Вид на акта
Определение
Дата
11-05-2023 г.
Към дело

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

София, 11 май 2023 г.

 

                         Конституционният съд в състав:

 

                             Председател: Павлина Панова

                                Членове: Мариана Карагьозова-Финкова        Атанас Семов

                                      Константин Пенчев                            Красимир Влахов

                                      Филип Димитров                                Янаки Стоилов

                                      Таня Райковска                                   Соня Янкулова

                                      Надежда Джелепова                         

 

при участието на секретар-протоколиста Росица Симова разгледа в закрито заседание на 11.05.2023 г. конституционно дело №7/2023 г., докладвано от съдия Таня Райковска.

Производството е по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България във фазата по допустимост на искането по реда на чл. 19, ал. 1 от Закона за Конституционен съд (ЗКС).

Делото е образувано на 04.04.2023 г. по искане на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на чл. 159, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП, обн. ДВ, бр. 20 от 05.03.1999 г., посл. изм. и доп. ДВ, бр. 14 от 10.02.2023 г.).

Вносителят е изложил мотиви, с които обосновава противоречието на оспорената разпоредба с чл. 4, ал. 1, чл. 17, ал. 1 и чл. 35, ал. 1 от Конституцията. В искането се поддържа, че принципът на правовата държава не позволява да бъдат ограничавани основни конституционни права на гражданите с цел да се компенсира неспособността на държавата да изпълни задълженията си по принудително събиране на наложените глоби, както и че с оспорената разпоредба се създава опасност от административен произвол. Висшият адвокатски съвет твърди, че оспорената разпоредба накърнява правото на собственост на собствениците на моторни превозни средства, като неоснователно ограничава възможността за неговото упражняване в пълен обем. Това ограничение според вносителя е непропорционално на поставената цел, а именно осигуряването на приходи в държавния бюджет. Вносителят излага аргументи, че с атакуваната разпоредба се стеснява възможността за упражняване на правото на свободно придвижване по територията на страната и на напускане на нейните предели, закрепено в чл. 35, ал. 1 от Конституцията, тъй като пълноценното упражняване на това право в повечето случаи предполага използването на моторно превозно средство.

Конституционният съд, за да се произнесе по допустимостта на искането, съобрази следното:

Искането е направено от легитимен субект на инициатива съгласно чл. 150, ал. 4 от Конституцията. То е в обхвата на правомощието на Висшия адвокатски съвет да сезира Конституционния съд, тъй като е насочено към установяване на противоконституционност на разпоредба от ЗДвП, за която се твърди, че накърнява принципа на правовата държава и нарушава  права  и свободи на гражданите.

Предмет на искането е установяване на противоконституционност на разпоредба от действащ закон, което е правомощие  на Конституционния съд по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията. По този предмет Конституционният съд не се е произнасял с решение или определение, включително и по неговата допустимост, поради което не е налице отрицателната процесуална предпоставка по  чл. 21, ал. 6 ЗКС.

Искането е съобразено с изискуемите от чл. 17, ал. 1 и 2 ЗКС и чл. 18, ал. 1 и 2 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд (ПОДКС) форма и реквизити.

Конституционният съд приема, че при тези данни искането следва  да бъде допуснато за  разглеждането по същество.

На основание чл. 20а, ал.1 ПОДКС Съдът приема, че с оглед предмета на направеното искане следва да конституира като заинтересувани институции, които да представят становища по делото: Народното събрание, Министерският съвет, министъра на вътрешните работи,  министъра на финансите, министъра на правосъдието, министъра на транспорта и съобщенията, Върховния касационен съд, Върховния административен съд, главния прокурор на Република България и омбудсмана на Република България.

Съдът намира, че на основание чл. 20а, ал. 2 ПОДКС следва да бъде отправена покана да предложат становища по предмета на делото следните неправителствени, съсловни, синдикални и други организации: сдружение „Български хелзинкски комитет“, фондация „Български адвокати за правата на човека“, фондация „Асоциация за европейска интеграция и права на човека“, Съюза на българските автомобилисти и Българския автомобилен съюз.

По изложените съображения и на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията и чл. 19, ал. 1 ЗКС, Конституционният съд

О П Р Е Д Е Л И:

 

Допуска за разглеждане по същество искането на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на чл. 159, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (обн. ДВ, бр. 20 от 05.03.1999 г., посл. изм. и доп. ДВ, бр. 14 от 10.02.2023 г.).

Конституира като заинтересувани институции по делото: Народното събрание, Министерския съвет, министъра на вътрешните работи, министъра на финансите, министъра на правосъдието, министъра на транспорта и съобщенията, Върховния касационен съд, Върховния административен съд, главния прокурор и омбудсмана на Република България, на които да се изпратят преписи от искането и от определението, като им се предостави 30-дневен срок от уведомяването да представят писмени становища по предмета на делото. 

Отправя покана да предложат становище в същия срок до: сдружение „Български хелзинкски комитет“, фондация „Български адвокати за правата на човека“, фондация „Асоциация за европейска интеграция и права на човека“, Съюза на българските автомобилисти и Българския автомобилен съюз, на които да се изпратят преписи от искането и от определението.

Препис от определението да се изпрати на вносителя на искането, който в 30-дневен срок  може да представи допълнителни съображения.

 

Председател: Павлина Панова