О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
София, 24 юли 2023 г.
Конституционният съд в състав:
Председател: Павлина Панова
Членове: Мариана Карагьозова-Финкова Атанас Семов
Константин Пенчев Красимир Влахов
Филип Димитров Янаки Стоилов
Таня Райковска Соня Янкулова
Надежда Джелепова
при участието на секретар-протоколиста Десислава Пенкова разгледа в закрито заседание на 24.07.2023 г. конституционно дело №13/2023 г., докладвано от съдия Соня Янкулова.
Производството е по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България във фазата по допустимост по чл. 19, ал. 1 от Закона за Конституционен съд (ЗКС).
Делото е образувано на 14.07.2023 г. по искане на 49 народни представители от 49-ото Народно събрание за установяване на противоконституционност на „Решението на Народното събрание от 07.07.2023 г., обнародвано в ДВ брой 60/14.07.2023 г., с което не е прието предложението за произвеждане на национален референдум с въпрос: „Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 година?“, внесено по предложение на Инициативен на 07.04.2023 г.“ и за установяване на съответствие на „така поставеният въпрос: „Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 година?“ на Конституцията, на „ограниченията по чл. 9, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 ЗПУГДВМС, както и на Договора за функциониране на ЕС и чл. 140 от него“.
В Държавен вестник, бр. 60 от 14.07.2023 г., решението на Народното събрание, прието на 07.07.2023 г., е обнародвано със заглавие: „Решение по Предложение за произвеждане на национален референдум, внесено от Инициативен комитет на 7 април 2023 г.“.
Вносителят твърди, че това решение на Народното събрание противоречи на чл. 1, ал. 2, чл. 4, ал. 1 и чл. 5, ал. 1 от Конституцията, на чл. 1, ал. 2, изр. 2, пр. 1, чл. 4, ал. 1, чл. 13, ал. 7 и 8 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (ЗПУГДВМС), както и на международни договори, по които България е страна.
Излага фактите по организиране на подписката за предложение до Народното събрание за произвеждане на национален референдум по реда на чл. 12 ЗПУГДВМС и по нейното съдържание и ги счита за съответни на този закон.
Вносителят обосновава нарушение на принципа на правовата държава, в контекста на спазването на Конституцията и на законите от всички органи, в т.ч. и от Народното събрание, като твърди, че председателят на парламента е нарушил Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, определяйки за водеща комисия Комисията по правни въпроси, а не „ресорната комисия за прякото участие на гражданите в държавното управление“. В нарушение на чл. 13, ал. 7, пр. 2 ЗПУГДВМС в Комисията по правни въпроси не са „изчетени или включени никакви мотиви“ към решението на комисията, а в пленарното заседание за обсъждане и гласуване от народните представители по предложението за произвеждане на национален референдум с въпрос „Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 година?“ е прочетен доклада на Комисията по правни въпроси и е гласувано „предложението на Инициативния комитет, а не въпросът на референдума, а не доклада на Комисията по правни въпроси, поради което и това решение до настоящия момент не може да бъде обнародвано в Държавен вестник, доколкото мнозинството не го е подкрепило чрез гласуване“.
Вносителят посочва, че решението е прието в нарушение на чл. 10, ал. 1 и 2 и на чл. 13, ал. 8 ЗПУГДВМС, както и при липса на мотиви на проекта на решение, изготвен от Комисията по правни въпроси, и липса на мотиви на решението на Народното събрание. Изтъква наличието на различие в текстовете на проекта на решение, приет от водещата комисия, „изчетен в пленарна зала“ и „обсъждан с дебати между народните представители“, и „публикуваното решение, подписано от председателя на Народното събрание и подпечатано с печата на Народното събрание“. Предложеният в пленарно заседание проект на отрицателно решение, изготвен от Комисията по правни въпроси – „изчетен, обсъден и … подложен на гласуване“, фактически не е бил приет предвид на резултата от гласуването, а друго гласуване по тази точка от дневния ред не е имало. По тази причина е налице подмяна на волята на народните представители.
В искането вносителят излага разбирането си за значението на принципа на народния суверенитет и ролята на референдума за неговото осъществяване.
