О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
София, 9 юни 2020 г.
Конституционният съд в състав: председател – Борис Велчев, членове – Георги Ангелов, Анастас Анастасов, Гроздан Илиев, Мариана Карагьозова-Финкова, Константин Пенчев, Филип Димитров, Таня Райковска, Надежда Джелепова, Павлина Панова, Атанас Семов, Красимир Влахов при участието на секретар-протоколиста Росица Симова разгледа в закрито заседание на 9-ти юни 2020 г. конституционно дело № 10/2020 г., докладвано от съдия Борис Велчев.
Производството е по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България (Конституцията).
Делото е образувано на 27.05.2020 г. по искане на пленума на Върховния касационен съд (ВКС) за установяване на противоконституционност на § 4 от Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (обн. - ДВ, бр. 11 от 07.02.2020 г.) (ЗИДЗСВ) в частта „или с една степен по-висока от заеманата преди избора длъжност в органите на съдебната власт“.
Съдиите от ВКС считат, че оспореният параграф в частта му „или с една степен по-висока от заеманата преди избора длъжност в органите на съдебната власт“ противоречи на чл. 117, ал. 2 от Конституцията, който установява принципа на независимостта на съдебната власт; на чл. 4, ал. 1 от Конституцията, който прогласява принципа, че Република България е правова държава и се управлява според Конституцията и законите на страната; на чл. 5, ал. 1 от Конституцията, обявяващ, че Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да ú противоречат; на чл. 6, ал. 2 от Конституцията, според който всички граждани са равни пред закона; и на чл. 8 от Конституцията, който установява принципа на разделението на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна.
В искането се изтъква, че оспореният текст дава възможност за необосновани кадрови решения на основата на неясни критерии, като се заобикалят или нарушават действащите към момента организационни начала за структуриране на съдебната система като стабилност, прозрачност и кариерно развитие. Според пленума на ВКС, Конституцията урежда служебния статус на съдиите, прокурорите и следователите, така че да осигури тяхната независимост и подчинението им само на закона и затова същите се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност само от Висшия съдебен съвет. Вносителят поддържа, че Народното събрание е излязло извън кръга на правомощията си, посочени в чл. 84 и сл. на Конституцията и е иззело конституционни правомощия на Висшия съдебен съвет, които са му изрично възложени с чл. 129 от Конституцията, с което са нарушени принципите на разделение на властите (чл. 8), на правовата държава (чл. 4, ал. 1) и на върховенството на Конституцията (чл. 5, ал. 1).
Съдиите от ВКС излагат, че с оспорения текст се създават привилегии за определена категория магистрати и ограничение на правата за друга, в нарушение на принципа на равенството, прогласен в чл. 6, ал. 2 от Конституцията, съгласно който всички граждани са равни пред закона и не се допускат никакви привилегии, основани включително и на лично и обществено положение.
Вносителят заключава, че решавайки едностранно въпроса за кариерното израстване на магистратите, Народното събрание в противоречие с принципа на независимост на съдебната власт (чл. 117, ал. 2) е нарушило „специфичния авторитет“ и „престижа“ на съдебната власт, издигнати в самостойна конституционна ценност.
Производството е във фазата по допустимостта по смисъла на чл. 19, ал. 1 от Закона за Конституционен съд (ЗКС).
Конституционният съд е сезиран да упражни правомощието си по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията за установяване противоконституционност на закон.
Съдът намира, че искането е направено от легитимен субект на конституционна инициатива по смисъла на чл. 150, ал. 1 от основния закон. Искането е направено в писмена форма и е мотивирано, с което са спазени изискванията на чл. 17, ал. 1 ЗКС и има изискуемите от чл. 18, ал. 1 и 2 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд (ПОДКС) форма и реквизити. То е предявено след обнародването на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт – 07.02.2020 г. при спазване на чл. 17, ал. 2 ЗКС. Конституционният съд не се е произнасял с решение или определение за допустимостта по предходно искане със същия предмет, поради което не е налице отрицателната процесуална предпоставка по чл. 21, ал. 6 ЗКС.
