Определение

при участието на секретар-протоколиста Милена Петрова разгледа в закрито заседание на 20 май 2021 г. конституционно дело № 9/2021 г., докладвано от съдията Филип Димитров.

Конституционното производство е във фазата на произнасяне по допустимост на искането по чл. 19, ал. 1 от Закона за Конституционен съд (ЗКС).

Конституционното дело е образувано на 07.05.2021 г. по искане на 66 народни представители от 45-то Народно събрание на Република България. На основание на чл. 150, ал. 1 във връзка с чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България (Конституцията) се иска установяване на противоконституционност на разпоредбите на чл. 46, 47, 51, ал. 1 и ал. 3, чл. 60, ал. 2, чл. 61, ал. 7, чл. 212, ал. 5 във връзка с чл. 206, ал. 1 във връзка ал. 3 и във връзка с чл. 208, ал. 1; чл. 206, ал. 1 и ал. 3, и чл. 208, ал. 1 във връзката им с чл. 271; чл. 209, ал. 3, изречение второ спрямо изречение първо; на чл. 213а, ал. 4 по отношение на числото „20"; чл. 281, ал. 4 и чл. 335, ал. 3 на Изборния кодекс (обн., ДВ, бр. 19 от 5.03.2014 г., последно изм. и доп. ДВ, бр. 36 от 1.05.2021 г.) (ИК), както и на разпоредбите на § 63 и § 64 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс (обн., ДВ, бр. 36 от 1.05.2021 г.) (ПЗРЗИДИК).

В искането се твърди, че оспорените разпоредби противоречат на чл.1, ал. 1 и ал. 2, чл. 4, ал. 1, чл. 6, ал. 2, чл. 10 и чл. 11, ал. 1 от Конституцията. Изтъква се конституционната значимост на публичността и прозрачността в процеса на провеждане на избори. Вносителите на искането аргументират тезата, че с въвеждането на задължително машинно гласуване за избирателни секции с 300 и повече избиратели и задължително гласуване с хартиена бюлетина за избирателните секции с под 300 гласоподаватели се нарушава принципът за равно избирателно право. Народните представители поддържат, че отчитането на резултата при машинното гласуване не е съвместимо с принципа за публичност и прозрачност на изборния процес, че не са предвидени достатъчно гаранции срещу софтуерни грешки или манипулации. Считат, че гласуването не е пряко, както изисква чл. 10 от Конституцията, тъй като е опосредено от машина и компютърния специалист, програмирал съответния софтуер.

Конституционният съд, за да се произнесе по допустимостта на искането, съобрази следното:

Искането за обявяване на противоконституционност на посочените разпоредби е направено от оправомощен по силата на чл.150, ал.1 от Конституцията субект. Спазени са изисквания за форма и реквизити на искането, съгласно чл. 17 ЗКС и чл. 18 от Правилника за организация на дейността на Конституционния съд (ПОДКС).

Конституционността на посочените в искането разпоредби не е била предмет на конституционно дело до сега. При разглеждане на исканията Конституционният съд приема, че независимо от посочванията на разпоредби във връзка с други разпоредби всяка една от посочените трябва да бъде разгледана на собствено основание освен чл. 271 от ИК, който не е посочен самостоятелно. В искането освен обявяване на противоконституционността на изброените законови разпоредби се претендира и „установяване на дефицити и евентуални нарушения". Тази претенция няма конкретност, не попада в пределите на конституционния контрол и не подлежи на разглеждане от Конституционния съд.

Като заинтересовани институции, на основание чл. 20а, ал. 1 ПОДКС, следва да се конституират президентът, Министерският съвет, Върховният административен съд, главният прокурор, Централната избирателна комисия, омбудсманът и Висшият адвокатски съвет.

За експертни мнения на основание чл. 20а, ал. 3 ПОДКС следва да се поканят проф. д.ю.н. Вихър Кискинов, проф. д-р Ангел Голев, проф. д-р Георги Димитров, проф. д-р Даниел Вълчев, проф. д-р Камелия Стефанова, проф. д-р Михаил Константинов, проф. д-р Олга Георгиева, проф. д-р Павел Бойчев, проф. д-р Пенчо Пенев, проф. д-р Пламен Киров, проф. д-р Снежана Начева и Румен Ненков.

На основание на горното и на основание чл. 19, ал. 1 от Закона за Конституционен съд съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА за разглеждане по същество искането на 66 народни представители от 45-то Народно събрание на Република България за установяване на противоконституционност на разпоредбите на чл. 46, 47, 51, ал. 1 и ал. 3, чл. 60, ал. 2, чл. 61, ал. 7, чл. 212, ал. 5; чл. 206, ал. 1 и ал. 3, чл. 208, ал. 1; чл. 209, ал. 3, изречение второ; чл. 213а, ал. 4, по отношение на числото „20"; чл. 281, ал. 4 и чл. 335, ал. 3 на Изборния кодекс (обн., ДВ, бр. 19 от 5.03.2014 г., последно изм. и доп. ДВ, бр. 36 от 1.05.2021 г.), както и на разпоредбите на § 63 и § 64 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс (обн., ДВ, бр. 36 от 1.05.2021 г.).

ОТКЛОНЯВА искането в останалата част като недопустимо.

Конституира като заинтересовани институции президента, Министерския съвет, Върховния административен съд, главния прокурор, Централната избирателна комисия, омбудсмана и Висшия адвокатски съвет.

Преписи от искането и от определението да се изпратят на заинтересованите институции с указание в 30-дневен срок от получаването им да представят писмени становища.

Отправя покана до проф. д.ю.н. Вихър Кискинов, проф. д-р Ангел Голев, проф. д-р Георги Димитров, проф. д-р Даниел Вълчев, проф. д-р Камелия Стефанова, проф. д-р Михаил Константинов, проф. д-р Олга Георгиева, проф. д-р Павел Бойчев, проф. д-р Пенчо Пенев, проф. д-р Пламен Киров, проф. д-р Снежана Начева и Румен Ненков, които в 30- дневен срок могат да представят писмени мнения по делото.

Преписи от искането и определението да се изпратят на поканените.

Председател: Борис Велчев