Информация за събитието
Програма на събитието
Откриване
9:00 - 9:30 Регистрация на участниците
9:30 - 9:45 Откриване на форума – Павлина Панова, председател на Конституционния съд на Република България
9:45 - 10:00 Приветствие от Мария Габриел, заместник министър-председател на Република България
10:00 - 10:15 Приветствие от Атанас Славов, министър на правосъдието на Република България
10:15 - 10:30 Приветствие от Вера Йоурова, заместник-председател на Европейската комисия
10:30 - 10:50 Церемония по подписване на Меморандум на Балканския конституционен форум
10:50 - 11:00 Официална снимка на участниците
11:00 - 11:30 Кафе пауза
11:30 - 12:00 Презентация на Кун Ленартс, председател на Съда на Европейския съюз
12:00 - 12:30 Презентация на Марко Бошняк, заместник-председател на Европейския съд по правата на човека
12:30 - 14:00 Обяд
Панел 1 (14:00 - 15:30)
Презентации и дискусии
Модератор: Проф. Екатерина Михайлова, Нов Български Университет
Презентации и дискусии
Модератор: Проф. Екатерина Михайлова, Нов Български Университет
14:00 - 14:15 Презентация от Холта Зачай, председател на Конституционния съд на Република Албания
14:15 - 14:30 Презентация от Янаки Стоилов, съдия в Конституционния съд на Република България
14:30 - 14:45 Презентация от Анна Калогеропулу, държавен съветник, Държавен съвет Република Гърция
14:45 - 15:00 Презентация от Греса Сака - Нимани, председател на Конституционния съд на Република Косово
15:00 - 15:30 Дискусия
15:30 - 16:00 Кафе пауза
Панел 2 (16:00 - 18:00)
Презентации и дискусии
Модератор: Проф. Даниел Вълчев, СУ „Св. Климент Охридски“
Презентации и дискусии
Модератор: Проф. Даниел Вълчев, СУ „Св. Климент Охридски“
16:00 - 16:15 Презентация от Будимир Счепанович, председател на Конституционния съд на Черна гора
16:15 - 16:30 Презентация от Добрила Кацарска, председател на Конституционния съд на Република Северна Македония
16:30 - 16:45 Презентация от Мариан Енче, председател на Конституционния съд на Румъния
16:45 - 17:00 Презентация от Хасан Таксин Гьокчан, заместник-председател на Конституционния съд на Република Турция
17:00 - 17:30 Дискусия
17:30 - 17:40 Изказване на Валерия Галич, председател на Конституционния съд на Босна и Херцеговнина
17:40 - 17:50 Изказване на Снежана Баджич, заместник-председател на Конституционния съд на Република Хърватия
17:50 - 18:00 Закриване на форума – Павлина Панова, председател на Конституционния съд на Република България
Лектори
Конституционен съд на Република България
Конституционният съд на Република България е създаден през 1991 г. и се състои от 12 съдии с 9-годишен мандат, който не може да бъде подновяван.
Правомощията на Конституционния съд са уредени в Конституцията. Съществено правомощие на съда е контролът за конституционност на законите и другите актове на Народното събрание, както и на актовете на президента. Този контрол на практика е основната компетентност на съда и по този повод са образувани и решени най-много дела. Друго правомощие, което Конституцията възлага на съда, е правомощие, с което малко конституционни съдилища са овластени – задължително тълкуване на Конституцията. Задължителното тълкуване е свързано с извличане на точния смисъл на тълкуваните разпоредби на Конституцията, без да има за предмет решаването на конкретен конституционен спор.
Правомощията на Конституционния съд са уредени в Конституцията. Съществено правомощие на съда е контролът за конституционност на законите и другите актове на Народното събрание, както и на актовете на президента. Този контрол на практика е основната компетентност на съда и по този повод са образувани и решени най-много дела. Друго правомощие, което Конституцията възлага на съда, е правомощие, с което малко конституционни съдилища са овластени – задължително тълкуване на Конституцията. Задължителното тълкуване е свързано с извличане на точния смисъл на тълкуваните разпоредби на Конституцията, без да има за предмет решаването на конкретен конституционен спор.
