ОСОБЕНО МНЕНИЕ
на съдиите Милена Жабинска и Пенчо Пенев по к.д. № 32/1992 г.
Конституционният съд с решението си от 11 февруари 1993 г. по к.д. № 32/92 г. отхвърли исканията на президента на републиката и на сто и двама народни представители от 36-ото Народно събрание за установяване на противоконституционността на Закона за временно въвеждане на някои допълнителни изисквания към членовете на ръководствата на научните организации и Висшата атестационна комисия (ДВ, бр. 104 от 1992 г.).
Исканията са основателни, а решението на Конституционния съд е необосновано по следните съображения:
1. По своя характер допълнителните изисквания са ограничения, които се отнасят до право в областта на труда. Необосновано в решението се поддържа, че възможността на един учен да стане ръководител или член на ръководен орган не е право, не се гарантира и защитава от Конституцията и международните договори, в сила за Република България.
Съгласно чл. 16 от Конституцията трудът се гарантира и защитава от закона, а чл. 48 определя правото на труд като основно право. Предмет на защита при това право е както достъпът до работа и до различни професии, както възнаграждението и условията на труда, така и възможността за всеки да бъде повишаван в своята работа в съответна по-висока категория, включително и да бъде избиран или назначаван за ръководител или член на ръководен орган.
С ограничаване възможността на определена категория учени да влизат в състава на ръководните органи на научните организации и Висшата атестационна комисия не на основание на тяхното старшинство и компетентност, а поради други съображения, се нарушават посочените конституционни норми. Нарушават се още чл. 2, т. 2 и 7 от Международния пакт за икономическите, социалните и културните права, чл. 2 и чл. 26 от Международния пакт за гражданските и политическите права и чл. 2 от Конвенция № 111 относно дискриминацията в областта на труда и професиите от 1958 г., които изключват всякаква дискриминация в областта на труда освен поради квалификационни изисквания, старшинство и компетентност.
2. Съгласно чл. 1, ал. 2 от Конституцията всеки гражданин има право да участва в управлението на всички държавни структури, вкл. и в научните. Това право е неотменимо. То е в основата на демократичната организация на обществото и произтича от принципа на народния суверенитет.
Нарушена е разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от Всеобщата декларация за правата на човека, съгласно с която всеки човек има право на достъп при равни условия до обществените и държавни служби на своята страна. Нарушена е разпоредбата на чл. 25 от Международния пакт за гражданските и политическите права, според която всеки гражданин има правото и възможността без каквато и да е дискриминация и без неоснователни ограничения да взема участие в ръководството на обществените работи и да има достъп при общи условия на равенство до държавна служба.
3. Неоснователно в решението се поддържа, че допълнителните изисквания към членовете на ръководните органи на научните организации не са свързани с убежденията и политическата принадлежност на членовете, а само с техния професионализъм.
От изрично формулираните в мотивите на законопроекта цели, подкрепени в дискусията, проведена в законодателната комисия и дебатите в пленарните заседания на Народното събрание, е видно, че целта на закона е да се отстранят от ръководните органи на научните организации лица, които биха навредили на демократичния процес в науката поради невъзможност да променят своето поведение и мислене, подчинено на интересите на бившата комунистическа партия. Или допълнителните изисквания към членовете на ръководните органи не са свързани с професионалните качества на кандидатите, с тяхното старшинство или компетентност в съответната област, както необосновано се поддържа в решението.
Според чл. 3 от Закона за временно въвеждане на някои допълнителни изисквания към членовете на ръководствата на научните организации и Висшата атестационна комисия ограниченията се отнасят до:
- лица, които са били свързани с бившата БКП поради своите убеждения и са заемали определени постове в ръководни органи (чл. 3, т. 1, 2, 8 и 9);
- лица, които са учили, специализирали или са били в щатния преподавателски или научноизследователски състав на идеологически институти, школи и пр. на бившата БКП (чл. 3, т. 6 и 7);
- лица, които са заемали до 10 ноември 1989 г. длъжности на пряк отчет в Политбюро или Секретариата на ЦК на бившата БКП (чл. 3, т.3);
- лица, които са били щатни или доброволни сътрудници на ДС или УБО (чл. 3, т. 4);
- лица, компрометирани с участие и изяви във "възродителния процес" (чл. 3, т. 5).
