Определение

при участието на секретар-протоколиста Гергана Иванова разгледа в закрито заседание на 4 юли 2012 г. конституционно дело № 4/2012г., докладвано от съдията Кети Маркова.

Производството е по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България.

Делото е образувано на 18.06.2012г. по искане на омбудсмана на Република България, който, упражнявайки правомощията си по чл. 150, ал. 3 от Конституцията, е сезирал Конституционния съд за установяване на противоконституционност на чл. 417, т. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) (обн., ДВ, бр. 59/2007 г., последно изм., ДВ, бр. 45/2012 г.) поради противоречие с чл. 19, ал. 2 от Конституцията.

В искането се поддържа, че издаването на заповед за изпълнение въз основа на документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, общините и банките по облекчената процедура, уредена по чл. 417, т. 2 ГПК, поставя визираните кредитори в по-благоприятно положение при реализиране на техните права спрямо останалите правни субекти. Според вносителя оспореният текст не изпълнява конституционните изисквания на чл. 19, ал. 2, а именно законът да създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя. Изтъква се, че по-благоприятното третиране при удостоверяванията на парични вземания на държавните учреждения, общините и банките не се основава на нормативно регламентирани по-високи (като съдържание и обем) изисквания, които Законът за счетоводството да поставя пред тях, по отношение на изграждането и поддържането на счетоводните системи в сравнение с тези, приложими за останалите участници в гражданския оборот. Според сезиращия орган текстът на чл. 417, т. 2 ГПК в частта „и банките“ създава различни правни условия за развиването на стопанска дейност в една и съща сфера предвид съществуването и функционирането и на небанкови кредитни институции наред с банките. Счита също, че се нарушава и принципът на равнопоставеност на държавните учреждения и общините спрямо останалите правни субекти, доколкото се касае за събиране на техни частноправни вземания, което самостоятелно изключва конституционосъобразността на различното им третиране по силата на приложимите и оспорени от омбудсмана процесуални правила.

Производството е във фазата по допустимостта на искането.

Вносител на искането е държавен орган, който по силата на чл. 150, ал. 3 от Конституцията е компетентен да сезира Конституционния съд, като инициира производство за установяване на противоконституционност на закон, с който се нарушават права и свободи на гражданите – в случая правото на защита.

Искането отговаря на изискванията на чл. 17, ал. 1 от Закона за конституционен съд (ЗКС) и чл. 18 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд (ПОДКС) по отношение на неговата форма, реквизити, съдържание и предмет.

Конституционният съд не се е произнасял по поставения с искането конкретен въпрос, решаването по същество на който е в неговите правомощия съгласно чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията.

При тези данни Конституционният съд намира искането за допустимо, поради което следва да се допусне разглеждането му по същество.

С оглед предмета на настоящото конституционно дело на основание чл. 21, ал. 1, изр. 1 ПОДКС, като страни в производството следва да бъдат конституирани: Народното събрание, президентът на Република България, Министерският съвет, министърът на правосъдието, министърът на финансите, Върховният касационен съд, главният прокурор, Висшият адвокатски съвет, Националната агенция за приходите, Агенцията за държавни вземания, Българската народна банка, Комисията за финансов надзор, Комисията за защита на конкуренцията, Националното сдружение на общините в Република България, Асоциацията на държавните съдебни изпълнители в България, Камарата на частните съдебни изпълнители, Асоциацията на банките в България, Съюзът на юристите в България, Българската търговско-промишлена палата, Българската стопанска камара, Националната асоциация на българския бизнес и Институтът за модерна политика.

По изложените съображения и на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията и чл. 19, ал. 1 ЗКС Конституционният съд на Република България

 О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 Допуска за разглеждане по същество искането на омбудсмана на Република България за установяване на противоконституционност на чл. 417, т. 2 от Гражданския процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 59/2007 г., последно изм., ДВ, бр. 45/2012 г.).

Конституира като заинтересувани страни по делото: Народното събрание, президента на Република България, Министерския съвет, министъра на правосъдието, министъра на финансите, Върховния касационен съд, главния прокурор, Висшия адвокатски съвет, Националната агенция за приходите, Агенцията за държавни вземания, Българската народна банка, Комисията за финансов надзор, Комисията за защита на конкуренцията, Националното сдружение на общините в Република България, Асоциацията на държавните съдебни изпълнители в България, Камарата на частните съдебни изпълнители, Асоциацията на банките в България, Съюза на юристите в България, Българската търговско-промишлена палата, Българската стопанска камара, Националната асоциация на българския бизнес и Института за модерна политика.

Преписи от искането и определението да се изпратят на заинтересуваните страни, които да бъдат уведомени, че им се предоставя възможност в 20-дневен срок да представят доказателства и писмени становища.

Препис от определението да се изпрати и на вносителя с възможност в същия срок да представи доказателства и изложи допълнителни съображения в подкрепа на искането си.

Председател: Евгени Танчев