Р Е Ш Е Н И Е № 6
София, 12 юли 2022 г.
(Обн. ДВ, бр. 57 от 22.07.2022 г.)
Конституционният съд в състав: председател – Павлина Панова, членове: Мариана Карагьозова-Финкова, Константин Пенчев, Филип Димитров, Таня Райковска, Надежда Джелепова, Атанас Семов, Красимир Влахов, Янаки Стоилов, Соня Янкулова, при участието на секретар-протоколиста Милена Петрова разгледа в закрито заседание на 12 юли 2022 г. конституционно дело № 6/2022 г., докладвано от съдия Константин Пенчев.
Производството е по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България във фазата за решаване на делото по същество.
Делото е образувано на 23 март 2022 г. по искане на главния прокурор на Република България за установяване на противоконституционност на чл. 25, чл. 86, ал. 1 в частта „включително и за изпълнението на препоръките на Народното събрание при обсъждането на предходния доклад“ и на чл. 86, ал. 5, изречение второ от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС, обн. ДВ, бр. 109 от 21.12.2021 г.).
Според вносителя оспорените разпоредби противоречат на чл. 8, чл. 84, т. 16 и чл. 117, ал. 2 от Конституцията. В искането се поддържа, че чл. 25 ПОДНС „недопустимо разширява“ конституционно предвидения контрол на законодателната над съдебната власт, с което се нарушава принципът на разделение на властите и се накърнява независимостта на съдебната власт. Посочва се също, че разпоредбата създава задължение за участие на главния прокурор в обсъждания на Комисията по конституционни и правни въпроси на Народното събрание относно прилагането на закона и дейността на прокуратурата и разследващите органи при липса на детайлно уредена процедура, без това да е обвързано с конкретна необходимост от дискусия и по теми, част от които излизат извън компетентността на главния прокурор и на самата Комисия.
В искането се изтъква също, че изискването за провеждане на обсъждане „най-малко веднъж на три месеца“ е прекомерно, излиза извън системата на контрол и възпиране на отделните власти, представлява вмешателство в независимостта на съдебната власт и нарушава принципа на разделение на властите.
По отношение на чл. 86, ал. 1 ПОДНС в частта „включително и за изпълнението на препоръките на Народното събрание при обсъждането на предходния доклад“ и чл. 86, ал. 5, изречение второ ПОДНС в искането се поддържа, че разпоредбите недопустимо разширяват и допълват чл. 84, т. 16 от Конституцията. Посочва се, че с даването на препоръки на прокуратурата от Народното събрание и с изискването за отчет относно тяхното изпълнение се нарушава балансът между властите и се изземват конституционни функции на съдебната власт.
С определение от 14 април 2022 г. Конституционният съд е допуснал искането за разглеждане по същество.
По делото са постъпили писмени становища и правни мнения от следните конституирани заинтересовани институции и поканени организации, както и специалисти от науката и практиката: министъра на правосъдието, Висшия съдебен съвет, Върховния касационен съд, Върховния административен съд, Камарата на следователите в България, Съюза на юристите в България и доц. д-р Деяна Марчева.
В своето становище министърът на правосъдието подчертава, че с оглед на определената от законодателя роля на прокуратурата в реализирането на държавната наказателна политика и противодействието на престъпността, разпоредбата на чл. 25 ПОДНС се явява легитимна форма за постигане на повече прозрачност, информираност и публичност относно дейността ѝ, без изземване или разместване на конституционни функции между отделните власти. Според министъра обсъждането по реда на оспорената разпоредба предполага единствено анализ на постигнатите резултати и констатираните проблеми и не може да се тълкува като предпоставка за накърняване на независимостта на съдебната власт. По отношение на чл. 86, ал. 1 ПОДНС в частта „включително и за изпълнението на препоръките на Народното събрание при обсъждането на предходния доклад“ и чл. 86, ал. 5, изречение второ ПОДНС министърът на правосъдието сочи, че отправянето на препоръки от народните представители към органа, чиято дейност се обсъжда, в никакъв случай не е от естество да накърни конституционния статус на прокуратурата или пряко да засегне дейността ѝ, не може да повлияе негативно върху вътрешното убеждение на магистратите или да постави под съмнение тяхната безпристрастност, а напротив – може да се квалифицира като предпоставка за ефективно взаимодействие между органите на съдебната и законодателната власт.