Вносителят заявява, че въпросът на референдума е „изготвен изцяло в съответствие на закона и на Конституцията на Република България, като е съобразен и с Договора за създаване на Европейския съюз (Маастрихтски договор), приет на 07.02.1992 г. и влязъл в сила на 01.11.1993 г.“. Той подчертава, че съгласно този договор държавите членки „с дерогация са задължени да приемат еврото като своя официална парична единица, но никъде в него не се посочва изрично конкретна дата, до която да стане това“, поради което всяка държава членка „следва сама да определи времето, когато ще се присъедини към еврозоната, след като изпълни заложените в чл. 140, т. 1 задължителни критерии и със съгласието на членовете на другите държави-членки, приели еврото за своя официална парична единица“. Вносителят сочи, че „Срокът за присъединяване на република България като държава-членка с дерогация е определяем, но не е определен и приемането на еврото зависи изцяло от покриването на цитираните критерии“. Поради това „не е налице директно, автоматично приемане на България в еврозоната и то само и единствено въз основа на едно политическо решение, просто защото страната ни не е готова за това“. Вносителят отбелязва още, че липсата на „конкретна дата в международните договори, ратифицирани от България като страна по тях“ доказва липсата на „противоречие с техни клаузи“.
Основавайки се на разбирането си за „етичен индивидуализъм“, „политически индивидуализъм“, „исторически индивидуализъм“ и „икономически индивидуализъм“ като основа на обществения договор, в чийто център е човекът, вносителят изтъква, че съществуването на „собствена национална банка и парична единица са елементи на този националния икономически индивидуализъм“, което е аргумент, че „формулираният въпрос за цитирания национален референдум е коректен, точен и изчерпателен“. Фактът, че „Левът е законно платежно средство между различните стопански субекти на територията на република България“ вносителят намира за основание за „задължителното провеждането на максимално широк обществен дебат и време за осмисляне“. Той счита, че въпросът на референдума „е изцяло от компетенциите на Народното събрание“, а „желанието чрез провеждане на този национален референдум за уточняване на елемент от международен договор“ не противоречи на този договор.
Вносителят твърди, че предвид разпоредбата на чл. 84 от Конституцията Народното събрание „няма правомощия да се произнася по въпроси, от изключителната компетентност на Конституционния съд“, поради което „с процесното решение е произведен един невалиден и недопустим акт“.
Конституционният съд, за да се произнесе по допустимостта на искането, взе предвид следното:
Искането е направено от правоимащ субект по смисъла на чл. 150, ал. 1 от Конституцията.
Искането, с което Съдът е сезиран, е за установяване на противоконституционност на решение на Народното събрание, което е в компетентността на Конституционния съд съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията.
Конституционният съд не се е произнасял с решение или с определение за недопустимост по искане със същия предмет, поради което отрицателна процесуална предпоставка по смисъла на чл. 21, ал. 6 ЗКС не е налице.
Искането отговаря на изискванията на чл. 17, ал. 1 и 2 ЗКС и на чл. 18, ал. 1 и 2 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд (ПОДКС).
По изложените съображения Конституционният съд приема, че искането следва да бъде допуснато за разглеждане по същество.
На основание чл. 20а, ал. 1 ПОДКС като заинтересовани институции, които да представят становище по делото, следва да бъдат конституирани: Народното събрание, президентът, Министерският съвет, министърът на правосъдието, министърът на външните работи, министърът на финансите, Висшият адвокатски съвет и Българската народна банка.
На основание чл. 20а, ал. 2 ПОДКС следва да бъдат поканени да предложат становище по делото следните неправителствени организации: Съюзът на юристите в България, Сдружение „Българска асоциация за европейско право“ и Сдружение „Болкан Асист“.
На основание чл. 20а, ал. 3 ПОДКС следва да бъдат поканени да предложат писмено правно мнение следните изтъкнати специалисти от науката и практиката: проф. д.ю.н. Георги Близнашки, проф. д-р Даниел Вълчев, проф. д-р Екатерина Михайлова, проф. д-р Емилия Друмева, проф. д-р Пенчо Пенев, проф. д-р Пламен Киров, проф. д-р Снежана Начева, доц. д-р Деяна Марчева, доц. д-р Зорница Йорданова, доц. д-р Иван Стойнев, доц. д-р Мартин Белов, доц. д-р Наталия Киселова, доц. д-р Симеон Гройсман, доц. д-р Станислав Костов, доц. д-р Христо Христев, доц. д-р Юлия Захариева и д-р Борислав Цеков.
Заинтересованите институции, както и поканените неправителствени организации и специалисти могат да представят и да предложат становище и да дадат писмено правно мнение в тридесетдневен срок от съобщаването.