Конституционният съд счита, че искането следва да бъде допуснато с уточняване, тъй като то не е изготвено в съответствие с константната практика на съда, последвала след постановяване на Определение от 10.07.2008 г. по к. д. № 5/2008 г., потвърдена и в мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 28.04.2020 по к. д. № 5/2019 г., съгласно която действието на един закон се състои в неговото прилагане от влизането му в сила до момента, в който бъде отменен, а всеки един закон за изменение и допълнение на друг закон, обслужва действащия закон, има вторичен характер и след влизането му в сила престава да бъде самостоятелен, тъй като от този момент той става част от закона, който се изменя и допълва.
В конкретния случай се оспорва § 4 ЗИДЗСВ в частта „или с една степен по-висока от заеманата преди избора длъжност в органите на съдебната власт“, който е влязъл в законна сила и се е инкорпорирал в действащия закон, поради което същият не е годен предмет на контрол за конституционност и следва да се допусне до разглеждане по същество като съответната действаща законова разпоредба – чл. 28, ал. 1 от Закона за съдебната власт (обн. – ДВ, бр. 64 от 07.08.2007 г., посл. изм. и доп. – ДВ. бр. 11 от 7 февруари 2020 г.) (ЗСВ) в частта „или с една степен по-висока от заеманата преди избора длъжност в органите на съдебната власт“.
С оглед предмета на конституционното производство съдът счита, че като заинтересовани институции на основание чл. 20а, ал. 1 ПОДКС следва да конституира: президента на Република България, Народното събрание, Министерския съвет, министъра на правосъдието, Висшия съдебен съвет, Инспектората към Висшия съдебен съвет, Върховния административен съд, главния прокурор, директора на Националната следствена служба и Комисията за защита от дискриминация.
Съдът намира, че като заинтересовани неправителствени, съсловни, синдикални и други организации на основание чл. 20а, ал. 2 ПОДКС следва да покани да предложат становище: Съюз на юристите в България, Съюз на съдиите в България, Българска съдийска асоциация, Асоциация на българските административни съдии, Асоциация на прокурорите в България и Камара на следователите в България.
Съдът намира, че на основание чл. 20а, ал. 3 ПОДКС, следва да бъдат поканени да дадат писмено правно мнение по предмета на делото: проф. д.ю.н. Васил Мръчков, проф. д-р Емил Мингов, проф. д-р Емилия Друмева, проф. д-р Красимира Средкова, проф. д-р Пенчо Пенев, проф. д-р Пламен Киров, проф. д-р Снежана Начева, доц. д-р Зорница Йорданова, доц. д-р Мартин Белов и доц. д-р Наталия Киселова.
По тези съображения и на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията и чл. 19, ал. 1 ЗКС, Конституционният съд
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска до разглеждане по същество искането на пленума на Върховния касационен съд за установяване на противоконституционност на чл. 28, ал. 1 от Закона за съдебната власт (обн. – ДВ, бр. 64 от 07.08.2007 г., посл. изм. и доп. – ДВ. бр. 11 от 7 февруари 2020 г.) в частта „или с една степен по-висока от заеманата преди избора длъжност в органите на съдебната власт“.
Конституира като заинтересовани институции по делото: президента на Република България, Народното събрание, Министерския съвет, министъра на правосъдието, Висшия съдебен съвет, Инспектората към Висшия съдебен съвет, Върховния административен съд, главния прокурор, директора на Националната следствена служба и Комисията за защита от дискриминация, на които да се изпратят преписи от искането и от определението, като им се дава възможност в 30-дневен срок да представят писмени становища по предмета на делото.
Отправя покана да предложат становище по делото до: Съюз на юристите в България, Съюз на съдиите в България, Българска съдийска асоциация, Асоциация на българските административни съдии, Асоциация на прокурорите в България и Камара на следователите в България, на които да се изпратят преписи от искането и от определението, като им се дава възможност в 30-дневен срок да представят писмени становища по предмета на делото.
Отправя покана до: проф. д.ю.н. Васил Мръчков, проф. д-р Емил Мингов, проф. д-р Емилия Друмева, проф. д-р Красимира Средкова, проф. д-р Пенчо Пенев, проф. д-р Пламен Киров, проф. д-р Снежана Начева, доц. д-р Зорница Йорданова, доц. д-р Мартин Белов и доц. д-р Наталия Киселова, на които да се изпратят преписи от искането и от определението, като им се дава възможност в 30-дневен срок да дадат писмено правно мнение по предмета на делото.
Препис от определението да се изпрати на вносителя на искането, който в 30-дневен срок може да представи допълнителни съображения.
Председател: Борис Велчев