Дело № 1/ 2013 г. Статус: решено

Възможността за съдебен контрол върху едни и същи решения на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) от различни съдилища създава реални предпоставки за противоречиви и взаимоизключващи се съдебни актове. По такъв начин оспорената разпоредба на чл. 11, ал. 5 Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (ЗОПДНПИ) поражда правна несигурност, която подрива принципа на правовата държава, очертан по съдържание от редица решения на Конституционния съд. Оспорените разпоредби на чл. 75, ал. 1 и чл. 76, ал. 2 ЗОПДНПИ, дори да се приеме, че са несъвършени, не са конституционно нетърпими и не изключват постигането на целите на закона, макар и чрез субсидиарното приложение на ГПК. Прилагането на ГПК дава всички гаранции за правата на гражданите, които могат да бъдат конституирани като ответници по искове, предявени от КОНПИ, поради което Съдът намира, че и твърдяното противоречие на атакуваната уредба с чл. 56 от Конституцията е неоснователно.