Анализът на тези изисквания показва, че основание за недопускане в състава на ръководните органи са политическите убеждения, проявени чрез членство в бившата БКП и участие в ръководни органи чрез изучаване или преподаване на дисциплини, свързани с идеологията на същата партия. Основание е също личното и обществено положение, доколкото е резултат на заемана длъжност, която е била на отчет на висши партийни органи или се е изразявало в сътрудничество на органи на Държавна сигурност или на Управлението за безопасност и охрана.
В чл. 6, ал. 2 от Конституцията изрично са посочени убежденията, политическата принадлежност, личното и обществено положение на гражданите като основания за недопускане на ограничения на правата или за предоставяне на привилегии. Допускане на ограничения на основание на тези признаци е нарушение на принципа за равенство на всички граждани пред закона. Равенството на гражданите пред закона е конституционен принцип, който стои в основата на гражданското общество и държавата. Този принцип е общ за цялата правна система на Република България. Равенството пред закона означава равнопоставеност на всички граждани пред закона и задължение за еднаквото им третиране от държавната власт. Чрез Закона за временно въвеждане на някои допълнителни изисквания към членовете на ръководствата на научните организации и Висшата атестационна комисия се нарушава този принцип, защото се ограничават права на граждани на основание на техните убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение. Нарушават се още разпоредбите на чл. 7 от Всеобщата декларация за правата на човека и чл. 14 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, които изключват всякаква дискриминация на основание убежденията, политическата принадлежност, личното и общественото положение.
4. Елементарната справедливост несъмнено изисква съответна реакция по отношение на всички, които са злоупотребявали със своето обществено положение, които са нарушавали и потъпквали човешки права, чест и достойнство, които със своите действия са засягали авторитета и моралната репутация на научните организации или на отделни учени. Тази реакция обаче трябва да се даде, когато чрез Конституцията е прогласена решимостта на народа да създаде демократична, правова и социална държава, когато е обявена верността към общочовешките ценности - равенство, справедливост и търпимост. Това означава, че отстраняването на лица от ръководните органи на научните организации трябва да стане при спазване на конституционните принципи и норми и на международните договорености, които са станали част от вътрешното право. Трябва несъмнено да бъдат отстранени и да не бъдат допускани в състава на ръководните органи лица, които действително са вредили, които със своите действия или публикации са подкрепяли беззаконие, създавали са непрекъснат страх в обществото и пр. Тези актуални и наложителни промени трябва да се постигнат с демократични средства. Демокрацията трябва да се гради демократично.
5. Чрез разпоредбата на чл. 3 от закона се създава фактически необорима законна презумпция, подобна на фикцията, приравняваща по правни последици презумпционната предпоставка на презумирания факт. По силата на закона лицата, които са заемали политически или служебен пост в дискредитирани днес организации или са били на отчет на ръководни органи на бившата БКП са обявени за непригодни да влизат в състава на научните организации независимо от своя професионализъм. Вината и укоримото поведение са презумирани. Изключена е възможността да се докаже обратното. Обявено е за ирелевантно конкретното поведение на лицето, неотговарящо на посочените изисквания.
Законът не се интересува кога за лицето е настъпило дисквалифициращото обстоятелство, каква е продължителността на периода от време, когато е заемало ръководния пост, длъжност и пр., настъпила ли е някаква промяна в партийната принадлежност на лицето или в неговите убеждения, която да се е отразила на дейността му през този период, дали не е било репресирано от същата тази партия и пр. По отношение на визираните в чл. 3, т. 4 лица законът също не се интересува дали конкретно със своето поведение са нанесли на някого вреда или са извършили нещо неправомерно или укоримо от етична гледна точка. Възприемането от законодателя на такъв подход нарушава справедливостта и подменя личната отговорност с колективна.