Висшият съдебен съвет застава на позицията, че с оспорените разпоредби от ПОДНС по недопустим начин се разширява конституционно предвиденият контрол на законодателната над съдебната власт, като по този начин се нарушава балансът между властите.
В становището на Върховния касационен съд се поддържа, че чл. 25 от Правилника създава механизъм за преодоляване на проблемите, породени от липсата на отчетност на прокуратурата на Република България и оглавяващия я главен прокурор, както и за търсене на отговорност от него. Според Върховния касационен съд предвиденият в оспорваната разпоредба механизъм е съобразен с конституционно отредената роля на всяка институция от съдебната власт за реализиране на държавната политика в правосъдието, като осигурява функционирането на независимите власти в условията на взаимодействие, баланс и контрол за постигане на целите в съответната сфера на държавното управление. По отношение на другите атакувани от главния прокурор разпоредби от ПОДНС се посочва, че чрез изслушване на „обобщен и аналитичен“ доклад на главния прокурор и формулиране на препоръки за подобряване ефективността на ръководения от него орган на съдебната власт не може да бъдат иззети функциите и правомощията му, не може да се засегне конституционният статус на институцията, нито може да се повлияе върху вътрешното убеждение на отделните прокурори или да се постави под съмнение безпристрастността им.
В своето становище Върховният административен съд застъпва разбирането, според което разпоредбата на чл. 84, т. 16 от Конституцията в най-голяма степен зачита и спазва принципа на разделение на властите и принципа на независимост на съдебната власт, при прилагане на принципа на пропорционалност, поради което нормата на чл. 25 ПОДНС, която се отличава по своите основни характеристики от конституционната разпоредба, не е в съответствие с посочените конституционни принципи. По отношение на останалите оспорени от главния прокурор разпоредби от ПОДНС се поддържа, че с даването на препоръки на органи на съдебната власт и изискване за отчет на изпълнението им от Народното събрание недопустимо се разширяват определените от чл. 84, т. 16 от Конституцията рамки на контрол на законодателната власт над съдебната власт. Според Върховния административен съд нормата на чл. 86, ал. 5 ПОДНС приравнява отчетността на органите на съдебната власт с тази на органи, изцяло или частично избираеми от парламента, което представлява нарушение на принципа на правовата държава.
Камарата на следователите в България подкрепя тезата на вносителя на искането, според която оспорената уредба засяга по недопустим начин баланса между властите и представлява противоконституционна намеса на законодателната власт в правомощията на съдебната власт.
Според Съюза на юристите в България практиката на Конституционния съд и правната теория, относими към принципа на независимост на магистратите, са в подкрепа на извод за неоснователност на искането на главния прокурор.
В писменото си правно мнение доц. д-р Деяна Марчева застъпва виждането, че включването на главния прокурор в парламентарните дебати за работата на прокуратурата и при формирането на законодателните политики в тази насока е проявление на сътрудничеството между разделените власти за постигане на конституционните ценности. Според нея чл. 25 ПОДНС не нарушава независимостта на главния прокурор като административен ръководител, а допълва възможностите за по-доброто управление на прокуратурата и по-ефективното упражняване на правомощията му. По отношение на предвидената в чл. 86, ал. 5, изречение второ ПОДНС възможност Народното събрание да отправя препоръки към висшите органи на съдебната власт доц. Марчева обосновава разбирането, че тя е в съответствие с целта и смисловото съдържание на чл. 84, т. 16 от Конституцията, като допълнителен механизъм на взаимно сътрудничество в рамките на разделението на властите. Поддържа също и че задължението на главния прокурор при следващия си годишен доклад да отчете изпълнението на препоръките на Народното събрание (оспорената част от чл. 86, ал. 1 ПОДНС) не засяга неговата независимост, а е част от диалога и сътрудничеството между държавните органи от различните власти с оглед реализацията на ценностите на Конституцията.
Конституционният съд, като обсъди доводите в искането, постъпилите по делото писмени становища и правни мнения, за да се произнесе, взе предвид следното:
1. По искането за установяване на противоконституционност на чл. 25 ПОДНС.
Съществена характеристика на съдебната власт е нейната независимост, изрично прогласена на конституционно ниво. И това е така, защото независимостта на съдебната власт има ключово значение за осъществяване на правораздавателната дейност като основна нейна конституционна функция за гарантиране на върховенството на правото (Решение № 3 от 2015 г. по к. д. № 13/2014 г.).
