Определение
София, 09 март 2021 г.
Конституционният съд в състав:
Председател:
Борис Велчев
Членове:
при участието на секретар-протоколиста Полина Пешева разгледа в закрито заседание на 09.03.2021 г. конституционно дело № 3/2021 г., докладвано от съдията Надежда Джелепова.
Производството е по чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България и е във фазата на произнасяне по допустимост на искането по реда на чл. 19, ал. 1 от Закона за Конституционен съд (ЗКС).
Делото е образувано на 10.02.2021 г. по искане на президента на Република България за даване на задължително тълкуване на чл. 84, т. 1, чл. 88, ал. 3 и чл. 101, ал. 1 от Конституцията като група текстове, намиращи се в определено съотношение, във връзка с отговор на въпроса: „Допустимо ли е да се изменя, допълва или отменя закон, приет от Народното събрание, преди да е обнародван или когато е върнат за ново обсъждане в срока по чл. 88, ал. 3 от Конституцията на Република България?“.
Вносителят обосновава необходимостта от задължителното тълкуване на конституционните разпоредби като излага аргументи за тяхното противоречиво прилагане от Народното събрание. Президентът мотивира правния интерес от тълкуването и като посочва, че разпоредбите са „основни и принципни и като такива не съдържат изрична правна уредба в детайли, включително от кой момент може да се изменя, допълва или отменя закон“.
Според изразената от вносителя позиция, закон не може да бъде изменен, допълнен или отменен, преди да бъде обнародван или върнат за ново обсъждане в срока по чл. 88, ал. 3 от Конституцията. Посочва се, че с приетия от Народното събрание нормативен акт парламентарната фаза е приключила, но същият няма юридическа сила и не може да произведе правни последици, докато не бъде обнародван. Като подчертава значението на участието на президента в заключителната фаза на законодателния процес, вносителят прави извод, че в срока по чл. 88, ал. 3 от Конституцията закон може да бъде отменен, допълнен или изменен единствено при невъзможност на Народното събрание да преодолее наложеното вето.
Конституционният съд, за да се произнесе по допустимостта на искането, съобрази следното:
Искането е направено от субект, който е оправомощен да сезира Конституционния съд съгласно чл. 150, ал. 1, изречение първо от Конституцията и има за предмет задължително тълкуване на конституционни разпоредби, което е правомощие на Конституционния съд по чл. 149, ал. 1, т. 1 от Основния закон.
По поставения в искането въпрос е изразено становище от вносителя и са изложени съображения, обосноваващи необходимостта от тълкуване на чл. 84, т. 1, чл. 88, ал. 3 и чл. 101, ал. 1 от Конституцията.
Правният интерес от даването на задължително тълкуване на посочените разпоредби следва от отсъствието на изрична правна уредба в Конституцията (Определение от 22.01.2004 г. по к.д. № 1 от 2004 г., Определение от 16.11.2004 г. по к.д. № 9 от 2004 г.) и от различното възприемане на нормативното им съдържание и противоречивото им прилагане от Народното събрание. С даването на задължително тълкуване по поставеното тълкувателно питане ще се изясни значим за законодателния орган конституционен въпрос и ще се създадат предпоставки за установяване на конституционосъобразна парламентарна практика.
Съдът не се е произнасял с решение или с определение за недопустимост по предходно искане за тълкуване на чл. 84, т. 1, чл. 88, ал. 3 и чл. 101, ал. 1 от Конституцията във връзка с поставения от президента на Република България тълкувателен въпрос.
Искането има изискуемите от чл. 17, ал. 1 ЗКС и чл. 18, ал. 1 и 2 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд (ПОДКС) форма и реквизити и следва да бъде допуснато за разглеждане по същество.
На основание чл. 20а, ал. 1 ПОДКС съдът приема, че с оглед предмета на направеното искане следва да конституира като заинтересувани институции, които да представят становища по делото, Народното събрание, Министерския съвет, Върховния касационен съд, Върховния административен съд, главния прокурор, омбудсмана и Висшия адвокатски съвет.
Съдът намира, че на основание чл. 20а, ал. 2 ПОДКС следва да бъде отправена покана да предложат становища по предмета на делото следните неправителствени, съсловни, синдикални и други организации: Съюз на юристите в България, Институт за модерна политика, Център за изследване на демокрацията и Асоциация „Прозрачност без граници“.
На основание чл. 20а, ал. 3 ПОДКС съдът преценява, че следва да бъде отправена покана да дадат писмено правно мнение по предмета на делото следните изтъкнати специалисти от науката и практиката: проф. д.ю.н. Георги Близнашки, проф. д-р Даниел Вълчев, проф. д-р Екатерина Михайлова, проф. д-р Пенчо Пенев, проф. д-р Пламен Киров, проф. д-р Снежана Начева, проф. д-р Янаки Стоилов, доц. д-р Атанас Славов, доц. д-р Зорница Йорданова, доц. д-р Мартин Белов и доц. д-р Наталия Киселова.
По изложените съображения и на основание чл. 19, ал. 1 ЗКС, Конституционният съд
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска за разглеждане по същество искането на президента на Република България за даване на задължително тълкуване на чл. 84, т. 1, чл. 88, ал. 3 и чл. 101, ал. 1 от Конституцията като група текстове, намиращи се в определено съотношение, във връзка със следното тълкувателно питане: „Допустимо ли е да се изменя, допълва или отменя закон, приет от Народното събрание, преди да е обнародван или когато е върнат за ново обсъждане в срока по чл. 88, ал. 3 от Конституцията на Република България?“.
Конституира като заинтересувани институции по делото Народното събрание, Министерския съвет, Върховния касационен съд, Върховния административен съд, главния прокурор, омбудсмана и Висшия адвокатски съвет, на които да се изпратят преписи от искането и от определението, като им се дава възможност в 30-дневен срок да представят писмени становища по предмета на делото.
Отправя покана до Съюза на юристите в България, Института за модерна политика, Центъра за изследване на демокрацията и Асоциация „Прозрачност без граници“, на които да се изпратят преписи от искането и от определението, в 30-дневен срок да предложат становища по предмета на делото.
Отправя покана до проф. д.ю.н. Георги Близнашки, проф. д-р Даниел Вълчев, проф. д-р Екатерина Михайлова, проф. д-р Пенчо Пенев, проф. д-р Пламен Киров, проф. д-р Снежана Начева, проф. д-р Янаки Стоилов, доц. д-р Атанас Славов, доц. д-р Зорница Йорданова, доц. д-р Мартин Белов и доц. д-р Наталия Киселова, на които да се изпратят преписи от искането и от определението, в 30-дневен срок да дадат писмено мнение по предмета на делото.
Препис от определението да се изпрати на вносителя на искането, който в 30-дневен срок може да представи допълнителни съображения.
Председател: Борис Велчев