Павлина Панова
Председател - Български Конституционен съд
Председателят Панова придобива магистърска и докторска степен по право, както и магистърска степен по право на Европейския съюз в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. В периода 1996-2006 г. е хоноруван асистент по наказателно право в Софийския университет.
Била е лектор в Националния институт на правосъдието (2000 г.) и в Центъра за обучение на адвокати „Кръстю Цончев“(2008 г.).
Между 1992 и 2018 г. е била магистрат, включително заместник-председател на Върховния касационен съд. През 2018 г. е избрана за съдия в Конституционния съд от Общото събрание на съдиите от Върховния касационен съд и Върховния административен съд. През 2021 г. е избрана за председател на Конституционния съд.
Била е лектор в Националния институт на правосъдието (2000 г.) и в Центъра за обучение на адвокати „Кръстю Цончев“(2008 г.).
Между 1992 и 2018 г. е била магистрат, включително заместник-председател на Върховния касационен съд. През 2018 г. е избрана за съдия в Конституционния съд от Общото събрание на съдиите от Върховния касационен съд и Върховния административен съд. През 2021 г. е избрана за председател на Конституционния съд.
Проф. д-р Янаки Стоилов
съдия
Янаки Стоилов придобива магистърска и докторска степен по право в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Бил е асистент, а впоследствие и доцент в Софийския университет. През 2018 г. е назначен за професор по Обща теория на правото в Софийския университет, а през 2019 г. – за професор по Теория на правото в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.
Бил е народен представител в VII-ото Велико народно събрание на Република България (1990 - 1991 г.) и депутат в Народното събрание в продължение на седем мандата между 1991 и 2017 г.
През май 2021 г. е назначен за министър на правосъдието в служебното правителство.
През октомври 2021 г. е назначен за съдия в Конституционния съд.
Бил е народен представител в VII-ото Велико народно събрание на Република България (1990 - 1991 г.) и депутат в Народното събрание в продължение на седем мандата между 1991 и 2017 г.
През май 2021 г. е назначен за министър на правосъдието в служебното правителство.
През октомври 2021 г. е назначен за съдия в Конституционния съд.
Министерски съвет на Република България
Министерският съвет е основният орган на изпълнителната власт в Република България. Той се състои от министър-председател, заместник министър-председатели и министри.
Министерският съвет ръководи и провежда вътрешната и външната политика на държавата.
Министър-председателят ръководи, координира и носи отговорност за цялостната политика на правителството.
Министерският съвет ръководи и провежда вътрешната и външната политика на държавата.
Министър-председателят ръководи, координира и носи отговорност за цялостната политика на правителството.
Мария Габриел
заместник министър-председател и министър на външните работи
Мария Габриел е получила бакалавърска степен по „Българска и френска филология“ в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Завършила е магистърска степен по „Сравнителна политика и международни отношения“ в Докторската академия по политически науки, Бордо.
Три пъти е била член на Европейския парламент. Между 2014 и 2017 г. е заместник-председател на Групата на ЕНП. Тя е първият заместник-председател на ЕНП и заместник-председател на групата на жените в ЕНП.
Мария Габриел е била европейски комисар по въпросите на цифровата икономика и цифровото общество (2017-2019 г.). Преди да встъпи в длъжност като министър през 2023 г., тя е европейски комисар по въпросите на иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта (2019-2023 г.).
Три пъти е била член на Европейския парламент. Между 2014 и 2017 г. е заместник-председател на Групата на ЕНП. Тя е първият заместник-председател на ЕНП и заместник-председател на групата на жените в ЕНП.
Мария Габриел е била европейски комисар по въпросите на цифровата икономика и цифровото общество (2017-2019 г.). Преди да встъпи в длъжност като министър през 2023 г., тя е европейски комисар по въпросите на иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта (2019-2023 г.).
Атанас Славов
министър на правосъдието
Атанас Славов е адвокат и специалист по конституционно право. Завършил е следдипломна квалификация по конституционно право в Софийския университет, има докторска степен от Университета в Глазгоу и е доцент, който преподава публично право.
Допринесъл е за изготвянето на измененията на Конституцията през 2015 г., за разработването на Актуализираната стратегия за съдебна реформа и за написването на десетки законопроекти. Член на екипа на Антикорупционния фонд (2017-2021 г.). Депутат в няколко Народни събрания. Бил е председател на парламентарната Комисия по конституционни въпроси.
