Определение

при участието на секретар-протоколиста Гергана Иванова разгледа в закрито заседание на 29 май 2013 г. конституционно дело № 10/ 2013г. докладвано от съдията Кети Маркова.

Производството е по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България.

Делото е образувано на 9. 04. 2013г., по искане на президента на Република България, който упражнявайки правомощията си по чл. 150, ал. 1 от Конституцията, е сезирал Конституционния съд за установяване на противоконституционност на чл. 112к, ал. 1, в частта „без търг или конкурс в полза на лице по чл. 112г, ал. 1, съответно по чл. 112д, ал. 4, както и“ от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (ЗМПВВППРБ), (обн. ДВ бр. 12 от 2000г., поел. изм. ДВ, бр. 28 от 2013г.), създаден с § 39 от Закона за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (ЗИДЗМПВВППРБ) (обн. ДВ, бр. 28 от 2013г.), поради противоречие с чл. 18, ал. 1 и 5 от Конституцията.

С оспорената разпоредба се регламентира правната възможност за учредяване на право на строеж за изграждане на ново пристанище за обществен транспорт с регионално значение, на пристанище по чл. 107- 109 или на специализиран пристанищен обект по чл. 111 а, ал. 1 или чл. 1116, ал. 1, без търг или конкурс в полза на лице по чл. 112г, ал. 1, съответно по чл. 112д, ал. 4 ЗМПВВППРБ.

В искането са изложени подробни съображения за правната характеристика на обектите, представляващи изключителна държавна собственост- пристанища, съответно тяхната акватория, вътрешни морски води и териториално море, попадащи под регулацията на атакуваната законова норма, очертана е отликата им с територията и инфраструктурата на пристанищата, които могат да принадлежат и на други правни субекти, различни от държавата. Поддържа се, че с нормата на чл. 112к ЗМПВВППРБ се урежда напълно несъвместимата с особения правен режим на обектите, изключителна държавна собственост, изчерпателно очертани с конституционната норма на чл. 18, ал. 1, възможност за учредяване на ограничени вещни права без търг или конкурс, в полза на други правни субекти, различни от държавата (физически и/ или юридически лица). Според вносителя, оспореният текст не изпълнява конституционните изисквания на чл. 18, ал. 1 и 5, доколкото правно- техническият способ за учредяване на права в полза на физически и юридически лица върху обектите, изключителна държавна собственост, който да гарантира и осигурява оптималната закрила на правата на държавата, е предоставянето на концесия. Изтъква се също, че конституционно предписаната висока степен на правна закрила на обектите, в обхвата на чл. 18, ал. 1 от Конституцията, не може да бъде обезпечена при обременяването на тези обекти с ограничени вещни права, вкл. правото на строеж, тъй като по този начин съществено се ограничава действителният обем на правата на държавата- собственик, за сметка на тези на носителя на ограниченото вещно право. Така, титулярът на правото на строеж, надстрояване, пристрояване става изключителен собственик на построеното от него и по този начин придобива (ако друго не е предвидено в акта за учредяване на съответното право) безсрочно право на собственост в обект, изключителна държавна собственост, с възможността да ползва и незастроената част от терена, доколкото това е необходимо за ползване на построеното. Сезиращият орган е развил съображения, че в резултат, макар и държавата формално да не е отчуждила съответния обект, изключителна държавна собственост, с учредяването на ограничено вещно право тя практически се е лишила от възможността да упражнява правата си на изключителен собственик, като го стопанисва и управлява в интерес на гражданите и обществото, съобразно изискването на чл. 18, ал. 6 от Конституцията. Позовавайки се и на разрешенията в практиката на Конституционния съд, президентът заключава, че създадената с новата разпоредба на чл. 112к, ал. 1 ЗМПВВППРБ правна възможност за предоставяне на ограничени вещни права върху обекти- изключителна държавна собственост, при предвидените условия и ред (без търг или конкурс), се оказва несъобразена с предписанията на основния закон, с установените от него конституционни ценности и принципи.

Производството е във фазата по допустимостта на искането.

Вносител на искането е държавен орган, който по силата на чл. 150, ал. 1 от Конституцията е компетентен да сезира Конституционния съд за установяване на противоконституционност на закон.

Искането отговаря на изискванията на чл. 17, ал. 1 от Закона за конституционен съд (ЗКС) и чл. 18 от Правилника за организацията и дейността на Конституционния съд (ПОДКС), по отношение на неговата форма, реквизити, съдържание и предмет.

Конституционният съд до настоящия момент не се е произнасял по поставения с искането конкретен въпрос, решаването по същество на който е в неговите правомощия, съгласно чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията.

При тези данни Конституционният съд намира искането за допустимо, поради което следва да се допусне разглеждането му по същество.

С оглед предмета на настоящото конституционно дело, на основание чл. 21, ал. 1, изр. 1 ПОДКС, като страни в производството следва да бъдат конституирани: Народното събрание, Министерският съвет, министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на икономиката, енергетиката и туризма, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, министърът на околната среда и водите, Върховният административен съд, главният прокурор, Изпълнителна агенция „Морска администрация", Агенцията по геодезия, картография и кадастър, Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура", Националното сдружение на общините в Република България, Асоциацията на българските черноморски общини, Българската морска камара, Българската асоциация на корабните брокери и агенти, Асоциацията на българските пристанища, пристанищни оператори и концесионери и Институтът за модерна политика.

По изложените съображения и на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията и чл. 19, ал. 1 ЗКС, Конституционният съд на Република България

                                         ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА за разглеждане по същество искането на президента на Република България за установяване на противоконституционност на чл. 112к, ал. 1 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (обн. ДВ бр. 12 от 2000г., посл. изм. ДВ, бр. 28 от 2013г.), в частта „без търг или конкурс в полза на лице по чл. 112г, ал. 1, съответно по чл. 112д, ал. 4, както и“ , създаден с § 39 от Закона за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (обн. ДВ, бр. 28 от 2013 г.).

КОНСТИТУИРА като заинтересувани страни по делото: Народното събрание, Министерския съвет, министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на икономиката, енергетиката и туризма, министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, министъра на околната среда и водите, Върховния административен съд, главния прокурор, Изпълнителна агенция „Морска администрация“, Агенцията по геодезия, картография и кадастър, Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“, Националното сдружение на общините в Република България, Асоциацията на българските черноморски общини, Българската морска камара, Българската асоциация на корабните брокери и агенти, Асоциацията на българските пристанища, пристанищни оператори и концесионери и Института за модерна политика.

Преписи от искането и определението да се изпратят на заинтересуваните страни, които да бъдат уведомени, че им се предоставя възможност в 20-дневен срок да представят доказателства и писмени становища.

Препис от определението да се изпрати и на вносителя, с възможност в същия срок да представи доказателства и изложи допълнителни съображения в подкрепа на искането си.

Председател: Димитър Токушев