О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
София, 19 юли 2022 г.
Конституционният съд в състав: председател - Павлина Панова, членове: Мариана Карагьозова-Финкова, Константин Пенчев, Таня Райковска, Надежда Джелепова, Атанас Семов, Красимир Влахов, Янаки Стоилов, при участието на секретар-протоколиста Мариана Малканова разгледа в закрито заседание на 19 юли 2022 г. конституционно дело № 14/2022 г., докладвано от съдия Павлина Панова.
Производството е по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България (Конституцията) и се намира във фаза по допустимост на искането по реда на чл. 19, ал. 1 от Закона за Конституционен съд (ЗКС).
Делото е образувано на 11.07.2022 г. по искане на омбудсмана на Република България за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 158, ал. 5, изр. трето от Закона за здравето (доп., ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.).
Оспорваната разпоредба е част от нормата на чл. 158 от Закона за здравето (ЗЗ), регулираща съдебното производство по задължително настаняване и лечение на лица с психични разстройства в лечебни заведения. Това производство в общата си хипотеза предвижда лично явяване пред районния съд на лицето, чието настаняване се иска, на вещо лице, на защитник и на прокурор. Възможни са и изключения, ако здравословното състояние на лицето не позволява то да се яви в съдебно заседание. Според изречение трето на ал. 5 от чл. 158 на ЗЗ: „В тези случаи, както и при обявено извънредно положение, военно положение, бедствие, епидемия, извънредна епидемична обстановка или други форсмажорни обстоятелства, лицето, чието настаняване се иска, както и вещото лице, назначено да даде експертно мнение, може да участват в делото и чрез видеоконференция, като самоличността им се удостоверява от директора на болничното заведение или от упълномощено от него лице.“. Според омбудсмана тези изключения от общия ред на провеждане на процедурата по задължително настаняване и лечение са противоконституционни.
В искането са изложени аргументи, че те ограничават правото на българските граждани на невъзпрепятстван достъп до съд, доколкото съдебният състав, разглеждащ делото, няма възможност лично и непосредствено да възприеме обстоятелствата, свързани със здравословното състояние на лицата с психични разстройства, и да направи обективна преценка за нуждата от задължително настаняване в лечебно заведение. Те не осигуряват и пълноценната реализация на правото на защита на лицата с психични разстройства, защото не гарантират пряк контакт между тях и защитниците им в рамките на процедурата. Освен това, разпоредбата, която урежда тези изключения, не е ясна, точна и непротиворечива и следователно не отговаря на стандартите на принципа на правовата държава във формален смисъл. Тя също така въвежда ограничения на законодателно ниво на основни права на гражданите без лимит на действие във времето и без да е налице друго право или принцип от конституционен ранг, чиято защита оправдава подобни ограничения. Според омбудсмана атакуваната разпоредба не отговаря както на българските стандарти за справедлив съдебен процес, установени в законодателството и в практиката на Конституционния съд, така и на международните стандарти, установени в Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и в практиката на Европейския съд по правата на човека.
Предвид гореизложеното омбудсманът заключава, че разпоредбата на чл. 158, ал. 5, изр. трето от ЗЗ противоречи на принципа на правовата държава (чл. 4, ал. 1 от Конституцията), на конституционното право на защита на всеки гражданин във всички стадии на процеса (чл. 56 във връзка с чл. 122 от Конституцията), както и на правото на лична свобода и неприкосновеност (чл. 30, ал. 1 от Конституцията), и иска от Конституционния съд да я обяви за противоконституционна.
Конституционният съд, за да се произнесе по допустимостта на искането, съобрази следното:
Искането е направено от субект на инициатива по смисъла на чл. 150, ал. 3 от Конституцията. Предметът на искането е в рамките на обхвата на сезиращото правомощие на омбудсмана и цели установяване на противоконституционност на законова разпоредба, за която се твърди, че накърнява принципа на правовата държава и нарушава права на гражданите, изрично прогласени в Основния закон – правото на защита и свързаното с него право на достъп до съд и правото на лична свобода и неприкосновеност.
Искането е за установяване на противоконституционност на разпоредба от закон, което е правомощие на Конституционния съд по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията. По същия предмет Конституционният съд не е постановявал решение или определение, включително и по неговата допустимост, поради което не е налице и отрицателната процесуална предпоставка по чл. 21, ал. 6 от ЗКС.
