ОСОБЕНО МНЕНИЕ
на съдия Георги Ангелов
по конституционно дело № 6 от 2021 г.
„Умът е като парашута – работи само когато е отворен“ – бил казал Айнщайн. Казаното се отнася и за обществата.
Българският Конституционен съд понякога, а напоследък все по-често, скача със затворен парашут – под акламациите на „българската народностна, духовна и културна традиция“ и „националната идентичност“. Сблъсъкът с действителността е неизбежен. Жертвите на домашно насилие и „прочистването“ на парк от изглеждащи като „педерасти“ са само медийно видимата му част. Не изглежда съдът да вижда, още по-малко да разбира, своята роля в този процес.
1. Контент-анализ.
Думата „пол“ е спомената в Конституцията само веднъж – в нейния чл. 6, ал. 2 като защитен признак за дискриминация. Думата „традиция“ присъства (като съгласувано производно) също веднъж – при определянето в чл. 13, ал. 4 на източноправославното вероизповедание като традиционна религия в Република България. „Идентичност“ не присъства в Конституцията. Думите „свобода, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост“ са означени в преамбюла й като ценностите, на които тя се основава, а „правата на личността, нейното достойнство и сигурност“ – като върховен неин принцип. Повечето от тези думи са повторени нееднократно в по-сетнешни конституционни текстове.
2. Формално-логически анализ.
Всяко понятие е абстракция (отделяне чрез мисълта на свойството от предмета). В собствения си тесен смисъл понятието „биологичен пол“ означава пол извън психиката (т. е. без условнорефлекторна дейност) и/или извън общността (групата, обществото, социума). В реалния свят първото не съществува, а второто съществува само при организми, които не живеят в общност. Доколкото всеки пол изисква поне психика, „биологичен пол“ е понятие с празно съдържание.
Човекът живее в общност, която по неизбежност го отразява (във философския смисъл), включително и като пол. Понятието „пол“ при човека следователно е комплексно и не може да бъде друго. То носи едновременно и свързано биологичния, психическия и социалния си компонент.
3. Юридически анализ.
Ограничаването на обема на понятието „пол“ като защитен признак по чл. 6, ал. 2 от Конституцията до „биологичния пол“ пропуска тези разсъждения. Неговата цел всъщност е да увеличи незащитената от дискриминация зона и то я постига. Незащитени остават половото себевъзприятие (психичното) и произтичащото от него възприятие от обществото (социалното, не съвсем точно придобило гражданственост като ЛГБТИ+) с всички възможни юридически последици от това. По съдбата на тези последици решението скромно не се произнася, оставяйки разрешаването им на обикновения законодател. За последния обаче, както и при всяко следващо конституционно оспорване по материята, настоящото тълкувателно решение ще е задължително.
Дали позицията на държавата „не ти забранявам да се чувстваш както искаш, но не съм длъжна да го вземам предвид“ противоречи на Конституцията, не е трудно да се прецени.
Решението е само проявление на проблем, който е далеч по-дълбок. Той е социокултурното състояние на българското общество, което на практика продължава да функционира по вертикалния (деонтичния, на йерархиите и свещеното), а не по хоризонталния (епистемичния, на разума и съмнението) модел.
Конституционосъобразното тълкуване, според мен, би трябвало да е:
„Понятието „пол“ според Конституцията следва да се разбира в неговия биологичен, психичен и социален смисъл.“
––––––––––––––––––––––––
Бел.
От 1.04.2001 г., когато Кралство Нидерландия признава възможността за сключване на еднополови бракове, до 26.09.2021 г., когато Швейцарската Конфедерация го допуска на референдум с 64,1 % от гласоподавателите „за“, еднополовите бракове са разрешени в 30 държави от всички континенти и с различни религии.
Еднополовите граждански съюзи са разрешени в 15 държави.
Българското общество обикновено се учи по трудния начин. Ако се учи.
Конституционен съдия: Георги Ангелов