Допринесъл е за изготвянето на измененията на Конституцията през 2015 г., за разработването на Актуализираната стратегия за съдебна реформа и за написването на десетки законопроекти. Член на екипа на Антикорупционния фонд (2017-2021 г.). Депутат в няколко Народни събрания. Бил е председател на парламентарната Комисия по конституционни въпроси.
Европейската комисия
Европейската комисия е политически независимият изпълнителен орган на Европейския съюз. Тя помага за формирането на цялостната стратегия на Европейския съюз, предлага нови закони и политики на Европейския съюз, следи за тяхното прилагане, изпълнява решенията на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз и управлява бюджета на Европейския съюз. Тя се състои от 27 комисари (по един от всяка държава членка) и е със седалище в Брюксел.
Вера Йоурова
заместник-председател на Европейската комисия
Вера Йоурова има магистърски степени по културология и по право, придобити в Карловия университет в Прага.
Заместник-министър на регионалното развитие, Чешка република (2003-2006 г.). Министър на регионалното развитие, Чешка република, през 2014 г.
Вера Йоурова е европейски комисар по въпросите на правосъдието, потребителите и равенството между половете в периода 2014-2019 г. От 2019 г. тя е заместник-председател на Европейската комисия, отговарящ за ценностите и прозрачността. Сред отговорностите ѝ са да ръководи работата на Комисията в областта на ценностите, прозрачността и върховенството на правото.
Заместник-министър на регионалното развитие, Чешка република (2003-2006 г.). Министър на регионалното развитие, Чешка република, през 2014 г.
Вера Йоурова е европейски комисар по въпросите на правосъдието, потребителите и равенството между половете в периода 2014-2019 г. От 2019 г. тя е заместник-председател на Европейската комисия, отговарящ за ценностите и прозрачността. Сред отговорностите ѝ са да ръководи работата на Комисията в областта на ценностите, прозрачността и върховенството на правото.
Съд на Европейския съюз
Съдът на Европейския съюз със седалище в Люксембург е общият съд на 27-те държави членки на ЕС. Неговата мисия е да гарантира, че правото на ЕС се тълкува и прилага еднакво в целия ЕС. Той изпълнява тази мисия главно в сътрудничество със съдилищата на държавите членки, които могат да отправят преюдициални запитвания относно тълкуването или валидността на правото на ЕС до Съда. По искане на Европейската комисия или на държава членка Съдът на ЕС може също така да установи, че дадена държава членка нарушава правото на ЕС и дори да наложи финансови санкции. Институцията Съд на Европейския съюз се състои от Съда на ЕС и от Общия съд. Общият съд е първоинстанционен съд, който може да бъде сезиран от граждани и дружества за преразглеждане на решенията на институциите на ЕС. Както Съдът на ЕС, така и Общият съд могат да бъдат сезирани на всеки един от 24-те официални езици на ЕС.
Кун Ленартс
председател на СЕС
Председателят Кун Ленартс има докторска степен по право (Университет Льовен) и магистърски степени по право и по публична администрация (Харвардски университет). Той е професор по европейско право в Университета в Льовен от 1983 г. Преди това е бил професор в Колежа на Европа в Брюж (1984-1989 г.) и адвокат с частна практика в Брюкселската адвокатска колегия (1986г. -1989 г.), както и гостуващ професор в Юридическия факултет на Харвардския университет (1989 г.). От 25-ти септември 1989 г. до 6-ти октомври 2003 г. е съдия в Първоинстанционния съд на Европейските общности (понастоящем Общ съд). От 7-ми октомври 2003 г. е съдия в Съда на Европейския съюз, като от 9 октомври 2012 г. до 7-ми октомври 2015 г. е заместник-председател, а от 8-ми октомври 2015 г. - председател.
Европейски съд по правата на човека
Европейският съд по правата на човека е международен съд, създаден през 1959 г. Той се произнася по индивидуални жалби или жалби от държави, в които се твърди, че са нарушени гражданските и политическите права, установени в Европейската конвенция за правата на човека. Неговите решения са задължителни за съответните държави и са довели до промени в законодателството и в административните практики в областта на правата на човека в държавите страни по Конвенцията.
