Определение

при участието на секретар-протоколиста Силвия Василева разгледа в закрито заседание на 4 юли 2012 г. конституционно дело № 5/2012 г., докладвано от съдията Стефка Стоева.

Производството е по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България.

Делото е образувано на 26.06.2012 г. по искане на група от петдесет народни представители от 41-вото Народно събрание за установяване на противоконституционност на приетото на 16 май 2012 г. от 41-вото Народно събрание Решение за създаване на Временна парламентарна комисия за проучване на фактите и обстоятелствата, свързани с действия и инициативи на длъжностни лица от органи на изпълнителната власт, при и по повод помилване, опрощаване на несъбираеми държавни вземания, и даване и възстановяване на българско гражданство и освобождаване и лишаване от него през периода януари 2002 – януари 2012 г. (обн., ДВ, бр. 39 от 22 май 2012 г.).

Вносителите на искането поддържат, че Конституционният съд с Решение № 6 от 11.04.2012 г. по к.д. № 3/2012 г. е обявил за противоконституционно приетото от 41-вото Народно събрание на 15 февруари 2011 г. Решение за избиране на Временна парламентарна комисия за проучване на нормативните основания, фактите и обстоятелствата при помилване, опрощаване на несъбираеми държавни вземания, и даване и възстановяване на българско гражданство и освобождаване и лишаване от него през периода 22 януари 2002 – 22 януари 2012 г. (обн., ДВ, бр. 15/2012 г.). Оспореното решение от 16.05.2012 г. според вносителите по същество има същото съдържание и преследва същата цел – парламентарен контрол върху бившите президент и вицепрезидент. В двете решения е посочен един и същи период, текстовете им се припокриват на 95%, като разликата е единствено в думите „длъжностни лица от органи на изпълнителната власт“. В подкрепа на твърдението, че новата комисия е правоприемник на обявената за противоконституционна комисия, вносителите на искането посочват и обстоятелството, че архивът на създадената с Решение на Народното събрание от 15 февруари 2012 г. Временна парламентарна комисия се предоставя на новосъздадената комисия. От изложените в искането съображения групата народни представители правят извода, че решението на Народното събрание от 16.05.2012 г. по своята същност, съдържание и цели е „ново издание“ на решението на Народното събрание от 15.02.2012 г., което е обявено за противоконституционно. Поради това оспореното решение противоречи на принципите на правовата държава (преамбюла, чл. 4, ал. 1 от Конституцията и Решение № 6 от 11.04.2012 г. по к. д. № 3/2012 г.), защото е недопустимо Народното събрание да не се съобразява с решение на Конституционния съд. Вносителите на искането считат, че оспореното решение противоречи и на чл. 5, ал. 1 и 2, чл. 98, т. 9, 11 и 12 от Конституцията и на посоченото по-горе решение на Конституционния съд, защото предвижда изследване на мотивите, нормативните основания и обстоятелствата за издаване на указите за помилване. Поддържат също така, че то е в противоречие с чл. 8, чл. 98, чл. 117, чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията и Решение № 6 от 11.04.2012 г . по к.д № 3/2012 г., защото в парламентарния контрол не се включват функциите на президента, а само тези на изпълнителната власт. При това парламентарният контрол се осъществява във времето, а не за отминали събития, поради което оспореното решение според вносителите на искането противоречи и на чл. 62, ал. 1 и чл. 79, ал. 2 от Конституцията.

Делото е във фазата по проверка на допустимостта на искането по смисъла на чл. 19, ал. 1 от Закона за Конституционен съд (ЗКС).

Конституционният съд, като прецени доводите в искането и писмените доказателства по делото, намира, че искането е допустимо и следва да се разгледа по същество по следните съображения:

Искането е отправено от оправомощен субект по чл. 150, ал. 1 от Конституцията, като сезирането е по инициатива на повече от една пета от народните представители. Конституционният съд е компетентен да се произнесе по искането за установяване на противоконституционност на оспореното решение, тъй като съгласно чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията той се произнася по установяване на противоконституционност на законите и на другите актове на Народното събрание. Искането е в изискуемата писмена форма, мотивирано е и съдържа необходимите реквизити. По предмета на повдигнатия спор Конституционният съд не се е произнасял с решение или определение за неговата недопустимост(/чл. 21, ал. 5 ЗКС). Предявяването на искането съгласно чл. 17, ал. 2 ЗКС е направено след обнародване на оспореното решение.

С оглед предмета на делото и на основание чл. 18, ал. 2 ЗКС като заинтересувани страни следва да бъдат конституирани Народното събрание, президентът на Република България, Министерският съвет, министърът на правосъдието, Висшият адвокатски съвет, Съюзът на юристите в България, Институтът за модерна политика, Центърът за изследване на демокрацията и Българският хелзинкски комитет, на които да се изпратят преписи от искането и определението, като им се предостави възможност в 14-дневен срок от получаването да представят писмени становища.

По горните съображения и на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията  и чл. 19, ал. 1 ЗКС Конституционният съд

ОПРЕДЕЛИ:

Допуска за разглеждане по същество искането на петдесет народни представители от 41в-ото Народно събрание за обявяване на противоконституционност на приетото на 16 май 2012 г. от 41-вото Народно събрание Решение за създаване на Временна парламентарна комисия за проучване на фактите и обстоятелствата, свързани с действия и инициативи на длъжностни лица от органи на изпълнителната власт, при и по повод помилване, опрощаване на несъбираеми държавни вземания, и даване и възстановяване на българско гражданство и освобождаване и лишаване от него през периода януари 2002 – януари 2012 г. (обн., ДВ, бр. 39 от 22 май 2012 г.).

Конституира като заинтересувани страни по делото Народното събрание, президента на Република България, Министерския съвет, министъра на правосъдието, Висшия адвокатски съвет, Съюза на юристите в България, Института за модерна политика, Центъра за изследване на демокрацията и Българския хелзинкски комитет, на които да се изпратят преписи от искането и определението, като им се предостави възможност в 14-дневен срок да предоставят писмени становища и доказателства.

Препис от определението да се изпрати и на първия от групата народни представители, отправили искането, които в 14-дневен срок могат да представят допълнително становище по искането.

Председател: Евгени Танчев