В съответствие с чл. 17, ал. 1 и 2 от ЗКС искането е изготвено в писмена форма, мотивирано е надлежно и съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 18, ал. 1 и 2 от Правилника за организацията и дейността на Конституционния съд (ПОДКС), поради което следва да бъде допуснато за разглеждане по същество.
Съдът приема, че като заинтересувани институции на основание чл. 20а, ал. 1 ПОДКС следва да конституира: Народното събрание, президента на Република България, министъра на правосъдието, министъра на здравеопазването, Върховния касационен съд, главния прокурор на Република България и Висшия адвокатски съвет.
Съдът намира, че като заинтересувани неправителствени, съсловни, синдикални и други организации на основание чл. 20а, ал. 2 ПОДКС следва да покани да предложат становища по предмета на делото: Съюза на съдиите в България, Българската съдийска асоциация, Асоциация на прокурорите в България, Съюза на юристите в България, Фондация „Български адвокати за правата на човека“, Българската асоциация за европейско право, Българския хелзинкски комитет, Център за психично здраве – София, Център за психично здраве „Проф. Н. Шипковенски” и Българската психиатрична асоциация.
Съдът намира, че на основание чл. 20а, ал. 3 ПОДКС, следва да бъдат поканени да дадат писмено правно мнение по предмета на делото: проф. д.ю.н. Георги Митов, проф. д.ю.н. Маргарита Чинова, проф. д.м.н. Петър Маринов, проф. д-р Веселин Вучков, проф. д-р Гергана Маринова, проф. д-р Дарина Зиновиева, проф. д-р Добринка Чанкова, проф. д-р Емилия Друмева, проф. д-р Нина Гевренова, проф. д-р Пенчо Пенев, проф. д-р Пламен Киров, проф. д-р Снежана Начева, доц. д-р Владимир Велинов, доц. д-р Деяна Марчева, доц. д-р Здравка Кръстева, доц. д-р Зорница Йорданова, доц. д-р Наталия Киселова и д-р Ивайло Цонков.
По тези съображения и на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията и чл. 19, ал. 1 ЗКС, Конституционният съд
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска за разглеждане по същество искането на омбудсмана на Република България за установяване на противоконституционност на разпоредбата чл. 158, ал. 5, изр. трето от Закона за здравето (доп., ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.).
Конституира като заинтересувани институции по делото: Народното събрание, президента на Република България, министъра на правосъдието, министъра на здравеопазването, Върховния касационен съд, главния прокурор на Република България и Висшия адвокатски съвет, на които да се изпратят преписи от искането и от определението, като им се дава 30-дневен срок да представят писмени становища по предмета на делото.
Отправя покана да предложат становище по делото до: Съюза на съдиите в България, Българската съдийска асоциация, Асоциация на прокурорите в България, Съюза на юристите в България, Фондация „Български адвокати за правата на човека“, Българската асоциация за европейско право, Българския хелзинкски комитет, Център за психично здраве – София, Център за психично здраве „Проф. Н. Шипковенски” и Българската психиатрична асоциация, на които да се изпратят преписи от искането и от определението, като им се дава възможност в 30-дневен срок да представят писмени становища по предмета на делото.
Отправя покана до: проф. д.ю.н. Георги Митов, проф. д.ю.н. Маргарита Чинова, проф. д.м.н. Петър Маринов, проф. д-р Веселин Вучков, проф. д-р Гергана Маринова, проф. д-р Дарина Зиновиева, проф. д-р Добринка Чанкова, проф. д-р Емилия Друмева, проф. д-р Нина Гевренова, проф. д-р Пенчо Пенев, проф. д-р Пламен Киров, проф. д-р Снежана Начева, доц. д-р Владимир Велинов, доц. д-р Деяна Марчева, доц. д-р Здравка Кръстева, доц. д-р Зорница Йорданова, доц. д-р Наталия Киселова и д-р Ивайло Цонков, на които да се изпратят преписи от искането и от определението, като им се дава възможност в 30-дневен срок да дадат писмено правно мнение по предмета на делото.
Препис от определението да се изпрати на вносителя на искането, който в 30-дневен срок може да представи допълнителни съображения.
Председател: Павлина Панова