Съдът е със седалище в Страсбург. Оттам Съдът следи за спазването на правата на човека на 700 милиона европейци в 46-те държави – членки на Съвета на Европа, които са ратифицирали Конвенцията.
Съдът е със седалище в Страсбург. Оттам Съдът следи за спазването на правата на човека на 700 милиона европейци в 46-те държави – членки на Съвета на Европа, които са ратифицирали Конвенцията.
Марко Бошняк
заместник-председател на ЕСПЧ
Г-н Бошняк има докторска степен по право от Университета в Любляна (2002 г.), където също така е бил доцент по наказателно право и криминология в периода 2005-2015 г. и преподавател във Факултета по социални науки в периода 2006г.-2012 г.
Доцент по наказателно право, ръководител на катедрата по наказателно право в Европейския правен факултет в Нова Горица, Словения, от 2012 г.
Съдия в ЕСПЧ от 2016 г. и заместник-председател на Съда от ноември 2022 г.
Доцент по наказателно право, ръководител на катедрата по наказателно право в Европейския правен факултет в Нова Горица, Словения, от 2012 г.
Съдия в ЕСПЧ от 2016 г. и заместник-председател на Съда от ноември 2022 г.
Конституционен съд на Република Албания
Повече от две десетилетия след създаването си Конституционният съд се оформя като чиста конституционна институция, каквито са и аналогичните юрисдикции в европейските страни.
Конституционният съд гарантира спазването на Конституцията и прави окончателното тълкуване на Конституцията на Република Албания. Конституционният съд се състои от 9 съдии, които заемат длъжността за 9-годишен мандат без право на повторно назначаване.
Конституционният съд гарантира спазването на Конституцията и прави окончателното тълкуване на Конституцията на Република Албания. Конституционният съд се състои от 9 съдии, които заемат длъжността за 9-годишен мандат без право на повторно назначаване.
Холта Зачай
председател
Председателят Зачай е завършила университета в Тирана през 1998 г. От 2007 г. до 2008 г. завършва обучението си и получава научна степен магистър по „Ценни книжа и финансово регулиране“ в университета „Джорджтаун“ в САЩ в рамките на програмата „Фулбрайт“. Гостуващ професор в Училището за магистрати (2003-2013 г.).
Председателят Зачай е съавтор на Семейния кодекс, Закона за правата и закрилата на децата в Албания, пакета закони за пенитенциарното третиране на непълнолетните в Косово.
През 2023 г. става член на Конституционния съд и е избрана за негов председател.
Председателят Зачай е съавтор на Семейния кодекс, Закона за правата и закрилата на децата в Албания, пакета закони за пенитенциарното третиране на непълнолетните в Косово.
През 2023 г. става член на Конституционния съд и е избрана за негов председател.
Държавният съвет на Република Гърция
Гръцкият държавен съвет (Symvoulio tis Epikrateias) е Върховният административен съд на Гърция. От 31.12.2022 г. той се състои от 166 съдии (1 председател, 10 заместник-председатели, 50 съветници, 61 помощник-съветници и 44 помощник-съдии), 69% от които са жени (115 от 166). Държавният съвет е един от трите върховни съдилища на Гърция, като другите два са Върховният граждански и наказателен съд (Areios Pagos) и Върховният финансов съд на Република Гърция (Elegktiko Synedrio) – одитна институция, която проверява разходването на публични средства.
Държавният съвет е най-висшата инстанция по отношение на правния прецедент за по-ниските административни съдилища и определя стандартите за тълкуване на Конституцията и законите, и за развитие на правната теория и практика. Решенията на Държавния съвет са окончателни и подлежат на пряко изпълнение от страните.
Държавният съвет е най-висшата инстанция по отношение на правния прецедент за по-ниските административни съдилища и определя стандартите за тълкуване на Конституцията и законите, и за развитие на правната теория и практика. Решенията на Държавния съвет са окончателни и подлежат на пряко изпълнение от страните.
Анна Калогеропулу
държавен съветник
Държавният съветник г-жа Анна Калогеропулу е завършила право в Юридическия факултет на Националния университет на Гърция през 1983 г. Адвокат в Атинската адвокатска колегия (януари 1985 г.).
Присъединява се към Държавния съвет на Република Гърция като помощник-съдия (одитор) през 1985 г. (септември). През 1993 г. е назначена за помощник-съветник (Maîître des Requêêtes), а през 2009 г. - за съветник (Conseiller).
