собственост (чл.17, ал.3 от Конституцията).
Навеждат се и доводи за противоречие на чл.102, ал. 4 от ЗДДС с чл.60, ал.1 от Конституцията. Според искателя, разпоредбата нарушава принципа за съответствие между данъчното задължение и дохода или имуществото на данъчно задълженото лице, тъй като лицата, осъществяващи независима икономическа дейност, са третирани различно от закона единствено поради извършване на административно нарушение – неподаване на заявление за регистрация в законоустановения срок, за което отделно е предвидена и административна санкция в чл.178 от ЗДДС. Посочва се, че оспорената разпоредба дублира административната санкция, същата е „несъразмерна“, „неадаптивна“ и въвежда различно третиране на данъчно задължените лица.
Вносителят на искането твърди също, че чл.102, ал.4 от ЗДДС противоречи на чл.4, ал.1 и 2 от Конституцията. Счита, че тъй като неизвършването на задължителна регистрация не е изрично посочено от законодателя в чл.25 от ЗДДС, където изчерпателно са изброени данъчните събития, то оспорената разпоредба влиза в противоречие с останалите разпоредби от закона, което нарушава принципите на „непротиворечивост“, „последователност“ и „предвидимост“ на нормативните актове. Според искателя, поради липсата на обществено обсъждане при приемането на чл.102, ал.4 от ЗДДС не е спазена процедурата за законодателна промяна, което нарушава изискванията на чл.4, ал.2 от Конституцията.
Накрая, вносителят излага и аргументи за противоречие на чл.102,ал.4 от ЗДДС с чл.5, ал.4 от Конституцията.
Конституционният съд, за да се произнесе по допустимостта, съобрази следното:
Искането е направено от легитимен субект на инициатива по смисъла на чл. 150, ал. 4 от Конституцията и има изискуемите от чл. 17, ал. 1 и 2 от Закона за Конституционен съд (ЗКС) и чл. 18, ал. 1 и 2 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд (ПОДКС) форма и реквизити.
Вносителят твърди, че разпоредбата на чл.102, ал.4 от ЗДДС засяга правото на собственост на физическите лица и „конституционното им право да изискват от държавата да установи данъците със закон, съобразно техните доходи и имущество“, противоречи на принципа на равенство в третирането и на равнопоставеност на лицата, извършващи независима икономическа дейност.
Основателността на тези твърдения може да бъде преценена единствено ако делото се разгледа по същество.
Конституционният съд е сезиран да упражни правомощието си по чл.149, ал.1, т.2 от Конституцията за установяване противоконституционност на закон.
По предмета на искането Конституционният съд не се е произнасял с решение или определение, включително и по неговата допустимост, поради което не е налице и отрицателната процесуална предпоставка, която да изключва неговата допустимост (чл. 21, ал. 6 ЗКС).
Съдът счита, че на основание чл. 20а, ал. 1 ПОДКС като заинтересовани институции следва да конституира: Народното събрание, президента на Република България, Министерския съвет, министъра на финансите, министъра на правосъдието, Върховния касационен съд, Върховния административен съд, главния прокурор, омбудсмана на Република България, Националната агенция за приходите.
На основание чл. 20а, ал.2 ПОДКС следва да бъдат отправени покани да предложат становища по предмета на делото следните неправителствени, съсловни, синдикални и други организации: фондация „Български адвокати за правата на човека“, Международна фискална асоциация – клон България (ИФА България), Институт на дипломираните експерт-счетоводители, сдружение „Институт на професионалните счетоводители в България“, сдружение „Съюз на счетоводителите в България“, фондация „Институт за пазарна икономика“, Българска стопанска камара – съюз на българския бизнес, Конфедерация на работодателите и индустриалците в България, Съюз за стопанска инициатива.
На основание чл. 20а, ал. 3 ПОДКС, следва да бъдат поканени да дадат писмено правно мнение по предмета на делото следните изтъкнати специалисти от науката и практиката: проф. д-р Ганета Минкова, проф. д-р Иван Стоянов, проф. д-р Сашо Пенов, доц. д-р Атанас Симеонов, доц. д-р Евелина Димитрова, доц. д-р Любка Ценова, доц. д-р Юрий Кучев.
По изложените съображения и на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията и чл. 19, ал. 1 ЗКС, Конституционният съд
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска за разглеждане по същество искането на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на чл. 102, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр.63 от 4.08.2006г., посл. изм. и доп., ДВ, бр. 102 от 31.12.2019г. г.).
Конституира като заинтересовани институции Народното събрание, президента на Република България, Министерския съвет, министъра на финансите, министъра на правосъдието, Върховния касационен съд, Върховния административен съд, главния прокурор, омбудсмана на Република България, Националната агенция за приходите, на които да се изпратят преписи от искането и от определението, като им се предостави 30-дневен срок от уведомяването да представят писмени становища по предмета на делото.
Отправя покана до: фондация „Български адвокати за правата на човека“, Международна фискална асоциация – клон България (ИФА България), Институт на дипломираните експерт-счетоводители, сдружение „Институт на професионалните счетоводители в България“, сдружение „Съюз на счетоводителите в България“, фондация „Институт за пазарна икономика“, Българска стопанска камара – съюз на българския бизнес, Конфедерация на работодателите и индустриалците в България, Съюз за стопанска инициатива, които могат в 30-дневен срок от уведомяването и получаването на преписи от искането и от настоящото определение да предложат писмени становища по предмета на делото.
Отправя покана да представят правно мнение в същия срок до проф. д-р Ганета Минкова, проф. д-р Иван Стоянов, проф. д-р Сашо Пенов, доц. д-р Атанас Симеонов, доц. д-р Евелина Димитрова, доц. д-р Любка Ценова, доц. д-р Юрий Кучев.
Препис от определението да се изпрати на вносителя на искането, на когото се предоставя възможност в посочения по-горе срок да представи допълнителни съображения.
Председател: Борис Велчев