Докладчик
Александър Арабаджиев
Подател на искането
51 народни представители от 36-ото Народно събрание

Предмет на искането

Тълкуване на разпоредби от Конституцията, които уреждат съставянето на ново правителство, правомощията и срока на служебното правителство, както и за тълкуване на разпоредби от Конституцията относно статута на Народното събрание, разпуснато при условията на чл. 99, ал. 5, и на народните представители от разпуснатото Народно събрание.

определение по допустимост:
становища на заинтересувани страни и правни мнения:
особено мнение по решение:

Решение - 20

I. По съставянето на ново правителство

При повече от една парламентарна група по ал. 3 на чл. 99 от Конституцията президентът не е ограничен от числеността на парламентарните групи и не е длъжен да възложи проучвателен мандат на посочени от всяка от тях кандидати за министър-председател. В този случай президентът е оправомощен да извърши преценка, на коя парламентарна група да възложи посочването на кандидат за министър-председател. Когато парламентарните групи са три, президентът е длъжен да възложи на третата парламентарна група да посочи кандидат за министър-председател.

Проучвателният мандат е приключил успешно по смисъла на чл. 99, ал. 4 от Конституцията, когато кандидатът, на когото е възложен, отговарящ на изискванията за избираемост, представи пред президента състав на Министерския съвет. Това не изключва промени в предложения състав преди гласуването от Народното събрание.

Когато Народното събрание избере министър-председател, но откаже да избере предложения от него Министерски съвет по структура и състав, счита се, че мандатът на този кандидат е приключил неуспешно и процедурата по избиране на правителство продължава с възлагане на проучвателен мандат на кандидат от следващата парламентарна група, или по начина, посочен в чл. 99, ал. 5 от Конституцията.

След като избраното веднъж правителство подаде оставка, съставянето на ново правителство се извършва по реда, предвиден в чл. 99 от Конституцията, независимо от продължителността на периода, през който това правителство е съществувало.

II. Относно правомощията и срока на служебното правителство

Служебното правителство има временен характер. То се назначава от президента, когато се изчерпят конституционните възможности за образуване на правителство, ползващо се с доверието на Народното събрание. Срокът на правомощията му продължава до образуването на правителство по реда, установен в чл. 99 от Конституцията.

С назначаването на служебно правителство престава да функционира намиращият се в оставка Министерски съвет.

Служебното правителство осъществява правомощията на Министерския съвет, определени в глава пета от Конституцията. Известна ограниченост на неговите функции произтича от това, че то получава своя мандат не от парламента. Тя не подлежи на дефиниране или законова уредба, а е следствие от ограничения във времето, през което функционира служебното правителство, от предназначението му да управлява текущите въпроси на вътрешната и външната политика на страната до провеждането на законодателни избори и съставянето на правителство от новоизбраното Народно събрание, от ограничеността на парламентарния контрол, упражняван върху него, от липсата на парламент, когато Народното събрание е разпуснато, а ново Народно събрание не е избрано, от непарламентарния източник на неговите правомощия.

Служебното правителство не е обект на парламентарен контрол, който цели реализирането на политическа отговорност.

III. Относно статута на Народното събрание, разпуснато при условията на чл. 99, ал. 5 от Конституцията, и на народните представители от разпуснатото Народно събрание

Разпуснатото при условията на чл. 99, ал. 5 от Конституцията Народно събрание е с прекратени пълномощия. Пълномощията му могат да се възобновят само при възникване на обстоятелствата по чл. 64, ал. 2, като за целта то се свиква по реда на чл. 78 от Конституцията.

След разпускането на Народното събрание се прекратяват пълномощията и на народните представители. Това означава, че те губят депутатския си имунитет, престават да получават възнаграждение като народни представители, не могат да упражняват парламентарен контрол, по отношение на тях престават да се прилагат изискванията за несъвместимост по чл. 68, ал. 1 от Конституцията, прекратяват действието си парламентарните комисии.