Независимостта на съдебната власт обаче не изключва нейната отчетност (Решение № 6 от 2017 г. по к. д. № 15/2016 г.). Съгласно последователната практика на Конституционния съд, принципът на разделение на властите има смисъла на сътрудничество, установяване на баланс на взаимоотношения между висшите държавни органи, на взаимодействие помежду им и полагане на общи усилия в постигането на легитимните цели на държавното управление. Разделението на властите не трябва да води до изолация, а да установява функционално взаимодействие между органите на държавната власт (Решение № 1 от 1999 г. по к. д. 34/1998 г., Решение № 8 от 2005 г. по к. д. № 7/2005 г. и др.).
В демократичното управление самостоятелността и отделеността на съдебната власт не препятства органите, които я осъществяват, да взаимодействат с другите власти, така че власт да възпира власт, и не изключва тяхното отчитане за дейността им. Прокуратурата по дефиниция също търпи „проверки и баланси“, като и самата тя участва в „проверяването“ на другите власти.
Като се основава на това конституционно разбиране, нормата на чл. 25 ПОДНС предвижда механизъм за взаимодействие с парламента и отчетност пред него на органите на прокуратурата и разследващите органи. Разпоредбата има своята историческа нормативна обосновка, като идентичен на заложения в нея механизъм е въведен за първи път с ПОДНС (обн. ДВ, бр. 35 от 2.05.2017 г., отм. ДВ, бр. 65 от 6.08.2021 г.), приет от 44-тото Народно събрание. Корените на възприетото в оспорената уредба разрешение откриваме в позиция на главния прокурор на Република България до Временната комисия в 44-тото НС за изработване на проект за Правилник за организацията и дейността на Народното събрание (вх. № 727-00-1 от 24.04.2017 г.), където въвеждането на такъв механизъм за отчетност се обосновава със съображения, поместени в Окончателния доклад „Независим анализ на структурния и функционалния модел на прокуратурата и нейната независимост“. Докладът съдържа отделен раздел „Отчетност пред Народното събрание“. В него изготвилите анализа експерти препоръчват засилване на конструктивното взаимодействие между парламента и ръководството на прокуратурата.
Въз основа на препоръките, залегнали в доклада за независим анализ, главният прокурор предлага на Временната комисия в 44-тото НС за изработване на проект за Правилник за организацията и дейността на Народното събрание да обсъди възможността за периодично изслушване в постоянна парламентарна комисия на главния прокурор и други представители на ръководния екип на прокуратурата на Република България. Изрично се подчертава, че подобен механизъм за отчетност създава условия за засилен обществен контрол и информираност за дейността и проблемите на държавното обвинение, като по този начин се съобразяват и препоръки по Механизма за сътрудничество и проверка на Европейската комисия.
Независимостта и отчетността не са противоположни, нито взаимно изключващи се понятия. Гарантираната независимост на прокурорите им осигурява пространство, свободно от натиск, за да изпълняват своите функции по осъществяването на надзор за законност. А отчетността по дефиниция е дължима от всеки орган и структура, на които са възложени функции по упражняването на държавната власт, в т.ч. от прокуратурата. Следователно въпросът за участието на главния прокурор в обсъжданията по чл. 25 ПОДНС опира до взаимодействие с Народното събрание и до отчетност пред обществото, а не възпроизвежда класически форми на парламентарен контрол, типични за отношенията между законодателна и изпълнителна власт, в каквато посока е тезата на вносителя на искането.
Взаимодействието на прокуратурата с другите държавни органи не е дефинирано експлицитно в Конституцията, но то е заложено в същността на демократичната държава. След като съдебната власт е едно от трите разклонения на държавната власт, следва, че прокуратурата като част от съдебната власт не е изолирана и самодостатъчна и е отчетна. Най-логично е това да става пред националната представителна институция – парламента. Механизмът по чл. 25 ПОДНС има конституционно оправдание в осигуряването на качество и ефективност за осъществяването на функциите на прокуратурата.
