ОСОБЕНО МНЕНИЕ
НА СЪДИЯТА ГРОЗДАН ИЛИЕВ ПО К. Д. № 9 ОТ 2020 Г.
Подписах Определението по допустимост с особено мнение, защото искането на Висшия адвокатски съвет (ВАдвС) е недопустимо и в частта, с която е допуснато за разглеждане по същество за установяване на противоконституционност на § 5, ал. 1- 4, § 6, ал. 1 - 2, § 7 и § 8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 22 от 2018 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.), чл. 60а, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 22 от 2015 г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.), § 16 от Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 11.08.2015 г.) и чл. 60б, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 22 от 2018 г., в сила от 16.03.2018 г.).
Предмет на искането са разпоредби на закон, с които се урежда производството по несъстоятелност на банка, поради неплатежоспособност настъпила при осъществяване на търговската ѝ дейност. Гражданите, като вложители и други кредитори не участват в производството по несъстоятелност. Фондът за гарантиране на влоговете в банките е институцията, която се суброгира във вземанията на гражданите и участва в производството като привилегирован кредитор.
От изложеното става ясно, че се оспорва конституционосъобразността на разпоредби, които уреждат търговска/стопанска дейност и имат за пряк адресат търговци, а не граждани в това им качество. Оспорената уредба обаче не попада в обхвата на конституционно установената компетентност на ВАдвС по чл.150, ал.4 от Конституцията, която е ограничена до случаите на противоконституционност на закон, с който пряко се нарушават права и свободи на гражданите. Подробни съображения за липсата на процесуална легитимация на ВАдвС да инициира производство в аналогични случаи съм изложил в особените мнения по к.д. № 1 от 2017 г.; к.д № 11 от 2017 г.; к.д. № 3 от 2019 г., поради което не се налага да ги повтарям. В подкрепа на разбирането ми за отсъствие на процесуална легитимация на ВАдвС са и Решение № 11 от 18.12.2007 г. по к. д. № 6 от 2007 г.; Определение № 8 от 2 декември 2010 г. по к. д. № 14/2010 г.; Определение № 2 от 12.04.2016 г. по к.д. № 12 от 2015 г.; Определение № 1 от 21.02.2019 г. по к.д. №1 от 2019 г.; Определение № 1 от 29.09.2020 г. по к.д. № 8 от 2020 г.
Конституционен съдия:
Гроздан Илиев