В периода 1997-1998 г. е академичен гост в Оксфордския университет и посещава следдипломни курсове по право на Европейската общност и по Сравнително публично право (Конституционно и Административно).
От 2019 г. тя председателства състава на Съда, който разглежда искове за обезщетение срещу държавата и искове за социално осигуряване. Разглеждала е някои критични и от голямо значение съдебни дела, свързани, наред с другото, с конституционния преглед на националната система за пенсии и социално осигуряване, приета през 2016 г.
Владее следните езици: гръцки, английски и френски език.
Присъединява се към Държавния съвет на Република Гърция като помощник-съдия (одитор) през 1985 г. (септември). През 1993 г. е назначена за помощник-съветник (Maîître des Requêêtes), а през 2009 г. - за съветник (Conseiller).
В периода 1997-1998 г. е академичен гост в Оксфордския университет и посещава следдипломни курсове по право на Европейската общност и по Сравнително публично право (Конституционно и Административно).
От 2019 г. тя председателства състава на Съда, който разглежда искове за обезщетение срещу държавата и искове за социално осигуряване. Разглеждала е някои критични и от голямо значение съдебни дела, свързани, наред с другото, с конституционния преглед на националната система за пенсии и социално осигуряване, приета през 2016 г.
Владее следните езици: гръцки, английски и френски език.
Конституционен съд на Република Косово
Конституционният съд е последната инстанция в Република Косово, която се занимава с тълкуването на Конституцията, съответствието на законите с нея и гарантирането на защитата на основните права.
Конституционният съд се произнася само по въпроси, отнесени до него по законосъобразен начин от оправомощени страни.
Конституционният съд се състои от девет съдии с мандат от девет години, който не може да бъде подновяван.
Конституционният съд се произнася само по въпроси, отнесени до него по законосъобразен начин от оправомощени страни.
Конституционният съд се състои от девет съдии с мандат от девет години, който не може да бъде подновяван.
Греса Сака-Нимани
председател
Председателят Сака-Нимани е завършила юридическо образование в Университета в Прищина (2004 г.) и има магистърска степен по европейска интеграция и регионализъм от Университета в Грац, Австрия (2007 г.). Понастоящем тя работи върху докторската си степен.
Преди да бъде избрана за съдия, Греса Сака-Нимани е работила като старши правен съветник и ръководител на екип в Агенцията за международно развитие на САЩ. Подпомагала е и Конституционната комисия, отговорна за изготвянето на Конституцията на Република Косово.
Избрана е за съдия в Конституционния съд през 2015 г., а от 2021 г. е председател на Съда.
Преди да бъде избрана за съдия, Греса Сака-Нимани е работила като старши правен съветник и ръководител на екип в Агенцията за международно развитие на САЩ. Подпомагала е и Конституционната комисия, отговорна за изготвянето на Конституцията на Република Косово.
Избрана е за съдия в Конституционния съд през 2015 г., а от 2021 г. е председател на Съда.
Конституционен съд на Черна гора
Конституционният съд на Черна гора, като пазител на конституционната демокрация, взема решения в случаи, когато другите власти не решават спорове в съответствие с конституционните принципи.
Конституцията, приета и обнародвана на 22 октомври 2007 г. в автономната и независима държава Черна гора, установява Конституционния съд като специален орган, отделен от другите власти, който защитава конституционността и законността, конституционния ред и човешките права и свободи, гарантирани от Конституцията. Съдиите в Конституционния съд се избират за период от 12 години.
Конституцията, приета и обнародвана на 22 октомври 2007 г. в автономната и независима държава Черна гора, установява Конституционния съд като специален орган, отделен от другите власти, който защитава конституционността и законността, конституционния ред и човешките права и свободи, гарантирани от Конституцията. Съдиите в Конституционния съд се избират за период от 12 години.
Будимир Счепанович
председател
Председателят Счепанович е завършил Юридическия факултет в Подгорица (1982 г.). От 1985 г. до 1989 г. работи в Републиканския секретариат по законодателството в областта на нормативно-правната и аналитичната дейност.
От 1993 г. до 2004 г. председателят Счепанович работи като съветник в Конституционния съд на Черна гора. През 2004 г. е избран за първи път за заместник-защитник на правата и свободите на човека, а през 2011 г. – за втори път.
