О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
София, 14.04.2022г.
Конституционният съд в състав: председател - Павлина Панова, членове: Мариана Карагьозова–Финкова, Константин Пенчев, Филип Димитров, Таня Райковска, Надежда Джелепова, Атанас Семов, Красимир Влахов, Янаки Стоилов, Соня Янкулова, при участието на секретар-протоколиста Десислава Пенкова разгледа в закрито заседание на 14.04.2022 г. конституционно дело № 5/2022 г., докладвано от съдия Мариана Карагьозова-Финкова.
Производството е по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България (Конституцията) във фазата по допустимост на искането по реда на чл. 19, ал. 1 от Закона за Конституционен съд (ЗКС).
Делото е образувано на 15.03.2022 г. по искане на главния прокурор на Република България за установяване на противоконституционност на чл. 2, ал. 2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. (ЗДБ на РБ за 2022г.) (обн. ДВ, бр. 18 от 04.03.2022 г., в сила от 01.01.2022 г.).
Оспорената разпоредба на чл. 2, ал. 2 ЗДБ на РБ за 2022 г. определя бюджетните разходи на органите на съдебната власт за 2022 г. Съгласно чл. 2, ал. 2, ред 4 разходите за Прокуратурата на Република България са в размер на 332 794,0 хил. лв., което е намаление от 20 000 хил. лв. спрямо предвиденото във внесения от Министерски съвет в Народното събрание законопроект за държавния бюджет на Република България за 2022 г. на 01.02.2022 г. (вх. № 47-202-01-7), част от който е приложеният проект на Висшия съдебен съвет за бюджета на съдебната власт (в него предвидените разходи за Прокуратурата на Република България са в размер на 354 617,5 хил. лв.).
В искането са изложени съображения и приведени доводи в подкрепа на твърдяната противоконституционност на чл.2, ал.2 ЗДБ на РБ за 2022г. Аргументацията на вносителя има като отправна позиция разбирането на Конституционния съд, според цитираната в искането негова практика, за смисъла на конституционната повеля за самостоятелност на бюджета на съдебната власт (чл.117, ал.3 от Основния закон). Като посочва, че държавният бюджет трябва да осигурява средства за функциониране на установените с Конституцията държавни институции, вносителят подчертава, че тази „конституционна повеля няма да бъде изпълнена както в случаите, когато не са осигурени никакви средства за функциониране на установените в Конституцията органи на съдебната власт, така и когато поради недостатъчност на предвидените средства тези органи може и да не функционират пълноценно през част от бюджетната година". Поддържа, че „настоящата ситуация е точно такава“ - лишаването на прокуратурата като орган на съдебната власт от посочения размер на бюджетни разходи (намаление от 20 000 хил. лв.), което вносителят намира за значително, сериозно ще затрудни нейната дейност ,,а някои от конституционно възложените ѝ правомощия няма да се изпълнят в пълен обем, поради липса на достатъчно финансиране“. Акцентира, че цялата съдебна власт „по този начин е поставена в условията на бюджетен недостиг.“ В искането се посочва, че „Бюджет, който не осигурява нужните средства за функциониране на съдебната власт, нарушава разделението на властите, защото една власт на практика ограничава дейността на друга, като не осигурява в достатъчен размер нужните средства за нормално осъществяване на конституционните ѝ правомощия“. Вносителят обобщава, че намаленият размер на бюджетната субсидия създава опасност от блокиране на дейността на органи на съдебната власт, което „представлява нарушение на разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Конституцията, води до състояние на неравнопоставеност на разделените власти и така до противоречие с установения от чл. 8 от Основния закон принцип и с установената от Конституцията независимост на съдебната власт и свързаната с нея самостоятелност на бюджета ѝ - чл. 117, ал. 2 и 3“.
Конституционният съд, за да се произнесе по допустимостта на искането, съобрази следното:
Искането е направено от оправомощен да сезира Конституционния съд субект по смисъла на чл. 150, ал. 1 от Конституцията.
