О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
София, 10 декември 2020 г.
Конституционният съд в състав: председател - Борис Велчев, членове: Георги Ангелов, Анастас Анастасов, Гроздан Илиев, Мариана Карагьозова-Финкова, Константин Пенчев, Филип Димитров, Таня Райковска, Надежда Джелепова, Павлина Панова, Атанас Семов, Красимир Влахов при участието на секретар-протоколиста Мариана Малканова разгледа в закрито заседание на 10 декември 2020 г. конституционно дело № 13/2020 г., докладвано от съдията Гроздан Илиев.
Производството е с основание по чл.149, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България (Конституцията) и се намира се във фазата на произнасяне за допустимостта на искането по реда на чл. 19, ал. 1 от Закона за Конституционен съд (ЗКС).
Делото е образувано по искане на 54 народни представители от 44-то Народно събрание за установяване на противоконституционност на Решението на Народното събрание от 6 ноември 2020 г. за приемане на Правила за участие в пленарните заседания на Народното събрание на народни представители, поставени под задължителна изолация или карантина, поради COVID-19, с акт на орган по чл. 61, ал. 2 и 3 от Закона за здравето (обн., ДВ, бр. 96 от 10 ноември 2020 г.).
В искането се поддържа, че оспореното решение, с което е уредено правото на народните представители, поставени по надлежния ред под задължителна изолация или карантина, поради заболяване – COVID-19, да участват дистанционно по електронен път в пленарните заседания на Народното събрание (НС), противоречи на разпоредбите на чл. 81, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Конституцията, относно изискването НС да открива заседанията си и да приема своите актове, когато присъстват повече от половината народни представители. Според вносителите, дистанционното участие чрез различни технологични средства не може адекватно да замени изрично постановеното в Конституцията изискване за лично присъствие и участие на народните представители в дискусиите и гласуването в пленарната зала, доколкото неговият смисъл е да гарантира минимум представителност при провеждане на заседанието, съответно вземането на решения от „най-висшия държавен орган “. Поддържа се, че приетите с оспореното решение правила са в противоречие и с чл. 52, ал. 2 и 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС), относно спазване на изискването за проверка на кворума, включително непосредствено и чрез лично преброяване на присъстващите в пленарна зала народни представители.
Вносителите на искането мотивират и следващата група основания за противоконституционност, свързани с допуснати при приемането на решението нарушения на разпоредбите на чл.73 от основния закон във вр. с § 2 от Допълнителните разпоредби на ПОДНС, във вр. чл. 53, чл. 54, чл. 56, чл. 59, чл. 60 и чл. 66 от ПОДНС, уреждащи процедурни и други изисквания за участие на народните представители в пленарни заседания, чието изпълнение е невъзможно чрез спазване на правилата по оспореното решение.
Конституционният съд, за да се произнесе по допустимостта на искането, съобрази следното:
Съдът е сезиран от повече от изискуемия брой от 1/5 от народните представители от 44-то Народно събрание, които се явяват оправомощен субект на инициативата по чл. 150, ал. 1 от Конституцията.
Конституционният съд е компетентен да се произнесе по направеното искане, тъй като съгласно чл. 149, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 86, ал.1 от Конституцията негов предмет е установяването на противоконституционност на акт на Народното събрание. В случая с искането се поддържа противоречие на решението за въвеждане на дистанционна форма на участие на народните представители в заседанията на Народното събрание с разпоредбите на чл. 81, ал.1, ал. 2, ал. 3 и чл.73 от Конституцията, както и съответните разпоредби на ПОДНС, уреждащи начините на участие в работата на Народното събрание. По този предмет Конституционният съд не се е произнасял с решение или определение, включително и по неговата допустимост, поради което не е налице и отрицателната процесуална предпоставка по чл. 21, ал. 6 ЗКС, която да изключва неговата допустимост в настоящото производство.
Искането е предявено в съгласие с изискването на чл. 17, ал. 1 и ал. 2 ЗКС – изготвено е в писмена форма с надлежно мотивирани фактически и правни съображения и след обнародване на оспореното решение.
Водим от горните съображения Съдът приема, че искането е допустимо и следва да бъде разгледано по същество.
Предвид характера на атакувания акт и предмета на направеното искане, съдът приема, че като заинтересовани институции по делото следва да бъдат конституирани Народното събрание, президентът на Република България и Министерският съвет и Държавна агенция "Електронно управление".
На основание чл. 20а, ал. 2 ПОДКС, следва да бъдат отправени покани да предложат становище по направеното искане Съюзът на юристите в България, Асоциация „Прозрачност без граници” и Институтът за модерна политика.
На основание чл. 20а, ал. 3 ПОДКС Съдът приема, че следва да бъдат поканени да дадат писмено правно мнение по предмета на делото проф. д-р Даниел Вълчев, проф. д-р Емилия Друмева, проф. д-р Екатерина Михайлова, проф. д-р Пенчо Пенев, проф. д-р Пламен Киров, проф. д-р Снежана Начева, проф. д-р Янаки Стоилов, доц. д-р Атанас Славов, доц. д-р Зорница Йорданова, доц. д-р Мартин Белов, доц. д-р Наталия Киселова и доц. д-р Христо Паунов.
По изложените съображения и на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията и чл. 19, ал. 1 от ЗКС
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска за разглеждане по същество искането на 54 народни представители от 44-то Народно събрание за установяване на противоконституционност на Решението на Народното събрание от 6 ноември 2020 г. за приемане на Правила за участие в пленарните заседания на Народното събрание на народни представители, поставени под задължителна изолация или карантина, поради COVID-19 с акт на орган по чл. 61, ал. 2 и 3 от Закона за здравето (обн., ДВ, бр. 96 от 10 ноември 2020 г.).
Конституира като заинтересувани институции по делото Народното събрание, президента на Република България, Министерския съвет и Държавна агенция "Електронно управление".
Преписи от искането и настоящото определение да се изпратят на заинтересуваните институции, с указание в едномесечен срок от получаването да представят писмени становища.
Препис да се изпрати и на вносителите с указание, че в едномесечен срок могат да представят допълнителни съображения.
Отправя покана да предложат становище в същия срок до Съюза на юристите в България, Асоциация „Прозрачност без граници” и Института за модерна политика, на които да се изпратят преписи от искането и от настоящото определение
Отправя покана до проф. д-р Даниел Вълчев, проф. д-р Емилия Друмева, проф. д-р Екатерина Михайлова, проф. д-р Пенчо Пенев, проф. д-р Пламен Киров, проф. д-р Снежана Начева, проф. д-р Янаки Стоилов, доц. д-р Атанас Славов, доц. д-р Зорница Йорданова, доц. д-р Мартин Белов, доц. д-р Наталия Киселова и доц. д-р Христо Паунов в едномесечен срок да дадат писмено правно мнение по предмета на делото, като им бъдат изпратени преписи от искането и настоящото определение.
Председател: Борис Велчев