През декември 2013 г. е избран за съдия в Конституционния съд на Черна гора.
От 1993 г. до 2004 г. председателят Счепанович работи като съветник в Конституционния съд на Черна гора. През 2004 г. е избран за първи път за заместник-защитник на правата и свободите на човека, а през 2011 г. – за втори път.
През декември 2013 г. е избран за съдия в Конституционния съд на Черна гора.
Конституционен съд на Република Северна Македония
Конституционният съд на Република Северна Македония се състои от девет съдии, избрани за срок от девет години без право на преизбиране. Съдът решава въпросите от своята компетентност в пълен състав.
Компетентността на Конституционния съд на Република Северна Македония се определя единствено от Конституцията.
Съдът организира публични изслушвания, когато прецени, че това е необходимо, с изключение на случаите, когато се произнася по искане за защита на индивидуални права, когато по правило решението се взема след публично изслушване.
Компетентността на Конституционния съд на Република Северна Македония се определя единствено от Конституцията.
Съдът организира публични изслушвания, когато прецени, че това е необходимо, с изключение на случаите, когато се произнася по искане за защита на индивидуални права, когато по правило решението се взема след публично изслушване.
Добрила Кацарска
председател
Добрила Кацарска е завършила Юридическия факултет на университета „Св.св. Кирил и Методий“ в Скопие.
От 1986 г. до 2005 г. е съдия в Основния съд в Скопие 1 Скопие в отделението за граждански спорове. От 2005 г. до 2009 г. е председател на Основния съд Скопие 1 Скопие.
През 2009 г. председателят Кацарска е разпределена в Наказателното отделение за пълнолетни лица на същия съд до 2018 г., когато е разпределена в Отделението за организирана престъпност и корупция.
Била е член на работните групи за изготвяне на няколко закона. През 2020 г. е избрана за съдия в Конституционния съд, а от 2021 г. е председател на Съда.
От 1986 г. до 2005 г. е съдия в Основния съд в Скопие 1 Скопие в отделението за граждански спорове. От 2005 г. до 2009 г. е председател на Основния съд Скопие 1 Скопие.
През 2009 г. председателят Кацарска е разпределена в Наказателното отделение за пълнолетни лица на същия съд до 2018 г., когато е разпределена в Отделението за организирана престъпност и корупция.
Била е член на работните групи за изготвяне на няколко закона. През 2020 г. е избрана за съдия в Конституционния съд, а от 2021 г. е председател на Съда.
Конституционен съд на Румъния
Конституционният съд е единственият орган с конституционна юрисдикция в Румъния и е независим от всеки друг държавен орган. За да изпълнява функциите си на „гарант за върховенството на Конституцията“, Съдът изпълнява правомощията, предвидени в член 146 от Основния закон.
Конституционният съд на Румъния се състои от девет съдии, назначени за 9-годишен мандат, който не може да бъде удължаван или подновяван. Трима съдии се назначават от Камарата на депутатите, трима - от Сената и трима - от президента на Румъния.
Конституционният съд на Румъния се състои от девет съдии, назначени за 9-годишен мандат, който не може да бъде удължаван или подновяван. Трима съдии се назначават от Камарата на депутатите, трима - от Сената и трима - от президента на Румъния.
Мариан Енаке
председател
Председателят Енаке е завършил юридическото си образование в Яшкия университет „Александру Йоан Куза“ (1977 г.) и има докторска степен по Конституционно право от Университета на Букурещ (1997 г.).
Преди да бъде назначен за конституционен съдия от Сената (2016 г.), той е бил заместник-председател на Комитета на Учредителното събрание през 1990 г. и член на Комитета за изготвяне на Конституцията на Румъния от 1991 г. Съветник на президента по правни въпроси в президентската администрация на Румъния. Имал е няколко парламентарни мандата и е практикувал като адвокат.
Председател на Съда от 2022 г.
Преди да бъде назначен за конституционен съдия от Сената (2016 г.), той е бил заместник-председател на Комитета на Учредителното събрание през 1990 г. и член на Комитета за изготвяне на Конституцията на Румъния от 1991 г. Съветник на президента по правни въпроси в президентската администрация на Румъния. Имал е няколко парламентарни мандата и е практикувал като адвокат.