Прецизният прочит показва, че изискването в разпоредбата на чл. 25 ПОДНС най-малко веднъж на всеки три месеца да „се провежда обсъждане с участието на главния прокурор във връзка с прилагането на закона и дейността на прокуратурата и разследващите органи, включително законодателни промени, ресурсна осигуреност, затруднения, свързани с осъществяване функциите на тези органи, резултати в борбата с престъпността, в т. ч. корупция, взаимодействие с разследващите органи“ задължава Комисията по конституционни и правни въпроси, а не главния прокурор. Предвидената честота (най-малко веднъж на три месеца) на обсъждане на посочените въпроси очевидно цели да подчертае вниманието, което парламентът отделя на работата на прокуратурата и разследващите органи и борбата с престъпността, а не да създаде някаква своеобразна форма на контрол над прокуратурата. Оспорваната разпоредба също така задължава Комисията на своите заседания, на които ще разглежда въпроси, свързани с работата на прокуратурата, да кани главния прокурор да участва в обсъжданията при желание от негова страна, без да може да бъде задължаван да присъства.
Именно такъв прочит на оспорената разпоредба на чл. 25 ПОДНС се вписва в изложеното по-горе разбиране за отчетност на независимата съдебна власт и взаимодействието ѝ с другите власти в съвременното демократично управление под върховенството на правото и е в съответствие с чл. 8 от Конституцията.
Във връзка с твърденията на вносителя, че конкретни проявни форми на процедурата по чл. 25 ПОДНС, свързани преди всичко с темите, предмет на обсъждане, засягат независимостта на прокуратурата, Конституционният съд намира за необходимо да подчертае, че поначало решаването на въпроса за характера и обема на търсената отчетност попада в полето на преценка на парламента. Като общонационално представително учреждение парламентът е най-демократичният форум, където в условията на широк обществен диалог да бъде изработен ефективен механизъм за отчетност на прокуратурата.
Същевременно Конституционният съд отчита, че нормотворческата свобода на законодателя в тази сфера не е безгранична и не може да засяга същностната дейност на прокурорите. В Тълкувателно решение № 6 от 2017 г. по к. д. № 15/2016 г. Конституционният съд, тълкувайки разпоредбата на чл. 84, т. 16 от Конституцията, е приел, че Народното събрание не може да изисква от главния прокурор доклад относно дейността на прокуратурата по конкретно наказателно производство.
Разпоредбата на чл. 25 ПОДНС предвижда на заседанията на Комисията по конституционни и правни въпроси да се дискутират различни аспекти, свързани с работата на прокуратурата – необходимост от законодателни промени, ресурсна осигуреност, затруднения, свързани с осъществяване на функциите на прокуратурата и разследващите органи, резултати в борбата с престъпността, в т. ч. корупция, взаимодействие с разследващите органи, без обаче да се предоставят данни за конкретни наказателни производства. Предметният обхват на темите, които може да бъдат поставяни на обсъждане в рамките на тази процедура, дава основание да се приеме, че оспорената уредба е насочена към обмен на информация относно конкретни криминологични фактори и заплахи за правовия ред, както и относно потребността от законодателни решения, свързани с ресурсната обезпеченост на прокуратурата и разследващите органи.
Изложеното дотук позволява да се направи извод, че механизмът за информираност, взаимодействие и отчетност, предвиден в чл. 25 ПОДНС, не влиза в противоречие с функционалната независимост на прокурорите, поради което оспорената уредба е в допустимата от Основния закон свобода на преценка на Народното събрание.
В искането се поддържа също, че в предмета на обсъждане по реда на чл. 25 ПОДНС попадат и въпроси, които са отвъд обхвата на компетентност на Комисията по конституционни и правни въпроси. Във връзка с това Конституционният съд намира за нужно да припомни, че постоянните комисии, сред които е и Комисията по конституционни и правни въпроси, са органи на парламента, които подпомагат дейността му. В своята практика Конституционният съд е имал възможност да изясни, че дейностите, с които са ангажирани парламентарните комисии, не могат да излизат извън обхвата на предоставените от Конституцията правомощия на Народното събрание (Решение № 14/1997 г. по к. д. № 11/1997 г., Решение № 6 от 2012 г. по к. д. № 3/2012 г.).
Темите, предмет на обсъждане по реда на чл. 25 ПОДНС, се вместват в очертаната конституционна рамка на компетентност на парламента и на неговите органи и в частност на Комисията по конституционни и правни въпроси. Последователна е позицията на Конституционния съд, според която борбата с престъпността не може, а и не трябва да бъде монопол на едно или няколко ведомства, институции или дори само на една от властите (Решение № 8 от 2005 г. по к. д. № 7/2005 г.). Сферата на борбата с престъпността не е резервирана единствено за органите на прокуратурата, следствието и Министерството на вътрешните работи. В една парламентарна република в тази сфера има място и за общодържавния представителен орган – Народното събрание.
