Определение

при участието на секретар - протоколиста Росица Топалова разгледа в закрито заседание на 10 юли 2008 г.конституционно дело № 5 / 2008 г., докладвано от съдията Красен Стойчев.Делото е образувано на 20.06.2008 г.по искане на петчленен състав на Върховния административен съд / ВАС /, първа колегия за установяване противоконституционността на §§ 128, 130, 131, 132 и 133 от Закона за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки /ЗИДЗОП/, /ДВ, бр.37 от 05.05.2006 г, в сила от 01.07.2006 г./, § 128 ЗИДЗОП изменя чл. 120 ЗОП, § 130 ЗИДЗОП изменя чл. 121 ЗОП, § 131 ЗИДЗОП създава нов чл. 121а ЗОП, § 132 ЗИДЗОП изменя чл.122 ЗОП и § 133 ЗИДЗОП създава нови чл.чл. 122а-122л ЗОП.В хода на производството по адм.дело № 7527 / 2008 г.по описа на ВАС, образувано по повод жалба срещу решение № 2974 / 2008 г.по адм. дело № 10663 / 2007 г.на ВАС, четвърто отделение, съставът, който разглежда делото констатира, че съществува несъответствие между §§ 128, 130, 131, 132 и 133 ЗИДЗОП, с които законодателят е възложил на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), правомощие да правораздава по споровете относно процедурите по възлагане на обществени поръчки и разпоредбата на чл. 119 от Конституцията, която предвижда, че правораздаването в Република България се осъществява от Върховния касационен съд, Върховния административен съд, апелативни, окръжни, военни и районни съдилища, както и от създадени със закон специализирани съдилища. По този повод на основание чл. 150, ал. 2 от Конституцията петчленният състав на ВАС, първа колегия е спрял с определение производството по адм. дело № 7527/2008 г. по описа на ВАС и е внесъл искане в Конституционния съд да се произнесе по въпроса.Искането на петчленния състав на ВАС съдържа обстойни мотиви. Според него КЗК не е съд, тъй като има съществени разлики между организацията и работата на съдилищата и организацията и работата на този държавен орган. В същото време, както се посочва в искането, правомощията на КЗК при произнасяне по спорове относно процедурите по възлагане на обществени поръчки не могат да бъдат определени като произнасяне по оспорване по индивидуален административен акт пред по - горестоящ административен орган, при положение, че КЗК не е в йерархическа връзка с възложителя на обществена поръчка и тя може да се произнася след сезиране единствено по законосъобразността на оспорваното действие, бездействие или решение. Колкото до процедурата, по която се решават тези спорове, тя е сходна на съдебната процедура пред първоинстанционния съд по административни дела, а решението, с което се произнася КЗК няма характеристиките на индивидуален административен акт. Най - сетне в искането се твърди, че КЗК макар и да не е съд по същество разрешава правни спорове между лицата, които участват в процедурите по възлагане на обществени поръчки и по този начин правораздава.Подобно правомощие обаче, според петчленния състав на ВАС, влиза в противоречие с чл. 119 на Конституцията, доколкото той лимитативно изброява органите, които могат да осъществяват правораздавателна дейност.Производството по делото е във фазата по решаване на въпросите относно допустимостта на искането.Искането е направено от компетентен орган.Член 150, ал. 2 от Конституцията предоставя право на ВАС, когато при разглеждане на конкретно дело установи несъответствие между закон и Конституцията, да сезира Конституционния съд. Съгласно действащия Административно - процесуален кодекс, когато е сезиран ВАС единствено неговите съставите като част от структурата му имат право да разглеждат конкретни правни спорове и поради това тъкмо те трябва да могат да искат установяването на противоконституционност на разпоредби на закон / Определение № 1 / 97 по к.д. 5 / 97 г.; Решение № 1 / 99 по к.д. № 34 / 98; Решение № 5 / 06 по к.д. № 1 / 06 /.Съдът е компетентен да се произнесе по отправеното искане, доколкото негов предмет, съгласно чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията, е установяването на противоконституционност на закон.В случая се иска установяването противоконституционността на няколко параграфи на ЗИДЗОП, с които се изменят или създават нови текстове в ЗОП. Всеки един закон за изменение и допълнение, без значение дали е оформен отделно или в рамките на заключителните разпоредби на нов закон, с които се правят изменения и допълнения на друг закон, обслужва действащия закон и в този смисъл има вторичен характер.