Председател на Съда от 2022 г.
Конституционен съд на Република Турция
Конституционният съд на Република Турция се състои от 15 съдии. Мандатът им е дванадесет години и не може да бъде подновяван. При всички случаи обаче мандатът на даден член на съда изтича при навършване на 65-годишна възраст.
Съдът има две отделения за разглеждане на индивидуални жалби, като тези отделения се състоят от членове на съда с изключение на председателя.
По правило пленарният състав взема решения с абсолютно мнозинство. Решенията за отмяна на конституционни изменения, за разпускане на политически партии или за лишаването им от държавна помощ се вземат с мнозинство от две трети от присъстващите на заседанието съдии.
Съдът има две отделения за разглеждане на индивидуални жалби, като тези отделения се състоят от членове на съда с изключение на председателя.
По правило пленарният състав взема решения с абсолютно мнозинство. Решенията за отмяна на конституционни изменения, за разпускане на политически партии или за лишаването им от държавна помощ се вземат с мнозинство от две трети от присъстващите на заседанието съдии.
Хасан Тахсин Гьокчан
заместник-председател
Г-н Гьокчан завършва право в Юридическия факултет на Анкарския университет през 1987 г. Той има магистърска степен по публично право от университета „Гази“.
Съдия-докладчик в Касационния съд, 1998 г. През 2011 г. става съдия в Касационния съд.
Три години по-късно г-н Гьокчан става съдия в Конституционния съд. От 2019 г. е заместник-председател на Конституционния съд (избиран два пъти от Пленума на съда) и ръководител на неговото първо отделение.
Съдия-докладчик в Касационния съд, 1998 г. През 2011 г. става съдия в Касационния съд.
Три години по-късно г-н Гьокчан става съдия в Конституционния съд. От 2019 г. е заместник-председател на Конституционния съд (избиран два пъти от Пленума на съда) и ръководител на неговото първо отделение.
Конституционен съд на Босна и Херцеговина
Конституционният съд се състои от девет членове. Четирима от тях се избират от Камарата на представителите на Федерация Босна и Херцеговина, а двама – от Народното събрание на Република Сръбска. Останалите трима съдии се назначават от председателя на Европейския съд по правата на човека след консултация с председателството на Босна и Херцеговина.
Компетентността на Конституционния съд е определена в член IV, параграф 3, член VI, параграф 3 и член VI, параграф 4 от Конституцията. В рамките на неговото първостепенно задължение да „поддържа“ Конституцията на Босна и Херцеговина съществуват седем вида компетентност, което в крайна сметка предполага различни производства и различни решения в зависимост от вида компетентност и естеството на спора.
Компетентността на Конституционния съд е определена в член IV, параграф 3, член VI, параграф 3 и член VI, параграф 4 от Конституцията. В рамките на неговото първостепенно задължение да „поддържа“ Конституцията на Босна и Херцеговина съществуват седем вида компетентност, което в крайна сметка предполага различни производства и различни решения в зависимост от вида компетентност и естеството на спора.
Валерия Галич
председател
Председателят Галич е завършила Юридическия факултет на Университета в Сараево. След като полага успешно изпита за адвокатска правоспособност, до 1996 г. работи като юридически сътрудник, а след това като съветник и помощник-секретар по законодателството в Изпълнителния съвет на правителството на Босна и Херцеговина. През 1996 г. е назначена за секретар на Службата за законодателство на правителството на Босна и Херцеговина. Била е член на няколко работни комисии, натоварени с изготвянето на закони в различни области, и е участвала в няколко международни програми, проведени в САЩ и Франция (Страсбург).
Валерия Галич е член на комисиите за изпит на адвокати на ниво Босна и Херцеговина и изпитва по административно и трудово право.
През август 2022 г. встъпва в длъжност като председател на Конституционния съд за втори мандат.
Валерия Галич е член на комисиите за изпит на адвокати на ниво Босна и Херцеговина и изпитва по административно и трудово право.
През август 2022 г. встъпва в длъжност като председател на Конституционния съд за втори мандат.
Конституционен съд на Република Хърватия
Конституционният съд на Република Хърватия се състои от тринадесет съдии, избрани с мнозинство от две трети от членовете на хърватския парламент измежду изтъкнати юристи, по-специално съдии, държавни адвокати, адвокати и университетски преподаватели по право, съгласно процедурата и метода, определени с конституционен закон.
