Определение

Вид на акта
Определение
Дата
18-04-2013 г.
Към дело
7/2013
Сваляне в
PDF
Разпечатване
Print

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
София, 18 април 2013 г.
по конституционно дело № 7/2013 г., докладвано от съдията Красен Стойчев

Конституционният съд в състав: Председател: Димитър Токушев, членове: Благовест Пунев, Красен Стойчев, Цанка Цанкова, Румен Ненков, Кети Маркова, Георги Ангелов, Борис Велчев, Анастас Анастасов, Гроздан Илиев
при участието на секретар-протоколиста Росица Симова разгледа в закрито заседание на 18 април 2013 г. конституционно дело № 7/2013 г., докладвано от съдията Красен Стойчев.
Делото е образувано на 19 февруари 2013 г. по искане на омбудсмана на Република България за установяване противоконституционност на разпоредбите на чл.7, ал.9; чл.8, ал.9 и чл.10а, ал.4, т.2 от Закона за семейните помощи за деца (обн., ДВ, бр.32/2002 г.; посл. изм., ДВ, бр.15/2013 г.) в частта им относно думата „жив”. Производството е по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията.
Според омбудсмана на Република България думата „жив” в разпоредбите на чл.7, ал.9; чл.8, ал.9 и чл.10а, ал.4, т.2 ЗСПД създава привилегия само за преживелия родител/осиновител и поставя в неравностойно положение други родители/осиновители, които са в идентично положение и по една или друга причина отглеждат сами детето си, напр. самотни родители/осиновители. В искането се посочва, че въведеното от законодателя изискване единствено преживелият родител да има право да получава месечни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование и за отглеждане на дете до една година, както и на еднократна целева помощ за покриване на част от разходите в началото на учебната година в първи клас нарушава принципа за равенство пред закона, който е закрепен в чл. 6, ал. 2 от Конституцията и по този начин допуска дискриминация по отношение на други родители, които по една или друга причина са поставени в същата ситуация, аналогична на преживелия родител, да отглеждат децата си. Като допълнително съображение омбудсманът посочва, че атакуваната от него нормативна уредба засяга и правата на децата, тъй като дете, отглеждано от преживял родител, ще може да получи по-добри грижи предвид получаването на помощ, отколкото дете, отглеждано от самотен родител/осиновител. Такъв подход според него не е в съответствие с принципите, заложени в чл.2 и чл.3 от Конвенцията на ООН за правата на детето (ратифицирана с Решение на ВНС от 11 април 1991 г. (обн., ДВ, бр.32/1991 г.) и в сила за Република България от 3 юли 1991 г.(обн., ДВ, бр.55/1991 г.)
Производството по делото е във фазата по решаване на въпросите относно допустимостта на искането.
Съдът е сезиран от омбудсмана на Република България съгласно чл. 150, ал. 3 от Конституцията с искане за установяване на противоконституционността на закон, с който се нарушават права и свободи на гражданите, по-специално правото им на семейни помощи за отглеждане на деца, което произтича от чл. 47, ал. 1 от Конституцията. Конституционният съд е компетентен да се произнесе по отправеното искане, тъй като негов предмет съгласно чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията е установяването на противоконституционност на разпоредба на закон.
Конституционният съд констатира, че искането съдържа необходимите реквизити, които поставят във връзка с неговото сезиране Конституцията, Законът за Конституционен съд и Правилникът за организацията на дейността на Конституционния съд. Ето защо той приема, че искането е допустимо и може да бъде разгледано по същество.
С оглед на предмета на направеното искане Конституционният съд счита, че като заинтересовани страни по делото трябва да бъдат конституирани Министерският съвет, министърът на труда и социалната политика, министърът на финансите, Държавната агенция за закрила на детето, Асоциация „Родители” и Сдружение „Настоящи и бъдещи майки”. По изложените съображения и на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията и чл. 19, ал. 1 от Закона за Конституционен съд Конституционният съд

ОПРЕДЕЛИ:

Допуска за разглеждане по същество искането на омбудсмана на Република България за установяване противоконституционност на разпоредбите на чл.7, ал.9; чл.8, ал.9 и чл.10а, ал.4, т.2 от Закона за семейните помощи за деца (обн., ДВ, бр.32/2002 г.; посл. изм., ДВ, бр.15/2013 г.) в частта им относно думата „жив”.
Конституира като заинтересовани страни по делото Министерския съвет, министъра на труда и социалната политика, министъра на финансите, Държавната агенция за закрила на детето, Асоциация „Родители” и Сдружение „Настоящи и бъдещи майки”.
Препис от искането и определението да се изпратят на заинтересованите страни, като им се предостави възможност в 20-дневен срок от датата на получаването да представят писмени становища по делото.
Препис от определението да се изпрати и на омбудсмана на Република България, който в 20-дневен срок може да представи допълнителни аргументи по искането си.

Председател: Димитър Токушев