Има за предмет установяване на противоконституционност на разпоредба от действащ закон, което е правомощие на Конституционния съд по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Основния закон.
Конституционният съд не се е произнасял с решение или определение за недопустимост по предходно искане със същия предмет, поради което не е налице отрицателната процесуална предпоставка по чл. 21, ал. 6 ЗКС, която да изключва неговата допустимост.
Искането е съобразено с изискуемите по смисъла на чл. 17, ал. 1 и 2 от ЗКС и чл. 18, ал. 1 и 2 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд (ПОДКС) форма и реквизити.
Предвид изложеното, Конституционният съд намира, че искането следва да бъде допуснато за разглеждане по същество.
С оглед предмета на направеното искане Конституционният съд приема, че като заинтересувани институции по делото на основание чл. 20а, ал. 1 ПОДКС следва да конституира: Народното събрание, президента на Република България, Министерския съвет, министъра на правосъдието, министъра на финансите, Висшия съдебен съвет, Върховния касационен съд, Върховния административен съд и Сметната палата.
На основание чл. 20а, ал. 2 ПОДКС, следва да бъде отправена покана до Съюза на съдиите в България, Българската съдийска асоциация, Асоциацията на българските административни съдии, Асоциацията на прокурорите в България, Камарата на следователите в България и Съюза на юристите в България да представят становища по направеното искане.
На основание чл. 20а, ал. 3 ПОДКС, следва да бъдат поканени да дадат писмено правно мнение следните изтъкнати специалисти от науката и практиката: проф. д. ю. н. Цветан Сивков, проф. д-р Дарина Зиновиева, проф. д-р Димитър Костов, проф. д-р Емилия Панайотова, проф. д-р Иван Стоянов, проф. д-р Пенчо Пенев, проф. д-р Пламен Киров, проф. д-р Сашо Пенов, проф. д-р Снежана Начева, проф. д-р Христина Балабанова, доц. д- р Зорница Йорданова, доц. д-р Мартин Белов, доц. д-р Наталия Киселова и доц. д-р Юрий Кучев.
По изложените съображения и на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията и чл. 19, ал. 1 от Закона за Конституционен съд, Конституционният съд
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска за разглеждане по същество искането на главния прокурор на Република България за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. (обн. ДВ, бр. 18 от 04.03.2022 г., в сила от 01.01.2022 г.).
Конституира като заинтересувани институции по делото: Народното събрание, президента на Република България, Министерския съвет, министъра на правосъдието, министъра на финансите, Висшия съдебен съвет, Върховния касационен съд, Върховния административен съд и Сметната палата, на които да се изпратят преписи от искането и от определението, като им се дава 30-дневен срок да представят писмени становища по предмета на делото.
Отправя покана да предложат становище по делото до: Съюза на съдиите в България, Българската съдийска асоциация, Асоциацията на българските административни съдии, Асоциацията на прокурорите в България, Камарата на следователите в България и Съюза на юристите в България, на които да се изпратят преписи от искането и от определението, като им се дава възможност в 30-дневен срок да представят писмено становище по предмета на делото.
Отправя покана до: проф. д.ю.н. Цветан Сивков, проф. д-р Дарина Зиновиева, проф. д-р Димитър Костов, проф. д-р Емилия Панайотова, проф. д-р Иван Стоянов, проф. д-р Пенчо Пенев, проф. д-р Пламен Киров, проф. д-р Сашо Пенов, проф. д-р Снежана Начева, проф. д-р Христина Балабанова, доц. д-р Зорница Йорданова, доц. д-р Мартин Белов, доц. д-р Наталия Киселова и доц. д-р Юрий Кучев, на които да се изпратят преписи от искането и от определението, като им се дава възможност в 30-дневен срок да дадат писмено правно мнение по предмета на делото.
Препис от определението да се изпрати на вносителя на искането, който в 30-дневен срок може да представи допълнителни съображения.
Председател: Павлина Панова