ОСОБЕНО МНЕНИЕ
НА СЪДИЯТА ГРОЗДАН ИЛИЕВ
по к.д. № 9 от 2019 г.
В хода на производството за решаване на делото по същество не настъпи промяна на обстоятелствата, която да ме мотивира да променя вече изразеното особено мнение по допустимостта на искането. Нещо повече, при произнасяне по делото мнозинството възприе разрешения, които са в подкрепа на разбирането за отклоняване на искането и прекратяване на производството. Ето защо поддържам, че искането на тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС), пето отделение за установяване на противоконституционност на чл. 142, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (обн., ДВ, бр. 30/11.04.2006 г.; последно изм. и доп., бр. 44/13.05.2020 г.) (АПК), не трябваше да бъде разгледано по същество.
В съгласие с принципа за разделение на властите (чл. 8) на конституционно ниво е установено ясно разграничение на компетентностите между Конституционния съд (КС), ВАС, Върховен касационен съд (ВКС) и останалите органи на съдебната власт, осъществяващи правораздавателната дейност.
Конституционният съд осъществява абстрактен нормен контрол за съответствие на разпоредбите на закона с Конституцията, т.е. компетентността на Съда е ограничена до произнасянето дали закона като цяло или отделни негови разпоредби съответстват на Конституцията. Следователно предмет на исканията, по които се образуват делата пред КС, не могат да бъдат други въпроси извън очертания от конституционните разпоредби нормен контрол. Съдилищата, респ. ВАС и ВКС осъществяват дейността по приложение на закона, като по отношение на актовете и действията на административните органи осъществяват и контрол за законност. Ето защо извън компетентността на КС ще бъдат случаите при които е налице формирана противоречива съдебна практика по приложението на закона, включително и когато противоречивата практика се отнася до приложим от ВАС по конкретно дело закон, който е обявен с решение на КС за противоконституционен. В тези случаи преодоляването на противоречията в съдебната практика се осъществява чрез тълкувателната дейност на Върховните съдилища – ВАС и ВКС, които имат конституционното задължение да осъществяват върховен съдебен надзор за точно и еднакво приложение на законите (чл. 124 и 125 от Конституцията).
Тричленният състав на ВАС на основание чл. 150, ал. 2 от Конституцията е сезирал КС с искане да се обяви за противоконституционна разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК, позовавайки се на формиралата се противоречива съдебна практика по приложението на оспорената разпоредба и разпоредбата на чл. 214, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), която с Решение № 10/2018 г. по к. д.№ 4/2017 г. КС е обявил за противоконституционна. До образуване на производството пред КС по к.д. № 9/2019 г. Пленумът на ВАС не е бил сезиран за решаване по тълкувателен път на проблемите, породени от противоречивата съдебна практика по административните дела, по които е бил приложим обявения за противоконституционен закон, както и тези свързани с правното действие на решенията на КС, по делата на производство пред административните съдилища. При това положение КС, чиито правомощия са ограничени до упражняване на нормен контрол за конституционосъобразност, не би могъл да се произнася по въпросите, които съгласно чл. 125, ал. 1 от Конституцията са от компетентност на ВАС.
Когато в хода на тълкувателна дейност Пленумът на ВАС констатира наличие на затруднения по приложението на чл. 151, ал. 2 от Конституцията, той разполага с правомощието по чл. 150, ал. 1 във вр. с чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията да сезира КС за издаване на тълкувателно решение. В настоящият случай това е сторено като с искане, по което е образувано к.д. № 12 от 2019 г., присъединено към к.д. № 5 от 2019 г. Пленумът на ВАС е сезирал КС с тълкувателно питане за „действието на решението на Конституционния съд, с което се обявява противоконституционност на закон, по отношение на заварени правоотношения и висящи съдебни производства, с оглед разпоредбата на чл. 151, ал. 2 изр. трето от Конституцията на Република България“. При така поставеното тълкувателно питане спорния въпрос и по двете дела (к.д. № 9/2019 г. и к.д. № 12 от 2019 г.), разкрива еднаквост на предмета – приложимост на обявен за противоконституционен закон към висящо съдебно производство. С Решение №3 от 28.04.2020 г. по к.д. №5 от 2019 г. и к.д. № 12 от 2019 г. (ДВ, бр. 42/2020 г.), КС е приел, че „По отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага.“ При този отговор на спорния въпрос по отношение на искането, по което е образувано к.д. № 9/2019 г. отпада правния интерес за разглеждането и решаването му в самостоятелно производство. По начало производството пред КС се развива и приключва с решение само, ако има правен интерес от това. Приложението на принципа е гаранция срещу постановяване на противоречиви решения, вкл. и в частта относно мотивите свързани с предмета на произнасяне по двете дела. Ето защо при отпаднал правен интерес в производството по к.д. № 9/2019 г. искането трябваше да бъде отклонено и производството прекратено.
В обстоятелствената част на искането по к.д. № 9/2019 г. от тричленния състав на ВАС са изложени съображения и за упражняване от КС на правомощието по чл. 149, ал. 1, т. 1 Конституцията, относно правното действие на решенията на КС, с които приложим по конкретно дело закон се обявява за противоконституционен. С такова правомощие обаче състав на ВАС, който разглежда конкретно дело не разполага. Съображенията за това сме изложили със съдия Таня Райковска в особеното мнение по к. д. № 5/2019 г. и к. д. № 12 /2019 г., които поддържам.
В уточнението към искането по к.д. № 9/2019 г., сезиращият състав на ВАС представя допълнителни съображения за това, че разпоредбата чл. 142, ал. 1 АПК не дава право на съда да прецени приложимия материален закон в случаите на приемане на нов закон с обратно действие, на нова правна уредба с преходни разпоредби или на нов по-благоприятен закон. Считам, че в тази част по поставените въпроси КС не трябваше да се произнася, защото са извън правомощията му с оглед основанието по чл.149, ал. 1, т. 2 от Конституцията. Поставените въпроси се отнасят до правораздаването, т.е до дейността на съдилищата по приложението на закона, а неяснотите и споровете свързани с приложение на закона се решават по тълкувателен ред от ВАС съгласно чл.125 от Конституцията.
Недопустимостта на искането е обусловена и от неизпълнението на задължението по чл. 17, ал. 1 от Закон за Конституционен съд, съгласно което искането за обявяване на противоконституционността на разпоредба от закон трябва да бъде обосновано с подробни и ясни съображения, които не са вътрешно противоречиви.
При водещи съображения от една страна за необходимост КС да осъществи тълкувателното си правомощие по чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията относно приложното поле на чл. 151, ал. 2 от Конституцията респ. правните последици на решението на КС, с което се обявява противоконституционност на приложимия закон и от друга заявен петитум за обявяване на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията противоконституционност на разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК е налице съществено противоречие между съобразителна част и диспозитива на искането, което не е преодоляно въпреки дадените указания с Разпореждане от 11.07.2019 г. за отстраняването му. Липсата на ясно определим по съдържание правен интерес за обявяване за противоконституционна на оспорената разпоредба води до недопустимост на искането, поради което не следваше да бъде допуснато до разглеждане по същество.
Съдия:
Гроздан Илиев