ОСОБЕНО МНЕНИЕ
на съдия Борис Велчев по конституционно дело № 10 от 2019 година
Не споделям разбирането на мнозинството колеги за конституционосъобразността на чл. 10а, ал. 3 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие. Според мен, тази разпоредба противоречи на принципа на правовата държава и е противоконституционна.
Разпоредбата на чл. 22, ал. 3 от Конституцията изисква режимът на земята да се определи със закон. В случая с разпоредбата на чл. 10а от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие режимът на ползване на особени категории земи – чрез обособяване на места за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани е уреден в закона. Тези обекти могат да бъдат поставяни „в зона "А" и в зона "Б" извън територията на морските плажове, пясъчните дюни и категоризираните къмпинги в поземлени имоти или части от тях, собственост на държавата, на общините, на частни физически или юридически лица, попадащи в горски територии или в земеделски земи, както и в незастроени имоти, включени в границите на урбанизирани територии, без промяна на предназначението им“.
Разпоредбата на ал. 2 на чл. 10а ЗУЧК допълнително определя условията, на които трябва да отговарят тези обекти, чрез обособяването на които се използват посочените категории земи.
Струва ми се, че може да се направи извод, че разпоредбите на чл. 10а ал. 1 и ал. 2 ЗУЧК изпълняват изискванията на чл. 22, ал. 3 от Конституцията.
Същевременно, в допълнение на предвидените в закона условия за ползването на посочените земи, разпоредбата на чл. 10а, ал. 3 ЗУЧК предвижда, че с подзаконов акт могат да бъдат определени и други условия за ползването на тези земи. В една правова държава няма как условията за ползването на определени земи да се определят едновременно със закон и с подзаконови актове. Поради това, намирам, че разпоредбата на чл. 10а, ал. 3 ЗУЧК противоречи на чл. 4, ал. 1 от Конституцията.
Борис Велчев