Като израз на това разбиране оспорената уредба създава необходимата нормативна среда за ефективно взаимодействие на органите на съдебната и законодателната власт въз основа на наблюдение и анализ на различни страни от дейността на прокуратурата, имащи отношение към борбата с престъпността, с цел усъвършенстване на законодателството при зачитане на принципа на разделение на властите. Получаваната в хода на обсъжданията по чл. 25 ПОДНС информация е предназначена да послужи като основа за упражняване на конституционните правомощия на Народното събрание по създаването на закони, отразяващи водещите решения в държавната политика за противодействие на престъпността. Всяко тълкуване извън тази рамка би било в противоречие с Конституцията и практиките на Конституционния съд.
Включването на главния прокурор в парламентарните дебати при формирането на законодателните политики, свързани с работата на прокуратурата, е възможност той да изложи своята позиция за това как оптимално би могъл да осъществява правомощията си, както и вижданията на прокуратурата относно борбата с престъпността, ресурсната обезпеченост и пр.
Обстоятелството, че оспорената уредба не предвижда идентична процедура с участието на председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, не създава твърдяната в искането неравнопоставеност между органите на съдебната власт. Основният закон определя за всеки от тях различна функция и всеки с различни средства осигурява реализацията на съдебната власт (Решение № 8 от 2005 г. по к. д. № 7/2005 г.). Предвиденият в оспорваната разпоредба механизъм е съобразен напълно с конституционно отредената роля на всеки орган от съдебната власт за реализиране на държавната политика в правосъдието, като осигурява функционирането на независимите власти в условията на взаимодействие, баланс и контрол за постигане на целите в съответната сфера на държавното управление. Конституционната роля на прокуратурата в противодействието на престъпността и реализирането на държавната наказателна политика, изразяваща се в упражняване на възложената ѝ компетентност по иницииране, разследване и контрол на наказателното производство в досъдебната фаза, а в съдебната фаза – внасяне на обвинителен акт, оправдава това различие в режима на отчетност на главния прокурор.
С оглед на изложеното Конституционният съд приема, че искането за установяване на противоконституционност на чл. 25 ПОДНС поради противоречие с разпоредбите на чл. 8 и чл. 117, ал. 2 от Конституцията следва да се отхвърли.
2. По искането за установяване на противоконституционност на чл. 86, ал. 1 в частта „включително и за изпълнението на препоръките на Народното събрание при обсъждането на предходния доклад“ и на чл. 86, ал. 5, изречение второ ПОДНС.
Останалите оспорени по настоящото дело разпоредби от ПОДНС представляват процедурна уредба на механизма за отчетност на органите на съдебната власт, предвиден в чл. 84, т. 16 от Основния закон.
Правомощието на Народното събрание, предвидено в разпоредбата на чл. 86, т. 16 от Основния закон, се основава на разбирането за необходимост от прозрачност и отчетност на съдебната власт, при спазване на конституционната повеля за самостоятелност и независимост на органите на съдебната власт спрямо другите държавни органи. Предвиденото от конституционния законодател обсъждане от Народното събрание на годишните доклади е конституционно допустима форма за постигане на публичност, прозрачност и информираност относно дейността на органите на съдебната власт.
Годишните доклади на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор, внесени от Висшия съдебен съвет съгласно чл. 84, т. 16, изречение първо от Конституцията, са самостоятелен елемент от гаранциите за публичност и отчетност на цялостната дейност на съдилищата, прокуратурата и разследващите органи. Тези годишни доклади са „за прилагането на закона и за дейността на съдилищата, прокуратурата и разследващите органи“ и съдържат обобщена аналитична информация за работата им за определен календарен период.
Годишният доклад на главния прокурор се изготвя на основата на предоставената обобщена информация, съдържаща се в докладите на административните ръководители на отделните звена в прокуратурата, а не на основа на подробни справки за хода на всяко конкретно производство (в този смисъл Решение № 6 от 2017 г. по к. д. № 15/2016 г.).