По това той се различава от закон, който за първи път дава правна уредба на определени обществени отношения, както и закон, който отменя друг закон и дава нова правна уредба на същите обществени отношения, които са били предмет на регулиране от отменения закон.Законът за изменение и допълнение на действащ закон не може да се идентифицира като съществуващ в правния мир отделен закон и поради съображението, че той за разлика от другите закони отменя и създава правила за поведение.Член 84, т. 1 от Конституцията разглежда изменението и допълнението на законите като самостоятелни и равностойни на приемането и отмяната им ефекти. Ето защо закон за изменение и допълнение на друг закон, след влизането му в сила престава да бъде самостоятелен закон, тъй като от този момент, той става част от корпуса на закона, който се изменя и допълва.След влизането в сила на закона за изменение и допълнение на действащ закон предмет на искане за установяване на противоконституционност ще бъдат съответните изменени или допълнени текстове на действащия закон съгласно своята номерация.Закон за изменение и допълнение на действащ закон може да бъде предмет на самостоятелно разглеждане относно неговата конституционност единствено от момента на обнародването до влизането му в сила, защото до този момент законът за изменение и допълнение все още не се е инкорпорирал в закона, който се изменя и допълва. Предмет на отделно искане за установяване на противоконституционност могат да бъдат и преходните и заключителните разпоредби на закон за изменение и допълнение на действащ закон, доколкото те запазват своето самостоятелно значение в рамките на корпуса на изменяния или допълвания закон.Конституционният съд вече е имал възможност да се произнесе доколко някои от предоставените със Закона за защита на конкуренцията правомощия на КЗК са в съответствие с Конституцията / Решение № 22 / 98 по к.д. № 18 / 98 /, но искане по същия въпрос, който поставя петчленният състав на ВАС и по което Конституционният съд да се е произнесъл с решение и с определение / чл. 21, ал. 5 ЗКС /, не е било правено.Конституционният съд констатира, че искането съдържа необходимите реквизити, които поставят във връзка с неговото сезиране Конституцията, Законът за Конституционния съд и Правилникът за организацията и дейността на Конституционния съд.Ето защо Конституционният съд приема, че искането е допустимо и може да го разглежда по същество.С оглед на предмета на направеното искане съдът счита, че като заинтересовани страни по делото трябва да бъдат конституирани Народното събрание, Министерският съвет, министърът на икономиката и енергетиката, министърът на правосъдието, Комисията за защита на конкуренцията, Агенцията по обществени поръчки, Върховният административен съд, Висшият адвокатски съвет, Сметната палата, Агенцията за държавна финансова инспекция, Българската търговско - промишлена палата и Българската стопанска камара.

По изложените съображения и на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията и чл. 19, ал. 1 от Закона за Конституционния съд, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

1.Допуска за разглеждане по същество искането на петчленен състав на ВАС за установяване противоконституционността на чл. 120, чл. 121, чл. 121а, чл. 122 и 122а - 122л ЗОП, които се изменят или допълват съответно с §§ 128, 130, 131, 132 и 133 от Закона за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки /ДВ, бр. 37 от 05.05.2006 г, в сила от 01.07.2006 г./.

2.Конституира като заинтересовани страни по делото: Народното събрание, Министерския съвет, министъра на икономиката и енергетиката, министъра на правосъдието, Комисията за защита на конкуренцията, Агенцията по обществени поръчки, Върховния административен съд, Висшия адвокатски съвет, Сметната палата, Агенцията за държавна финансова инспекция, Българската търговско-промишлена палата и Българската стопанска камара.Препис от определението да се изпрати на вносителя на искането и на заинтересованите страни, като им се предостави възможност в 20 - дневен срок от датата на получаването да представят писмени становища по делото.Съдиите Васил Гоцев и Владислав Славов са представили становище по мотивите на определението.

Председател: Румен Янков