6. Необосновано в решението се поддържа, че законът не противоречи на чл. 38 от Конституцията. Съгласно посочената разпоредба никой не може да бъде преследван или ограничаван в правата си поради своите убеждения. Според чл.11 политическият живот в Република България се основава върху принципа на политическия плурализъм. Нито една политическа партия или идеология не може да се обявява или утвърждава за държавна. Едни или други политически убеждения не са основание нито за ограничаване на правата, нито за привилегии на техните носители. Изключен е държавният характер на идеологиите на всички политически партии независимо дали са управляващи или в опозиция. Оттук може да се направи извод, че независимо от злините и вредите, които е причинила бившата комунистическа партия, ограниченията трябва да се основават само на отговорността на съответните лица за нарушения, извършени от тях. Да се ограничат правата на едно лице поради убежденията и политическата му принадлежност без конкретно установяване на вина или злоупотреба с обществено положение, би означавало да се санкционира това лице за неговите политически убеждения, да се наруши правото му на сдружаване и да понесе колективна отговорност.
7. Със Закона за временно въвеждане на някои допълнителни изисквания към членовете на ръководствата на научните организации и Висшата атестационна комисия се отрича свободата на мисълта, въздигната в основно право чрез разпоредбата на чл. 37 от Конституцията. Правото на свобода на мисълта включва и правото на всеки да промени убежденията си. В този смисъл са и разпоредбите на чл. 18 от Всеобщата декларация за правата на човека и чл.9 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.
8. Необоснован е изводът на съда, че не се нарушава разпоредбата на чл. 56 от Конституцията. В Закона не са предвидени никакви процедурни възможности за защита на засегнатите лица. Според чл. 56 всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси. В случая се презумира вина и укоримо поведение на определена категория граждани, без да им се дава възможност да ги оборят.
На същото основание са нарушени разпоредбите на чл.8 от Всеобщата декларация за правата на човека, чл.2, ал.3 от Международния пакт за гражданските и политическите права и чл. 13 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.
9. Съгласно чл.53, ал.4 от Конституцията висшите училища се ползват с академична автономия. Това означава, че висшите учебни заведения самостоятелно определят не само организационната си структура и органите на самоуправление, но и изискванията към членовете на ръководните органи. Противоконституционно е да се ограничава академичната автономия, като се поставят допълнителни изисквания към членовете на ръководните органи извън компетентността и старшинството.
10. Според чл.4, ал.2 от Конституцията Република България гарантира правата на личността и по този начин създава условия за свободно развитие на човека. Ограничаването на правата на отделния гражданин или на група граждани на основание на посочените в чл.6, ал.2 социални признаци е отрицание не само на конституционния принцип за равенство пред закона, но е отрицание на самата идея за изграждане на гражданско общество.
11. Накрая трябва да се направи и констатацията, че постановеното решение влиза в противоречие с установената вече практика на Конституционния съд с решенията по конституционни дела № 7/92 г., № 18/92 г. и особено с решението по к. д. № 14/92 г., с което съдът даде задължително тълкуване на чл.6, ал.2 от Конституцията. В него е отбелязано, че "признаците - религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние фактически се придобиват или изменят в процеса на социалната реализация на гражданите в обществото в резултат на упражняване на определени права. Всеки от тези признаци представлява за отделния гражданин равна възможност, предвидена и гарантирана в Конституцията, която не може съгласно чл.6, ал.2 да бъде основание за привилегировано отношение към него или за ограничаване на правата в качеството му на гражданин".
С настоящото решение съдът според нас неоснователно се отклони от направеното от самия него тълкуване.
По всички изложени съображения считаме Закона за временно въвеждане на някои допълнителни изисквания към членовете на ръководствата на научните организации и Висшата атестационна комисия за противоконституционен.