На основание чл. 20 ЗКС и с оглед на доводите на вносителя, Съдът намира за необходимо да изиска от Народното събрание:
– заверено копие на пълния протокол от заседанието на Комисията по правни въпроси от 05.05.2023 г., когато е обсъждано предложението за произвеждане на национален референдум, рег. №ПГ-48-339-01-2, внесено от Инициативен комитет на граждани на 07.04.2023 г.;
– заверено копие на проекта за решение на Народното събрание, приет от Комисията по правни въпроси, относно предложението за произвеждане на национален референдум с въпрос „Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 година?“, ПГ-48-339-01-2, внесено от Инициативен комитет на граждани на 7 април 2023 г.;
– заверено копие на стенографския протокол от пленарното заседание на Народното събрание от 07.07.2023 г. по точката от дневния ред „Предложение за произвеждане на национален референдум с въпрос „Съгласни ли сте българският лев да бъде единствената официална валута в България до 2043 година?“;
– заверено копие на приетото от Народното събрание на 07.07.2023 г. решение по въпроса за произвеждане на национален референдум с въпрос „Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 година?“, както е изчетено, обсъдено, предложено и подложено на гласуване от председателстващия пленарното заседание на Народното събрание, ведно с резултата от гласуването на така изчетения текст;
– заверено копие на прието от Народното събрание на 07.07.2023 г. решение по въпроса за произвеждане на национален референдум с въпрос „Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 година?“, както е изпратено подписано от председателя на Народното събрание за обнародване в Държавен вестник.
Водим от горното и на основание чл. 19, ал. 1 ЗКС Конституционният съд
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска за разглеждане по същество искането на 49 народни представители от 49-ото Народно събрание за установяване на противоконституционност на Решение по Предложение за произвеждане на национален референдум, внесено от Инициативен комитет на 7 април 2023 г. в Народното събрание, прието от Народното събрание на 07.07.2023 г. (обн. ДВ бр. 60 от 14.07.2023 г.).
Конституира като заинтересовани институции: Народното събрание, президента, Министерския съвет, министъра на правосъдието, министъра на външните работи, министъра на финансите, Висшия адвокатски съвет и Българската народна банка.
Отправя покана да предложат становище до Съюза на юристите в България, Сдружение „Българска асоциация за европейско право“ и Сдружение „Болкан Асист“.
Отправя покана за даване на писмено правно мнение до проф. д.ю.н. Георги Близнашки, проф. д-р Даниел Вълчев, проф. д-р Екатерина Михайлова, проф. д-р Емилия Друмева, проф. д-р Пенчо Пенев, проф. д-р Пламен Киров, проф. д-р Снежана Начева, доц. д-р Деяна Марчева, доц. д-р Зорница Йорданова, доц. д-р Иван Стойнев, доц. д-р Мартин Белов, доц. д-р Наталия Киселова, доц. д-р Симеон Гройсман, доц. д-р Станислав Костов, доц. д-р Христо Христев, доц. д-р Юлия Захариева и д-р Борислав Цеков.
На заинтересованите и поканените лица да се изпрати препис от искането и определението, като им предоставя тридесетдневен срок от датата на уведомяването за представяне и предлагане на становище и за даване на писмено правно мнение.
Народното събрание да представи:
– заверено копие на пълния протокол от заседанието на Комисията по правни въпроси от 05.05.2023 г., когато е обсъждано предложението за произвеждане на национален референдум, рег. №ПГ-48-339-01-2, внесено от Инициативен комитет на граждани на 07.04.2023 г.;
– заверено копие на проекта за решение на Народното събрание, приет от Комисията по правни въпроси, относно предложението за произвеждане на национален референдум с въпрос „Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 година?“, ПГ-48-339-01-2, внесено от Инициативен комитет на граждани на 7 април 2023 г.;
– заверено копие на стенографския протокол от пленарното заседание на Народното събрание от 07.07.2023 г. по точката от дневния ред „Предложение за произвеждане на национален референдум с въпрос „Съгласни ли сте българският лев да бъде единствената официална валута в България до 2043 година?“;
– заверено копие на приетото от Народното събрание на 07.07.2023 г. решение по въпроса за произвеждане на национален референдум с въпрос „Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 година?“, както е изчетено, обсъдено, предложено и подложено на гласуване от председателстващия пленарното заседание на Народното събрание, ведно с резултата от гласуването на така изчетения текст;
– заверено копие на прието от Народното събрание на 07.07.2023 г. решение по въпроса за произвеждане на национален референдум с въпрос „Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 година?“, както е изпратено подписано от председателя на Народното събрание за обнародване в Държавен вестник.
Препис от определението да се изпрати на вносителя, който в тридесетдневен срок от уведомяването може да представи допълнителни съображения, както и на Народното събрание.
Председател: Павлина Панова