ОПРЕДЕЛЕНИЕ
София, 26 септември 2013 г.
по конституционно дело № 17 от 2013 г., съдия докладчик Красен Стойчев
Конституционният съд в състав: Председател: Димитър Токушев и членове: Благовест Пунев, Пламен Киров, Красен Стойчев Цанка Цанкова , Кети Маркова, Георги Ангелов, Борис Велчев, Анастас Анастасов, Гроздан Илиев при участието на секретар-протоколиста Росица Симова разгледа в закрито заседание на 26 септември 2013 г. конституционно дело № 17/2013 г., докладвано от съдията Красен Стойчев . Делото е образувано на 26 юни 2013 г. по искане на деветдесет и трима народни представители от 42-то Народно събрание, които се обръщат към Конституционния съд да даде тълкуване на чл.72 от Конституцията на Република България със следните питания: 1. изчерпателно ли са изброени основанията в чл.72, ал.1, т.1-4 от Конституцията и могат ли те да бъдат тълкувани разширително; 2. винаги ли в хипотезите на чл.72, ал.1, т.1-3 от Конституцията трябва да се постанови решение на Народното събрание, респ. на Конституционния съд, както повелява чл.72, ал.2 от Конституцията; 3. решенията на Народното събрание, респ. на Конституционния съд може ли да имат „обратно действие” или техните правни последици са само за „в бъдеще”; 4. докато няма решение на Народното събрание, респ. на Конституционния съд, народният представител запазва ли статуса си? Искането е по чл.149, ал.1, т.1 от Конституцията. То се отнася до тълкуване на разпоредба на Конституцията, която урежда основанията и начина, по който се прекратяват предсрочно правомощията на народен представител. Според групата народни представители конкретен повод, свързан с назначаването на народен представител на друга длъжност, е предизвикал дискусия и излагане на противоположни мнения в Народното събрание и извън него относно въпроса за предсрочното прекратяване на правомощията на народния представител и неговата конституционна уредба. По тяхно мнение съществува правен интерес от тълкуване на чл.72 от Конституцията и те се обръщат към Конституционния съд да изясни точния смисъл на тази разпоредба. Производството е във фазата по решаване на въпросите относно допустимостта на искането.Съдът е сезиран от оправомощен субект по чл.150, ал.1 от Конституцията, които се отнасят до Конституционния съд да упражни правомощието си да даде задължително тълкуване на изричен конституционен текст – чл.72 от Конституцията. Предметът на искането са питания, които се отнасят към изясняване точното съдържание на конституционна разпоредба, в която непосредствено се уреждат въпроси на статуса на народните представители. Според Конституционния съд налице е правен интерес от тълкуване предвид обстоятелството, че съществува неяснота, за която свидетелстват изказаните в рамките на парламентарния дебат противоположни разбирания по въпроса от кой момент и как се прекратяват правомощията на назначен от Народното събрание народен представител на друга държавна длъжност и отмяната впоследствие на неговото решение. Целта на поставените в искането въпроси имат своите непосредствени конституционни измерения като се установи единно разбиране относно въпрос за предсрочното прекратяване на правомощията на народните представители. Конституционният съд констатира, че искането съдържа необходимите реквизити, които поставят във връзка с неговото сезиране Конституцията, Законът за Конституционен съд и Правилникът за организацията на дейността на Конституционния съд. Ето защо, той приема, че искането е допустимо и може да бъде разгледано по същество.С оглед на предмета на направеното искане Конституционният съд счита, че като заинтересовани страни по делото трябва да бъдат конституирани Народното събрание, президентът на Република България, Министерският съвет, Централната избирателна комисия, Асоциация „Прозрачност без граници”, Институтът за модерна политика.По изложените съображения и на основание чл.149, ал.1, т.2 от Конституцията и чл.19, ал.1 от Закона за Конституционен съд, Конституционният съдОПРЕДЕЛИ:
Допуска за разглеждане по същество искането на деветдесет и трима народни представители от 42-то Народно събрание за тълкуване на чл.72 от Конституцията със следните въпроси:1. изчерпателно ли са изброени основанията в чл.72, ал.1, т.1-4 от Конституцията и могат ли те да бъдат тълкувани разширително; 2. винаги ли в хипотезите на чл.72, ал.1, т.1-3 от Конституцията трябва да се постанови решение на Народното събрание, респ. на Конституционния съд, както повелява чл.72, ал.2 от Конституцията; 3. решенията на Народното събрание, респ. на Конституционния съд може ли да имат „обратно действие” или техните правни последици са само за „в бъдеще”; 4. докато няма решение на Народното събрание, респ. на Конституционния съд, народният представител запазва ли статуса си? Конституира като заинтересовани страни по делото Народното събрание, президента на Република България, Министерския съвет, Централната избирателна комисия, Асоциация „Прозрачност без граници”, Институтът за модерна политикаПрепис от искането и определението да се изпратят на заинтересованите страни, като им се предостави възможност в 14-дневен срок от датата на получаването да представят писмени становища по делото.Препис от определението да се изпрати и на народните представители, които в 14-дневен срок може да представят допълнителни съображения по искането си.Съдията Благовест Пунев е подписал определението с особено мнение по допустимостта на искането.Председател: Димитър Токушев
