ОСОБЕНО МНЕНИЕ
на съдиите Владислав Славов, Благовест Пунев, Румен Ненков и Кети Маркова по к.д. № 6/2012 г. относно установената частична противоконституционност на чл. 3, ал. 1 и чл. 24, ал. 3 и 4 от Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (ЗОПДНПИ – ДВ, бр. 38 от 2012 г.)
1. Като цяло обявената в чл. 3, ал. 1 ЗОПДНПИ цел на закона не е противоконституционна. Още в самото искане разпоредбата е цитирана от вносителите непълно и избирателно в рамките на извадената от контекста част: „да се защитят интересите на обществото и да се възстанови чувството на справедливост у гражданите”. Спецификата на закона обаче се състои в продължението: „чрез предотвратяване и ограничаване на възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждането с него”. С други думи ЗОПДНПИ е насочен към постигането, от една страна, на превенция на забранена от закона дейност, а от друга – към отстраняване на неблагоприятните обществени последици от такава дейност. В никакъв случай от чл. 3, ал. 1 ЗОПДНПИ не следва, че законодателят допуска създаването на закони в разрез с обществения интерес, а още по-малко присвояване на народния суверенитет по смисъла на чл. 1, ал. 3 от Конституцията, каквато теза се поддържа в искането.
Съгласно постановеното решение основният закон принципно забранява на законодателя да си поставя за цел възстановяването на накърненото чувство за справедливост у гражданите. За нас тази теза е необяснима, нелогична и неоправдана от конституционна гледна точка. Правото не може да бъде неутрално към общочовешките ценности и затова „справедливостта” не е само морална, но и правна категория (вж. преамбюла на Конституцията). Съществува и т.нар. „интуитивно право”, което е свързано с представите на човека за добро и зло, за справедливо и несправедливо. Само ако позитивното право е в синхрон с интуитивното, т.е. правните разпоредби се възприемат като „свои” от техните адресати, регулативният потенциал на правото се проявява в пълна степен. Управляващите в условията на демокрация не само могат, но и трябва да се стремят към това гражданите да не бъдат трайно потиснати от негативни чувства, особено чувството за несправедливост, защото в такива условия функционирането на институциите е затруднено и трудно се реализират дори и най-добрите управленски решения. Преодоляването на масовите негативни емоции, създадени от неправомерното забогатяване на една неголяма обществена група, чрез създаване на законов регламент за превенция и преодоляване на последиците от това явление е напълно съвместимо с дължимото от държавата гарантиране на достойнството и правата на личността, със създаването на условия за свободно развитие на човека и гражданското общество, така както е предписано от чл. 4, ал. 2 от Конституцията.
Според нас няма конституционна рестрикция законодателството да е насочено към удовлетворяване на доминиращите обществени настроения, когато са основани на защитени от основния закон ценности. При това в конкретния случай възстановяването на чувството за справедливост у гражданите поставя само един допълнителен акцент в рамките на по-широко формулираната цел – „защита на обществения интерес”, която, без съмнение, е конституционосъобразна.
2. С решението е обявена противоконституционност на чл. 24, ал. 3 и 4 ЗОПДНПИ на основата на материалното им съдържание. Поначало тезата на вносителите на искането, възприета от мнозинството съдии, би била напълно основателна, ако беше изградена върху точно тълкуване на съдържанието на посочените разпоредби. Според нас обаче в случая това не е така.
Няма съмнение, че за започване на предварителна проверка по сигнал на административно-наказващ орган задължително се изисква влязъл в сила акт за установяване на административно нарушение от определена категория. Това обаче е напълно валидно и за възбуждане на проверката по уведомление от други органи, длъжностни лица или граждани, защото алинеи 3 и 4 на чл. 24 ЗОПДНПИ визират само допълнителна възможност и те да сигнализират органите по ЗОПДНПИ, когато по една или друга причина административно-наказващият орган е пропуснал да стори това, без обаче да изключват общовалидната предпоставка по чл. 24, ал. 1 ЗОПДНПИ – да има влязъл в сила акт за административното нарушение. Иначе действително би било в разрез с Конституцията, ако началото на производството по ЗОПДНПИ беше обвързано със субективната преценка за извършено административно нарушение на лица, които нямат никакво отношение към административнонаказателната процедура. Тогава ограничението би било несъвместимо с принципа на пропорционалността, би било абсолютно неподходящо и несъразмерно средство, което в противовес на принципа на правовата държава би създало условия за пълен произвол и сериозно би смутило обществения живот.
Намираме обаче, че чл. 24, ал. 3 и 4 ЗОПДНПИ, тълкувани във връзка със задължителните общовалидни условия за възбуждане на проверка по повод на установено тежко административно нарушение, не са противоконституционни, защото не предвиждат нищо повече от възможност определен кръг лица, освен съответния административно-наказващ орган, също да могат да отправят уведомление до директора на съответната териториална дирекция, съответно – до Комисията, при положение че са налице другите предпоставки по чл. 24, ал. 1 ЗОПДНПИ. Ето защо такова уведомление може да послужи като формално основание за започване на проверка само при влязъл в сила акт за административно нарушение от определената в закона категория, а не защото нарушението съществува в субективните представи на уведомяващите. На практика активните действия на лицата по чл. 24, ал. 3 и 4 ЗОПДНПИ са само един превантивен, дисциплиниращ и коригиращ механизъм за преодоляване на бездействието на административно-наказващия орган, когато всички останали законови предпоставки за сезиране на органите по ЗОПДНПИ са налице. Ако съответният сигнал не е основан на влязъл в сила акт за административно нарушение от посочената в закона категория, органът, който може да постави началото на проверката, ще откаже да я образува или ще я прекрати, ако е образувана погрешно.
При така изложеното конформно с Конституцията схващане за действителното съдържание на оспорените разпоредби не може да се поставя въпросът за нарушение на нейните принципи и конкретни предписания.