Съгласно изречение второ на чл. 84, т. 16 от Конституцията Народното събрание може да изслушва и приема и други доклади на главния прокурор за дейността на прокуратурата по прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика. Текстът е приет от Народното събрание при последното, пето изменение на Основния закон (обн. ДВ, бр. 100 от 2015 г.) и не е бил включен в проекта за закон, видно от стенографските дневници на Народното събрание по повод обсъждания законопроект № 554-01-144/24.07.2015 г. за изменение и допълнение на Конституцията на Република България. Той се появява по предложение на няколко народни представители между първо и второ гласуване на закона. Временната комисия за обсъждане на Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията, след проведени дебати, приема по принцип предложението за допълнение на чл. 84, т. 16 с второ изречение, като основният дискусионен въпрос е дали Народното събрание може да „изисква“ и други доклади от главния прокурор и дали те могат да бъдат по „проблеми от съществен обществен интерес“. Направеното предложение е предмет на обстоен парламентарен дебат в пленарното заседание на 9.12.2015 г.
В доклада на Временната комисия за обсъждане на законопроекта, освен общи мотиви за целта на всички предложени промени в Конституцията – провеждане на структурна и организационна реформа на съдебната власт в съответствие с международните стандарти, като предпоставка за преодоляване на системните дефицити в българската конституционна демокрация, се излагат и конкретни мотиви за предложеното допълнение. Посочва се, че с въвеждането на изречение второ на чл. 84, т. 16 от Конституцията се цели „повишаване на отчетността на главния прокурор и се създават предпоставки за вземане на информирани управленски решения, включващи организационни мерки, и за законодателна дейност, която почива на реална оценка на криминологичните фактори и на съществуващите потенциални или конкретни заплахи за правовия ред“. Текстът на чл. 84, т. 16 от Основния закон е бил предмет и на тълкуване от Конституционния съд с Решение № 6 от 2017 г. по к. д. № 15/2016 г.
Нормите на чл. 86, ал. 1 в оспорената от вносителя част и на чл. 86, ал. 5, изречение второ ПОДНС не разширяват и не допълват по недопустим начин разпоредбата на чл. 84, т. 16 от Конституцията, а уреждат подробно реда за внасяне и обсъждане на докладите по чл. 84, т. 16 от Конституцията. Заложеното в чл. 86, ал. 1 ПОДНС изискване към съдържанието на докладите по чл. 84, т. 16 от Конституцията, включващо отчет „и за изпълнението на препоръките на Народното събрание при обсъждането на предходния доклад“, има за предназначение изготвянето на анализ на постигнатите резултати в осъществяваната от съответния орган (в частност прокуратурата) дейност за постигане на общите цели в борбата с престъпността и реализиране на наказателната политика на държавата. Аналогично в чл. 86, ал. 5, изречение второ ПОДНС е предвидена възможността въз основа на този анализ да бъдат формулирани нови препоръки за повишаване на ефективността на съответния орган, чиято дейност е обсъждана.
Използваното в двете оспорвани алинеи на чл. 86 ПОДНС понятие „препоръки“ следва да се тълкува не като задължителни указания, а само като аспект на конституционно допустимо сътрудничество и взаимодействие между властите за постигане на общата цел на държавното управление – противодействие на престъпността. С тези препоръки Народното събрание предварително информира главния прокурор за това какви са очакванията към него в рамките на механизма по чл. 84, т. 16 от Конституцията. Те не могат да се отнасят до конкретни дела и да влияят върху вътрешното убеждение на прокурорите. Същевременно с това се дава възможност на главния прокурор да изрази в рамките на институционалната процедура своето становище по препоръките на Народното събрание.
Воден от горните мотиви, Съдът приема, че искането за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 86, ал. 1 в частта „включително и за изпълнение на препоръките на Народното събрание при обсъждането на предходния доклад“ и на чл. 86, ал. 5, изречение второ ПОДНС като противоречащи на чл. 84, т. 16, чл. 8 и чл. 117, ал. 2 от Конституцията също следва да се отхвърли.
По изложените съображения и на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията Конституционният съд
Р Е Ш И:
Отхвърля искането на главния прокурор на Република България за установяване на противоконституционност на разпоредбите на чл. 25, чл. 86, ал. 1 в частта „включително и за изпълнението на препоръките на Народното събрание при обсъждането на предходния доклад“ и на чл. 86, ал. 5, изречение второ от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (обн. ДВ, бр. 109 от 21.12.2021 г.).
Председател:
Павлина Панова