Мандатът на съдия от Конституционния съд е осем години и се удължава с до шест месеца в изключителни случаи, когато след изтичането на мандата на действащ съдия не е избран нов съдия или той не е встъпил в длъжност.
Мандатът на съдия от Конституционния съд е осем години и се удължава с до шест месеца в изключителни случаи, когато след изтичането на мандата на действащ съдия не е избран нов съдия или той не е встъпил в длъжност.
Снежана Баджич
зам.-председател
Снежана Баджич е завършила Юридическия факултет на Загребския университет, където е защитила и докторска степен по европейско право в Юридическия факултет.
През 1997 г. тя става заместник-министър на правосъдието и ръководител на Службата за сътрудничество на Международния наказателен трибунал за бивша Югославия и Международния съд.
От 2000 г. до 2003 г. е ръководител на Службата за законодателство на хърватското правителство. През 2003 г. е избрана за съдия в Загребския окръжен съд, а през 2004 г. става държавен секретар на Министерството на правосъдието, какъвто остава до избирането ѝ за съдия в Конституционния съд на Република Хърватия през 2007 г. Преизбрана е през 2016 г.
През 1997 г. тя става заместник-министър на правосъдието и ръководител на Службата за сътрудничество на Международния наказателен трибунал за бивша Югославия и Международния съд.
От 2000 г. до 2003 г. е ръководител на Службата за законодателство на хърватското правителство. През 2003 г. е избрана за съдия в Загребския окръжен съд, а през 2004 г. става държавен секретар на Министерството на правосъдието, какъвто остава до избирането ѝ за съдия в Конституционния съд на Република Хърватия през 2007 г. Преизбрана е през 2016 г.
Модератори
Проф. д-р Екатерина Михайлова
Нов български университет
Професор Михайлова придобива магистърска степен по право в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ и докторска степен по политически науки в Нов български университет (НБУ).
През 2007 г. е удостоена със званието „Почетен професор на НБУ“ за приноса ѝ в развитието на теорията и практиката на парламентарната държава.
През 2016 г. е назначена за професор по история на правото и държавата.
Между 1991 и 2009 г. е народен представител в Народното събрание на Република България.
През 2015 г. е назначена за член на Консултативния конституционен съвет към Омбудсмана на Република България.
През 2007 г. е удостоена със званието „Почетен професор на НБУ“ за приноса ѝ в развитието на теорията и практиката на парламентарната държава.
През 2016 г. е назначена за професор по история на правото и държавата.
Между 1991 и 2009 г. е народен представител в Народното събрание на Република България.
През 2015 г. е назначена за член на Консултативния конституционен съвет към Омбудсмана на Република България.
Проф. д-р Даниел Вълчев
декан на СУ „Св. Климент Охридски“
Професор Вълчев получава магистърска и докторска степен по право в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. В периода 1992-2013 г. е асистент, а впоследствие доцент в Софийския университет. През 2013 г. е назначен за професор по обща теория на правото в Софийския университет.
През 2019 г. е избран за декан на Юридическия факултет на Софийския университет.
Той е почетен доктор на Университет „Сока“ в Токио, Япония, и почетен професор на Шанхайския университет, Китай.
Между 2001 и 2005 г. е народен представител в Народното събрание на Република България и е определен за представител на Народното събрание на Република България в Конвента за бъдещето на Европа.
Между 2005 и 2009 г. е назначен за заместник министър-председател и министър на образованието и науката.
През 2019 г. е избран за декан на Юридическия факултет на Софийския университет.
Той е почетен доктор на Университет „Сока“ в Токио, Япония, и почетен професор на Шанхайския университет, Китай.
Между 2001 и 2005 г. е народен представител в Народното събрание на Република България и е определен за представител на Народното събрание на Република България в Конвента за бъдещето на Европа.
Между 2005 и 2009 г. е назначен за заместник министър-председател и министър на образованието и науката.
Новини
2023-11-07
Официално учредяване на Балканския конституционен форум и първа годишна среща в София
научи повече
2023-10-27
Официално учредяване на Балканския конституционен форум и първа годишна среща в София
научи повече
2023-10-17